Определение № 1841 от 22.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1841 гр. София, 22.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20268002900725 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Фиделис Корпорейшън” ЕАД, представлявано от адв. Т. Т., срещу решение № 57 от 05.02.2026г. по т.д. № 888/2025г. на САС, 15 състав, с което е потвърдено решение № 1293 от 16.09.2025г. по т.д. № 1807/2023г. на СГС. С потвърденото първоинстанционно решение e отхвърлена молбата на касатора за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост, на „Инвест Мениджмънт” ООД Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано. Намира за неправилен извода на въззивния съд за недоказаност на факта на съществуване на „Силвандрил” ЛТД при наличие на представено по делото удостоверение за съществуване на това дружество и липса на ангажирани от ответника доказателства дружеството да е прекратило съществуването си към който и да е релевантен за спора момент. Излага съображения за неправилно прилагане от въззивния съд на материалния закон при преценка за правното значение на уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД, като сочи, че в производството по чл.625 ТЗ съдът следва да установи съществуването на вземането, а не формалното настъпване на уведомлението.

1

Сочи още, че представеното споразумение от 18.02.2022г. представлява извънсъдебно признание на факта на уведомяването на длъжника за цесията, което не е оттеглено, а от друга страна, с молбата по чл.625 ТЗ длъжникът за пореден път е уведомен за цесията. Намира за неправилен и извода на въззивния съд относно прилагането на чл.40 ЗЗД, като счита, че това правило е неприложимо спрямо органното представителство на търговско дружество.

Твърди, че е в противоречие с чл.107 ЗЗД и установената практика по приложението му изводът на въззивния съд, че сключеният предварителен договор за даване вместо изпълнение от 28.08.2023г. новира паричния дълг със задължение по предварителния договор, като това погасявало паричното задължение.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, като сочи следните правни въпроси:

1. Следва ли съществуването на дружество – страна по релевантен за спора договор, да бъде доказано от страната в процеса, когато регистрацията му е видна от публичен регистър? Твърди, че е налице очевидна неправилност на решението, непосредствено изводима от текста на съдебния акт.

2. Връчването на съдебните книжа по делото, съдържащи договора за цесия, замества ли уведомяването по чл.99, ал.4 ЗЗД? Твърди, че въззивният съд е разрешил въпроса в противоречие с решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г. на ВКС, II т.о. и решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на ВКС, I т.о.

3. Правилото на чл.40 ЗЗД приложимо ли е спрямо органното представителство на търговско дружество? Твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с т.2 от ТР № 3 от 15.11.2013г. по тълк.д. № 3/2013г. на ОСГТК на ВКС.

4. Настъпва ли новация на парично задължение по цесионен договор, в случай че страните по него сключат друг договор, с който не предвиждат замяна/трансформация на задължението с друго задължение, а уреждат възможен начин за погасяването му? Твърди се противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в решение № 130 от 24.03.2009г. по т.д. № 650/2008г. на ВКС, II т.о., решение № 138 от 22.08.2013г. по т.д. № 27/2012г. на ВКС, II т.о., решение № 210 от 22.12.2014г. по т.д. № 4090/2013г.

2 на ВКС, I т.о., решение № 175 от 25.02.2016г. по т.д. № 2602/2014г. на ВКС, II т.о.

Ответникът „Инвест Мениджмънт“ ООД, представляван от адв. М. М., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, като сочи, че по отношение на първия въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.2 ГПК; вторият въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, според която при приложено към исковата молба на цесионера изходящо от цедента уведомление е налице надлежно уведомяване по смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД, като никъде в практиката не е прието, че договорът за цесия изпълнява функцията на уведомление; третият въпрос не покрива изискването да е от значение за изхода на конкретното дело, а по четвъртия въпрос въззивният съд не се е произнасял, тъй като не е приел, че е налице правната фигура на новацията. Излага и подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел за установени и безспорни между страните следните обстоятелства: 1/ че между „Бромак“ ЕООД /н./ и „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ е бил сключен анекс № 285077/ 24.11.2010г. към договор за платежни услуги; 2/ че към 05.11.2014г. „Бромак“ ЕООД /н./ е кредитор на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ с вземания по посочения договор за главница и лихва в общ размер на 5 649 934,43 евро; 3/ че на 05.11.2014г. между „Бромак“ ЕООД, като цедент, и „Инвест Мениджмънт“ ООД, като цесионер, е бил сключен договор за прехвърляне на вземането от банката със съдържането на документа, представен към молбата по чл.625 ТЗ, което обстоятелство е обявено за безспорно с протоколно определение 06.11.2024г. от първоинстанционния съд; 4/ че по този договор „Инвест Мениджмънт“ ООД е поел задължение да заплати на „Бромак“ ЕООД /н./ цена 3 в размер на 11 050 000 лева в срок до 05.11.2024г. (чл.4, ал.1 и 2), като в чл.4, ал.3 е уговорена годишна лихва върху неплатената цена в размер на ОЛП, определен от БНБ, плюс 2%, но не повече от 4%. Приел е, че на 28.01.2015г. част от задължението в размер на 117 350 лева е погасена чрез плащане към трето лице, като неплатено остава задължение в размер на 10 932 650 лева.

Посочил е, че съгласно анекс от 10.02.2015г. към договора за цесия от 05.11.2014г. „Инвест Мениджмънт“ ООД и „Бромак“ ЕООД /н./ са уговорили нов падеж на задължението - 31.12.2015г. Приел е, че съгласно договор за прехвърляне на вземане вместо изпълнение на парично задължение (даване вместо изпълнение) от 04.04.2016г., сключен между „Силвандил Лтд” (Silvandil Ltd.) и „Бромак“ ЕООД, последното дружество прехвърля на „Силвандил“ Лтд свое парично вземане от „Инвест Мениджмънт“ ООД в размер на 10 932 650 лева, представляващо дължима цена от „Инвест Мениджмънт“ ООД по договор за прехвърляне на вземане от 05.11.2014г. с цедент „Бромак“ ЕООД (н.) и цесионер „Инвест Мениджмънт“ ООД. Посочил е, че сключването на този договор за цесия от 04.04.2016г. се установява от приетите в първоинстанционното производство приемо-предавателен протокол от 04.04.2016г., подписан от цедента и цесионера, потвърждение и уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД, подписани от цесионера, като вземането в размер на 10 932 650 лева, заедно с бъдещите лихви (не и изтеклите), е прехвърлено в погашение на дълг на „Бромак“ ЕООД (н.) към „Силвандил“ ЛТД в размер на 11 000 000 лева – част от главница, дължима по договор за заем от 31.01.2011г. и 11 бр. анекси към него, сключен с „Технотел инвест“ АД, което вземане е било прехвърлено на „Силвандил" ЛТД от заемодателя с договор за цесия от 30.03.2016г. Приел е, че съгласно договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 07.10.2021г., сключен между „Силвандил Лтд” (Silvandil Ltd.) като цедент и „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД като цесионер, цедентът прехвърля на цесионера свое парично вземане от „Инвест Мениджмънт“ ООД в размер на общо 7 696 668,69 лв., от които 6 932 650.00 лв. - главница и 764 018,69 лв. лихви към 07.10.2021г., представляващо част от цялото вземане към „Инвест Мениджмънт“ ООД, произтичащо от договор за прехвърляне на вземане вместо изпълнение на парично задължение (даване вместо изпълнение) от 04.04.2016г., сключен между „Силвандил Лтд.” и „Бромак“ ЕООД. Съобразил е, че според чл.6, ал.1 от този договор цедентът е длъжен да изготви и връчи уведомление до длъжника в седемдневен срок от 4 подписване на договора, да потвърди писмено пред цесионера станалото прехвърляне по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД, както и да предаде на цесионера документите, установяващи и индивидуализиращи вземането, което се удостоверява с подписването на този договор. Изтъкнал е, че в първоинстанционното, както и във въззивното производство не са представени доказателства за уведомяване на длъжника „Инвест Мениджмънт“ ООД от страна на цедента „Силвандил Лтд”, за потвърждение пред цесионера на станалото прехвърляне по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД, както и за предаване на цесионера на документите, установяващи и индивидуализиращи вземането. Посочил е, че съгласно споразумение от 18.02.2022г., сключено между „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД и „Инвест Мениджмънт“ ООД, действащо чрез управителя си Леонид Гайдаджиев, страните приемат за установено, че на 07.10.2021г. длъжникът е уведомен по чл.99, ал.3 ЗЗД за сключен договор за прехвърляне на вземане от същата дата с цедент - „Силвандил Лтд.”, и цесионер - "Фиделис Корпорейшън" ЕАД, и предмет на цесията - вземане от длъжника в размер на общо 7 696 668,69 лв., от които 6 932 650,00 лв. - главница и 764 018,69 лв. лихви към 07.10.2021 г., представляващо част от цялото вземане към „Инвест Мениджмънт“ ООД, произтичащо от договор за прехвърляне на вземане вместо изпълнение на парично задължение (даване вместо изпълнение) от 04.04.2016г., както и че към 18.02.2022г. задължението на „Инвест Мениджмънт“ ООД не е погасено, като върху него продължава да се начислява лихва до дата на изпълнение или до настъпване на падежа 05.11.2024г., и лихвата е в размер на 4% годишно, поради което към 31.01.2023г. задължението на „Инвест Мениджмънт“ ООД към „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД ще бъде в размер на общо 7 901 649,12 лв., от които главница 6 932 650,00 лв. и лихви в размер на 968 999,12 лв. Посочил е, че със споразумението страните променят падежа на задължението от 05.11.2024г. на 31.01.2023г. по договора за прехвърляне на вземане от 05.11.2014г., като „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД опрощава цялата лихва, дължима и начислена до 18.02.2022г., както и лихвата, която ще бъде начислена до 31.01.2023г., в размер на общо 968 999,12 лв., и съгласно споразумението „Инвест Мениджмънт“ ООД ще дължи единствено главницата в размер на 6 932 650 лв. Съобразил е, че съгласно потвърждение на разчети от 07.07.2023г., съставено от „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД, „Инвест Мениджмънт“ ООД, действащо чрез управителя си Леонид 5

Гайдаджиев, потвърждава задълженията си по споразумението от 18.02.2022г., сключено между страните, като паричното задължение към 07.07.2023г. е в размер на 6 932 650 лв. и считано от 31.01.2023г. върху тази сума се дължи и законна лихва за забава. Посочил е, че с покана за доброволно плащане от 14.08.2023г., изпратена от „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД до „Инвест Мениджмънт“ ООД, последното дружество е поканено в двуседмичен срок, считано от връчване на поканата, да изплати в цялост задължението си към „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД по споразумението от 18.02.2022г., като в противен случай е предупредено, че кредиторът ще потърси правата си по съдебен ред, и видно е от ръкописното отбелязване върху поканата, управителят на „Инвест Мениджмънт“ ООД Леонид Гайдаджиев я е получил на 15.08.2023г., като е отбелязал, че не оспорва, че дължи сумата от 6 932 650,00 лв., но не може да се ангажира със срок, в който задължението ще бъде погасено.

Въззивният съд е посочил, че съгласно договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 07.04.2023г., сключен между „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД – цедент и „Инвест Мениджмънт“ ООД – цесионер, цедентът продава на цесионера свое вземане от „Инвест Проджект Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК 203341934, придобито на основание договор за прехвърляне на вземане от 09.11.2021г., сключен между „Силвандил Лтд.“ (като цедент) и „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД (като цесионер), с предмет на договора вземане в размер на 4 000 000 лева, което цедираният длъжник „Инвест Проджект мениджмънт“ ЕООД се е задължил да заплати на „Силвандил Лтд“, представляващо цена по договор за прехвърляне на вземане от 02.03.2021г. Цената на вземането 3 050 000 лв. е следвало да бъде изплатена от цесионера „Инвест Мениджмънт“ ООД на цедента „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД в срок от 2 месеца от датата на подписване на договора - 07.04.2023г., като за цесионера договорът е подписан от управителя на „Инвест Мениджмънт“ ООД Леонид Гайдаджиев. Приел е, че съгласно предварителен договор за даване вместо изпълнение от 28.08.2023г. „Инвест Мениджмънт“ ООД, действащо чрез управителя си Леонид Гайдаджиев, се задължава да изпълни задължението си по договора за прехвърляне на вземане от 07.04.2023 г. в размер на 3 050 000 лева чрез даване вместо изпълнение, като прехвърли в полза на кредитора „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД собствеността върху свои собствени недвижими имоти 11 броя, подробно описани в договора, както и че според чл.4 от договора 6 страните се задължават да се явят в 11:00 часа на 27.09.2023г. пред нотариус и неявяването на някоя от тях дава правото на изправната страна да иска обявяване на договора за окончателен. Взел е предвид, че според посоченото в него договорът се сключва с оглед задължението на „Инвест Мениджмънт“ ООД да заплати цената от 3 050 000 лева по договора за цесия от 07.04.2023 г., която цена страните са посочили, че не е платена към момента на сключване на предварителния договор, и „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД се задължава да приеме предложеното даване вместо изпълнение, като придобие собствеността върху описаните имоти вместо плащане на дължимото парично задължение в размер на 3 050 000 лева чрез договор за покупко- продажба в изискващата се от закона нотариална форма. Въззивният съд е посочил, че в констативен протокол от 27.09.2023г., издаден от нотариус Борислава Налбантова - СРС, вписана в регистъра на НК на РБ под № 142, се отразява явяването на 27.09.2023 г. на Стефан Грозданов като изпълнителен директор на „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД, представянето на проект за нотариален акт за прехвърляне на правото на собственост на недвижими имоти вместо изпълнение на парично задължение с длъжник и прехвърлител „Инвест мениджмънт“ ООД, както и на описани документи, както и че от 11:00 до 13:00 часа Леонид Гайдаджиев не се е явил.