Решение № 178 от 15.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Пловдив, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330113975 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив срещу А. Р. А., К. Р. Д. и Х. Р. А., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответниците дължат разделно на ищеца сумата от 936,54 лева, разпределена по 312,18 лева за всеки ответник, представляваща 1/3 от стойността на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 14.01.2020 г. – 15.05.2023 г. за имот, находящ се в гр. Пл., ул.. "К." №.., ап. ..., както и сумата от 98,73 лева, разпределена по 32,91 лева за всеки ответник, представляваща 1/3 от стойността на обезщетение за забава за периода 30.04.2020 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 28.06.2023 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4386/29.06.2023 г. по ч. гр. д. № 9471/2023 г., по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ гр. с.

1

В исковата молба се твърди, че ответниците, в качеството им на наследници на Р.А. А., са потребители на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 14.01.2020 г. – 15.05.2023 г., в това си качеството, за водоснабдения недвижим имот, находящ се в гр. Пл., ул.. "К." №.., ап. ..., са генерирали задължения към ищцовото дружество за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в общ размер на 936,54 лева. Сочи се, че за потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Претендира се и мораторна лихва върху главницата в общ размер от 98,73 лева за периода 30.04.2020 г. – 30.04.2023 г. Ответниците фигурирали в базата данни на оператора с потребителски номер 0101430135, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни Общи условия. Твърди се, че отчитането на ползваните ВиК услуги в обекта било извършвано при условията на липсващо измервателно устройство. Поради това се начислявали количества вода по тарифа съгласно Общите условия на ищцовото дружество, като в конкретния случай било начислявано количество вода по 5 куб.м. за двама обитатели. Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответниците била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции.

Моли същите да бъдат уважени. Претендира направените в исковото и заповедното производство разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. Р. А., който е получил препис от исковата молба и приложенията към нея по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор и от назначения особен представител – адв. И. М. на ответниците К. Р. Д. и Х. Р. А..

В съдебно заседание, проведено на 19.12.2024 г., се явява адв. И. М., който прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, претендирани от ответниците К. Р. Д. и Х. Р. А..

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

2

От приложеното ч. гр. д. № 9471/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ гр. с., се установява, че е образувано по подадено от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящото дело, като е издадена заповед № 4386/29.06.2023 г. Заповедта е връчена на длъжниците при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск, като е налице пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното предявените искове се явяват допустими.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ е обусловена от установяването от страна на ищцовото дружество при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответниците по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответниците са потребители на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. Пл., ул.. "К." №.., ап. ..., че ищецът е изправна страна по договора, както и размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответниците имат качеството на „потребители” по смисъла на § 1, т. 2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги.

Във връзка с доказване правото на собственост върху процесния недвижим имот по делото е изискана информация от Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“. В отговор е получена информация, че за процесния имот, находящ се в гр. Пл., ул.. "К." №.., ап. ..., няма данни за подадени декларации по чл. 14 ЗМДТ. С оглед липсата на доказателства ответниците да са собственици/ползватели на процесния имот, съдът намира, че ищцовото дружество не установи първата от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на исковата претенция, а именно, че ответниците са потребители на ВиК услуги, респективно страна по облигационно 3 правоотношение за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода.

Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, което води до неоснователност и на акцесорната претенция за мораторна лихва.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски, но доколкото такива не се претендират, то не следва и да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр.

Пловдив, ЕИК 115010670, срещу А. Р. А., ЕГН: **********, К. Р. Д., ЕГН:

**********, и Х. Р. А., ЕГН: **********, обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответниците дължат разделно на ищеца сумата от 936,54 лева, разпределена по 312,18 лева за всеки ответник, представляваща 1/3 от стойността на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 14.01.2020 г. – 15.05.2023 г. за имот, находящ се в гр. Пл., ул.. "К." №.., ап. ..., както и сумата от 98,73 лева, разпределена по 32,91 лева за всеки ответник, представляваща 1/3 от стойността на обезщетение за забава за периода 30.04.2020 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 28.06.2023 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4386/29.06.2023 г. по ч. гр. д. № 9471/2023 г., по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ гр. с.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________ 4