Решение № 166 от 17.02.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. П., 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря Д.Б.И. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20211720103314 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове по чл.432 от Кодекса за ***то (КЗ), вр. чл.86 от ЗЗД.

С исковата молба, както и след изменение в открито съдебно заседание от 17.01.2022 г., ищецът Е.К.К., с ЕГН ********** и адрес: ****, е предявил обективно кумулативно съединени искове срещу „***-***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, с правно основание чл.432 от КЗ, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2897.73 лева, представляваща общия размер на застрахователно обезщетение по застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, сключена между ответника и работодателя на ищеца - „***“ ЕООД на основание чл.74е, ал.2, т.7 от ЗНЗ по покрит риск, от които:

- сумата от 1103.89 лева, представляваща обезщетение за ползван платен годишен отпуск за 10 дни през месец май 2016 г., сумата от 552.87 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода 25.06.2016 г.- 21.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба - 25.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

- сумата от 295.72 лева, представляваща обезщетение за ползване на 3 дни отпуск поради временна неработоспособност за месец май 2016 г., сумата от 148.11 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода 25.06.2016 г. - 21.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба 25.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

1

- сумата от 149.65 лева, представляваща нетния размер на обезщетението за отработени 10 дни през месец ноември 2016 г., сумата от 67.47 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода 25.12.2016г.- 21.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба- 25.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

- сумата от 1103.89 лева, представляваща обезщетение за ползван платен годишен отпуск за 10 дни през месец ноември 2016г., сумата от 497.67 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода 25.12.2016г.- 21.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба- 25.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор, с който е оспорил редовността на исковата молба. Алтернативно ответникът е оспорил така предявения иск по основание и по размер. Ответникът оспорва, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, сключена между ответника и работодателя на ищеца - „***“ ЕООД.

Ответникът оспорва всички факти по исковата молба от трудовото правоотношение на ищеца до невъзможността на ответника да изпълни задълженията си. Ответникът възразява срещу неточно попълване на преддоговорния въпросник от „***“ ЕООД., както и несвоевременното уведомяване на застрахователя от последния. Ответникът възразява, че иска е завишен по размер предвид договореното трудово възнаграждение на ищеца от 420.00 лева. Ответникът оспорва изцяло претенцията за лихва доколкото няма посочена банкова сметка предвид разпоредбата на чл.380, ал.1 от КЗ. Ответникът е оспорил исковете като погасени по давност.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. В., която поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирани по делото писмени становища чрез ю.к. Т. и ю.к. Х. оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли, като им се присъдят сторените по делото разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение. Противопоставя възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, които съдът намира за допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

От приложения по делото трудов договор № 198 от 18.01.2016 г. (л.38 и сл. от 2 делото) се установява, че между „***“ ЕООД и Е.К.К. е бил сключен трудов договор, по силата на който ищецът е приел да изпълнява длъжността „Общ работник, строителство на сгради“ срещу основно месечно трудово възнаграждение от 420.00 лева, платимо веднъж месечно до 25-то число.

От същата дата между „***“ ЕООД и ищеца е подписано допълнително споразумение за предоставяне на временна работа на основание чл.107с, ал.2 от КТ, определящо при посочени в същото параметри на временната работа, вкл. място на работата в Република Франция, заплата 10 евро/час и дата на явяване в предприятиетоползвател 18.01.2016 г.

Приложен по делото е и фиш за заплати за м.04.2016 г. на „***“ ЕООД.

От приложената заповед № 198 от 28.04.2016 г. на „***“ ЕООД се установява, че на ищеца е било разрешено ползването на платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни, считано от 02.05.2016 г. до 01.06.22016 , която е било прекъсната със заповед № 198-1 от 17.05.2016 г., считано от 17.05.2016 г. Остатъкът от разрешения за ползване платени годишен отпуск ищецът е ползвал, считано от 02.11.2016 г. до 15.11.2016 г. включително, което се установява от приложената по делото заповед № 198-2 от 01.11.2016 г.

С искане за изплащане на застрахователно обезщетение с вх. № 99-12389 от 08.06.2021 г. при ЗАД „*** ***“ АД ищецът е поискал от ответника за му бъде изплатено застрахователно обезщетение по силата на поет застрахователен риск, обективиран в застрахователна полица № 0710-230-2016 г., по която е бенефициент, като трето лице ползвател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, секция – I – „отговорност на работодателя“, сключена с „***“ ЕООД. Искането на ищеца включва изплащане на неизплатено трудово възнаграждение, неизплатено възнаграждение за ползван платен годишен отпуск, както и възнаграждение за първите 3 дни от отпуск за временна неработоспособност. Няма спор между страните по тези обстоятелства.

С писмо изх. № 99-12407 от 18.06.2021 г., във връзка с отправеното от ищеца искане е поискал от същия да му представи трудов договор, споразумения, характеристики, протоколи, заповеди и др. документи на служителя, искова молба до виновната страна за просрочени задължения по договора, както и справка за неизплатени суми по трудов договор.

По делото е изслушана, приета и неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза, изготвена от вещото лице В. М. В., се установява че през м.05.2016 г. ищецът е ползвал платен годишен отпуск от 10 дни, като размера на дължимото нетно възнаграждение за ползвания платен годишен отпуск е в размер на 1103.89 лева, с падеж на плащане 25.06.2016 г. Вещото лице е изчислило, че дължимото обезщетение за сметка на работодателя за 3 дни временна 3 нетрудоспособност през м. май 2016 г. в размер на 295.72 лева, с падеж на плащане 25.06.2016 г. Дължимото нетно трудово възнаграждение за отработени 10 дни за м.11.2016 г., съгласно уговореното от страните трудово възнаграждение, вещото лице е изчислило в размер на 149.65 лева, а възнаграждение за ползвания от ищеца платен годишен отпуск за 10 дни през м.11.2016 г. е изчислило в нетен размер от 1103.89 лева.

При извършената от нещото лице справка, експерта не е установил плащане на посочените по-горе суми. Вещото лице е изчислило и размера на процесната лихва за всяка една от процесните главници, като лихвата за забава за периода от 26.06.2016 г. до 28.06.2021 г. (дата на предявяване на иска) изчислена върху главница 1103.89 лева, представляваща нетно възнаграждение за ползвания м.май 2016г. платен годишен отпуск от 10 дни, е изчислило в размер на 552.87 лева; лихвата за забава за периода от 26.06.2016г. до 28.06.2021 г. (дата на предявяване на иска) изчислена върху главница 295.72 лева, представляваща възнаграждение за временна нетрудоспособност 3 дни през м.май 2016 г., е изчислило в размер на 148,11 лева; лихвата за забава за периода от 26.12.2016 г. до 28.06.2021 г. (дата на предявяване на иска) изчислена върху главница 1103.89 лева, представляваща нетно възнаграждение за ползвания м.ноември 2016 г. платен годишен отпуск от 10 дни, е изчислило в размер на 497.67 лева, а лихвата за забава за периода от 26.12.2016 г. до 28.06.2021 г. (дата на предявяване на иска) изчислена върху главница 149.65 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за отработени 10 дни през м.ноември 2016 г., е изчислило в размер на 67.47лева.

За да изчисли и посочи съответните размери на дължимите от работодателя възнаграждения и обезщетение, вещото лице е установило, че между ищеца и „***“ ЕООД е бил сключил трудов договор № 198/15.01.2016 г., съгласно който ищецът е заемал длъжността „общ работник, строителство на сгради“, при 8 часов работен ден, със срок - до завършване на определена работа, а именно: строително ремонтни дейности на строителни обекти и завършване на външни фасади и вътрешни строителни ремонтни дейности в самите обекти, както и други дейности пряко свързани с естеството на работа, произтичащи от длъжностната характеристика, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 420.00 лева, с периодичност на изплащане веднъж месечно на 25-то число, с основен платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни за съответната календарна година. Установило е, че трудовия договор е прекратен със заповед №198 от 15.01.2017 г. Експерта е установил, че ищецът е сключил и споразумение за предоставяне на временна работа с “***” ЕООД, което определя задължителни параметри на временната работа. Име и адрес на предприятието ползвател е френско предприятие: ***, RCS ***, а място на работа в предприятието ползвател във Франция, на длъжност работник - общ работник, строителство на сгради, и задача -строителство и архитектура. Уговореното между страните възнаграждение съгласно споразумението е – 10.00 евро/час.

Вещото лице е установило, че „***” ЕООД има сключен договор за предоставяне на персонал с френско предприятие ползвател *** ***, съгласно който доставчикът предоставя за временно разположение на клиента квалифицирани работници за временна заетост 4 сезонна работа. Размерът на възнаграждението, което би получавал един квалифициран за тази дейност работник, заемащ същото работно място в предприятието на клиента се изчислявало по почасовата ставка Съгласно Общи условия към сключен договор за предоставяне на персонал, разходите по транспортирането на работника преди и след отдаването му на разположение са за сметка на Доставчика- “***” ЕООД . Съгласно договора, в деня на неговото сключването, клиентът предава на доставчика удостоверение за застраховка, посочващо срока на застраховката, естеството на щетите, покрити от същата тази застраховка и максималната сума за обезщетението, която е в сила в момента, а от своя страна доставчикът заявява, че разполага с финансова гаранция за възнаграждението на работника, издадена от ***.

Вещото лице е установило, че съгласно застрахователна полица № *** издадена на 15.04.2016 г., ЗАД ”***-***” АД , съгласно Общите условия на застраховка „Обща гражданска отговорност” секция – I, Отговорност на работодателя и срещу заплащане на договорената премия, е приел да застрахова „***” ЕООД, със застрахователно покритие: сумите, които застрахованият на законно основание е отговорен да заплати на работниците и служителите, представляващи вземания на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от Застрахования по трудов договор за временна работа. Съгласно застрахователната полица, застрахованите лица са лица заети на трудов договор за временна работа, през срока на застраховката за изпълнение на основната дейност на Застрахования.