Решение № 9253 от 17.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9253 гр. София, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ....................... при участието на секретаря .............. като разгледа докладваното от ....................... Гражданско дело № 20211110168731 по описа за 2021 година иск на застраховател, който е платил на застрахования застрахователното обезщетение и е встъпил в правата му срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането, разгледан по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Ищецът ........................, представлявано от главния изпълнителен директор ......................а, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. .......................... чрез пълномощницата адвокат И. Н. ................... твърди против ответника ................... настъпило пътнотранспортно произшествие, при което били нанесени щети на автомобил, застрахован от ищеца.

Ищецът твърди още, че изплатил на собственицата на повредения автомобил сумата от 1 533.90 лева застрахователно обезщетение, като направил и 15.00 лева ликвидационни разноски, след което встъпил в правата на увреденото лице до размера на платеното.

Ищецът поддържа, че към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие автомобилът, управляван от причинителят на вредата, бил застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника. Последният обаче не платил на ищеца претендираните общо 1 548.90 лева.

Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да плати на ищеца следните суми:

1 548.90 лева застрахователно обезщетение; законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 01. ХII. 2021 1 година до окончателното плащане; направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска, включително по размер. Оспорва настъпването на пътнотранспортно произшествие по начина, описан в исковата молба и по вина на лицето, посочено от ищеца. Не оспорва, че ищецът изплатил обезщетение в размер, посочен в исковата молба, нито, че автомобилът, управляван от причинителя на вредата по време на пътнотранспортното произшествие, е бил застрахован със ............... Ответникът обаче поддържа, че водачката на застрахования от ищеца автомобил допринесла за настъпването на произшествието като не спазвала необходимата дистанция. Същата не изпълнила и задължението си да изчака водачът на застрахования от ответника автомобил да извърши вече започната маневра. Последният сигнализирал, че се кани да извърши маневра потегляне, движейки се назад.

Претендираните от ищеца вреди настъпили в следствие на друго събитие.

2. СЛЕД ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОВОДИТЕ НА

СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА

ОБСТАНОВКА:

1. По сключването на застраховката ......................

На .................... година ищцовото застрахователно дружество и .................... със седалище и адрес на управление в гр. ......................, сключват в полза на свидетелката Й. К. Д. с ЕГН**********, живееща в ..................... за срок от ........................

За горното явства застрахователна полица №......................., представена по делото с исковата молба.

2. По сключването на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“:

На 24. ХI. 2020 година ищцовото ответното дружество и свидетелят С. К. Б. с ЕГН**********, живеещ в ......................., сключват автомобилна застраховка ................ година. За горното явства застрахователна полица №................. представена по делото с исковата молба.

3. По настъпването на пътнотранспортното произшествие:

На ............. часа свидетелят С. К. Б. с ЕГН**********, живеещ в ................... Водачът спира в ляво на платното, след това предприема маневра паркиране, движейки се назад и едновременно с това завивайки наляво, без да прецени, че при такава треактория на движение предната част на автомобила ще навлезе в съседната лента за движение. Така предизвиква сблъсък с лек автомобил марка ..................... собственост на .................... със седалище и адрес на управление в гр.

......................, управляван от свидетелката Й. К. Д. с ЕГН**********, живееща в ..................., и виновно причинява пътно-транспортно произшествие.

На същата дата е съставен представен по делото с исковата молба двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие. При съставянето на протокола причинителят на вредата представя талон за сключена застраховка .................. с ответното застрахователно дружество.

Съдът установява механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие като съпоставя събраните гласни доказателства и ги сравнява с експертното заключение. Съдът предпочита показанията на свидетелката, защото същите са по-последователни, логични и достоверни от показанията на свидетеля. Освен това показанията на свидетелката съвпадат изцяло с изводите от експертното заключение.

2

4. По изплащането на застрахователното обезщетение:

На 30. VIII. 2021 година ищецът изплаща на автосервиза, извършил ремонта на застрахованото моторно превозно средство, сумата от 1 533.90 лева. За горното обстоятелство явства представено по делото с исковата молба масов опис.

На 09. IХ. 2021 година ищецът изпраща на ответника писмо с изходящ №......................, с което заявява за възстановяване общо шестнадесет регресни щети, включително процесната в размер на 1 548.90 лева. На ответника е изпратена и регресна претенция. Писмото и регресната претенция са представени по делото с исковата молба.

На 12. Х. 2021 година ответникът изпраща на ищеца писмо с изходящ №5151, с което отхвърля регресната претенция. Писмото е представено по делото с исковата молба.

5. Данни, почерпани от експертното заключение:

По делото е допусната автотехническа експертиза, чието заключение е представено в съда на 08. II. 2024 година от вещото лице инженер Й. Д. Й., живеещ в гр. ................................. Видно от заключението, всички увреждания по лек автомобил марка ....................., отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на пътно-транспортното произшествие, възлиза на 1 533.90 лева.

Страните не спорят за описаната по-горе фактическа обстановка.

3. С ОГЛЕД НА ГОРНОТО ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ:

1. По иска за главницата:

Съгласно чл. 411 от Кодекса за застраховането с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя на причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Регламентираното с тази норма право е регресно по своя характер, суброгационно право.

В хода на производството по иск с такава квалификация следва да бъде установено, от една страна, наличието на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение. Следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта, тъй като застрахователят встъпва в онези права, които обезщетеният от него пострадал има срещу делинквента, съответно срещу неговия застраховател, а пострадалият има права по отношение на увредителя, само ако са осъществени елементите от фактическия състав на деликта: противоправно поведение на водача на застрахованото от ответника моторно превозно средство; увреждане на застрахованото от ищеца моторно превозно средство; причИ. връзка между противоправното поведение и увреждането; вина на деликвента, като в областта на гражданската отговорност за вреди вината се предполага до доказване на противното.

В тежест на доказване на ищеца следователно са причИ.та връзка на застрахователното събитие с вредоносния резултат, наличието на валиден договор за застраховка гражданска 3 отговорност, покриващ отговорността на деликвента за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вида и размера на претърпените вреди.

В настоящото производство по безспорен начин се установи, че причинителят на вредата е нарушил правилата за движение, по-точно тези от тях, установени с нормата на чл. 40, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Вследствие на нарушението на правилата за движение същият допуска пътнотранспортно произшествие на ................ година. В резултат на това противоправно поведение причинява имуществени вреди на собственика на лек автомобил марка ......................

Вината се предполага до доказване на противното по силата на чл. 45, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Противното по настоящото дело не се установи, следователно законовата презумпция остана необорена.

Установи се и причИ.та връзка между деянието и вредите, в това число и посредством заключението на вещото лице.

Собственикът на описания лек автомобил имал валидна застраховка ..................... при ищеца, който платил обезщетение за причинените от делинквента вреди. Горното се установява от представените от ищеца писмени доказателства, като размера на вредите се установява и от експертното заключение. Съдът приема, че размерът на вредите възлиза на сумата от 1 533.90 лева.

Тази средна стойност е определена от вещото лице въз основа на цените на всички доставчици.

Страните не спорят и относно наличието на валидна застраховка ............... между собственика на автомобила, управляван от причинителя на вредата, и ответника.

Спорен между страните е и въпросът за сумата, която ищецът следвало да заплати и чието връщане съответно има право да иска от ответника. Ищецът поддържа, че му се дължи връщане на 1 533.90 лева, тъй като заплатил застрахователно обезщетение в такъв размер. Ответникът поддържа, че на възстановяване подлежат действително претърпените вреди, чийто размер определя като по-нисък.

Съобразно чл. 411 от Кодекса за застраховането, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Действително, законодателят е използвал израза „платено обезщетение“. Съдът намира обаче, че горното не задължава застрахователят на причинителя на вредата да заплати обезщетение в какъвто и да е размер, посочен от застрахователя на пострадалия. С договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди (чл. 223, ал. 1, изречение I, във връзка с чл. 257, ал. 1 от отменения Кодекс за застраховането). Правилото е конкретизирано с разпоредбата на чл. 273, ал. 2, предложение II от същия кодекс – при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда.

Съдът определя стойността на обезвредата съгласно заключението на съдебнотехническата експертиза, неоспорено от страните. Стойността е пазарна, без овехтяване (Решение, постановено на 09. VII. 2009 година по търговско дело №627 по описа на ІІ търговско отделение на Върховния касационен съд на Република България за 2008 година под №115). В процесния 4 случай вещото лице определя размера на действително настъпилите вреди на 1 533.90 лева. Към тях следва да се добави и сумата от 15.00 лева – обичайните разноски, направени за определянето на дължимото обезщетение. Така съдът определя общо дължимата сума на общо 1 548.90 лева.