Решение № 72 от 20.05.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Ямбол, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка П. Кирова при участието на секретаря в като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Административно наказателно дело № 20262330200026 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на „Инертни материали - Ямбол“ АД – гр. Я., подадена чрез редовно упълномощен адвокат, против електронен фиш № ...., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ – С. с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, или 1278,23 евро, за нарушение по чл.102, ал.2 от същия закон.

С жалбата се иска електронният фиш да бъде отменен по съображения за допуснати при издаването му съществени нарушения на установените в чл.34 от ЗАНН и в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП процесуални правила. Конкретно се твърди, че електронният фиш е издаден след изтичането на сроковете по чл.34 от ЗАНН и не съдържа точно и пълно описание на нарушението. Наведено е и оплакване, че при издаването му са нарушени и изискванията за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован не изпраща представител. Чрез редовно упълномощен процесуален представител е депозирал е писмено становище по спора, в което поддържа изцяло искането за отмяна на 1 електронния фиш. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Намира електронния фиш за правилен и законосъобразен и моли да бъде потвърден. Също претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 03.09.2024 г. в 15:25 часа устройство № ..., представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, заснело влекач „....“, с рег. № ..., собственост на дружеството жалбоподател, движещ се на територията на Община Т...., включен в обхвата на платената пътна мрежа.

Заснетото превозно средство било с технически допустима максимална маса 20000, с 2 оси, екологична категория ЕВРО 6 С, в състав с ремарке, с общ брой оси 5 и повече и с обща технически допустима максимална маса на състава 44000. Дължимата пътна такса за заснетото ППС не била заплатена в пълен размер, при което срещу жалбоподателя бил съставен електронен фиш № .... от Агенция „Пътна инфраструктура“ – С. за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

С така съставения електронен фиш на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева /1278,23 евро/, на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото снимков материал и писмени доказателства, които са безпротиворечиви, взаимнодопълващи се и кореспондират помежду си.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е в законовия срок и от лице, което има право и интерес да обжалва.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Несподеляеми са доводите, че електронният фиш е издаден след сроковете по чл.34 от ЗАНН. Независимо че актът не съдържа дата на издаване, в случая е безспорно, че абсолютната давност за преследване на 2 административното нарушение не е изтекла. Видно от обстоятелствената част на електронния фиш, деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е извършено на 03.09.2024г. Обикновената и абсолютната давност за преследване на това нарушение, установени в разпоредбите на чл.80, ал.1, т.5 от НК и в чл.81, ал.3 от НК вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, са съответно, три години и четири години и шест месеца. Към момента тези срокове не са изтекли, поради което възможността за реализиране административнонаказателната отговорност не е погасена. А след като специалната процедура н а чл.189, ал.4 ЗДвП не предвижда съставяне на АУАН, едногодишният срок по чл.34 от ЗАНН е ирелевантен.

Съобразявайки решение от 21.11.2024 г. на Съда на Европейския съюз, постановено по дело С-61/2023 г., съдът счита, че електронният фиш подлежи на отмяна на друго основание – поради противоречие с правото на Съюза, и конкретно с чл.9а от Директива 1999/62/ЕО и принципа на пропорционалност.

Според горепосоченото решение на СЕС, чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че изискването за съразмерност не допуска система от наказания, предвиждаща наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ във фиксиран размер за всички нарушения на задължението за предварително заплащане на таксата, независимо от характера и тежестта им, включително когато е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на компенсаторна такса във фиксиран размер. Т.е., разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП, на основание която е ангажирана отговорността на жалбоподателя, е в противоречие с правото на Съюза, тъй като предвиденото в текста наказание е в противоречие с чл. 9а от Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в невъзможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай при съобразяване на неговите особености като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество. В този смисъл е и актуалната практика на Административен съд – Я., обективирана в решенията по КАНД № ....г.

При този изход на делото основателно се явява искането на 3 жалбоподателя за присъждане на разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. По въпроса за отговорността за разноски чл.143, ал.1 от АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания акт, както е в случая, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат следва да се възстановяват от бюджета на органа, издал акта.

По въпроса за размера на претендираното адвокатско възнаграждение от 700 лева и доколкото насрещната страна е направила възражение за прекомерност на същото, съдът счита, че следва да съобрази Решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22, постановено във връзка с преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, тъй като то е задължително за съдилищата. Според посоченото решение, размерите на договорените адвокатски възнаграждения, основани на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не съответстват на правото на ЕС и наредбата не следва да се прилага, а определените в нея размери следва да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждението, без да са обвързващи за съда. Т.е., тези размери подлежат на преценка от съда, с оглед цената на предоставените услуги в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, и преди всичко от фактическата и правна сложност на делото. Съобразявайки изложеното, и като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът намери, че на адвоката следва да се присъди възнаграждение в размер на 150 евро.

Поради изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ фиш електронен фиш № ....., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ – С. с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата, на „...“ АД – гр. Ямбол, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. Я., представлявано от М., е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, или 1278,23 евро (хиляда двеста седемдесет и осем евро и двайсет и три евроцента), за нарушение по чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата.

4

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – С. ДА ЗАПЛАТИ на „..., с посочени по-горе данни, сумата 150 (сто и петдесет) евро, представляваща възнаграждение за един адвокат.

Р е ш е н и е т о ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред

Административен съд - Я. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 5