Решение № 3116 от 03.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3116 гр. Варна, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20253110105409 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД.

Ищецът Ю. П. А. твърди, че на ******* г. е сключил договор за потребителски кредит с ответника „*****“ ***, въз основа на който му е отпусната сума в размер на 4500 лева при фиксиран лихвен процент от 28.18 % и годишен процент на разходите от 32.12 %. Излага, че в деня на подписването на договора за кредит била задължена да сключи и договор за предоставяне на поръчителство с ответника „*********", по който следвало да заплати на поръчителя възнаграждение в размер на 4245.06 лева.

Навежда доводи за нищожност на договора за кредит на основание чл.

22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради невключване на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство в ГПР.

Счита, че договорът само формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият в него ГПР не съответства на действителния размер на дължимите от потребителя задължения /в т.ч. възнаграждението на поръчителя/.

Изразява становище, че посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, която не позволява на потребителя да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Поддържа, че в договора липсва ясно разписана методика на формиране 1 на годишния процент на разходите по кредита, което поставя потребителя в невъзможност да разбере действителното оскъпяване на ползвания финансов продукт.

Излага, че договорът за поръчителство само формално представлява отделна сделка, а всъщност се явява част от кредитното правоотношение.

Изтъква, че договорът за поръчителство е сключен с предварително определено от кредитора юридическо лице-гарант, представляващо свързано с кредитора дружество. При това с договора за кредит е уговорено възнаграждението на поръчителя да се заплаща в полза на кредитора заедно с погасителните вноски по кредита. В този смисъл поддържа, че ефектът от сделката е кумулиране на допълнителен приход в полза на „*****“ ***.

Отправя следните искания към съда:

- за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ********/******* г. поради противоречие със закона, на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК;

- за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от ******* г. поради липса на основание, на основание чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответниците „*****“ *** и „*********" са депозирали писмени отговори, с които оспорват предявените искове.

Признават, че на ******* г. между Ю. П. А. и „*****“ *** е сключен договор за потребителски кредит при описаните в исковата молба условия, както и че за обезпечаване на вземанията по договора за кредит Ю. П. А. е сключила с „*********" договор за предоставяне на поръчителство, по който е уговорено възнаграждение в размер на 4245.06 лева в полза на поръчителя.

С подадения писмен отговор „*****“ *** оспорва доводите на ищеца за нищожност на договора за кредит поради нарушаване на изискването по чл.

11, ал. 2, т. 10 ЗПК. Твърди, че в договора за кредит по ясен и недвусмислен начин е посочен както ГПР, така и общата дължима сума, а в общите условия са описани допусканията, използвани при изчисляване на ГПР.

Признава, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство не е включено в ГПР, но намира този подход за съобразен със закона, тъй като същото не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита. Твърди, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита и заявява, че на размерът на възнаграждението по този договор не му е предварително известен.

Излага, че предоставянето на обезпечение по договора за кредит е право, а не задължение на потребителя, като в общите условия на дружеството са описани различни видове обезпечения, между които потребителят е свободен да избира. Наред с изложеното заявява, че в хода на процедурата по сключване на договора за кредит кредитополучателят може да се откаже от кандидатстването за обезпечен кредит.

Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство се сключва след 2 сключването на договора за кредит, поради което към момента на формиране на ГПР „*****“ *** не разполага с информация относно размера на дължимото в полза на поръчителя възнаграждение. Подчертава, че „*****“ *** и „*********" са отделни правни субекти и „*****“ *** няма достъп до договора за поръчителство.

Навежда доводи, че договорът за предоставяне на поръчителство по същество представлява договор за поръчка и „*****“ *** не е страна по него.

В условията на евентуалност поддържа, че дори да се приеме, че е налице неоснователно обогатяване на кредитора, то би опорочило единствено клаузата от договора за предоставяне на поръчителство, предвиждаща заплащане на възнаграждение в полза на поръчителя.

Моли предявеният срещу дружеството иск да бъде отхвърлен и в негова полза да бъдат присъдени разноски. Оспорва да е налице основание по чл. 38 ЗА за предоставяне на безплатна правна помощ в полза на ищеца. В условията на евентуалност моли в полза на процесуалния представител на ищеца да бъде определено адвокатско възнаграждение, съобразено с фактическата и правна сложност на делото.

В подадения от „*********" отговор на исковата молба се изтъква, че възнаграждението по договора за поръчителство се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. до пълното погасяване на кредита. Сочи се, че възнаграждението се дължи за предоставяната по занятие услуга по гарантиране на задължения и размерът му е съобразен с поетия риск.

Ответникът излага, че в хода на процедурата по кандидатстване за кредит кредитоискателят посочва желае ли кредитът да бъде обезпечен и какво обезпечение може да предостави, като в случай че избере опцията за предоставяне на поръчителство от страна на „*********", се визуализира месечна вноска, чиято стойност е сбор от вноската по потребителския кредит и вноската за възнаграждението на поръчителя. След подписване на договора за кредит и в случай че потребителят е избрал кредитът да бъде обезпечен чрез поръчителство от „*********", същият се прехвърля автоматично към електронната система на дружеството, където се визуализира договорът за предоставяне на поръчителство и кредитополучателят има възможност да го подпише чрез въвеждане на 6- цифрен уникален код, изпратен на мобилния му телефонен номер. В този смисъл твърди, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство следва по време сключването на договора за кредит. Сочи, че договор за кредит би могъл да се заяви и без обезпечение и сключването на договор за поръчителство с „*********" не е задължително условие за отпускане на кредита. Поради изложеното счита, че възнаграждението на поръчителя не следва да бъде включено в ГПР.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Прави възражение за недължимост на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „*****“ *** е предявил срещу Ю. П. А. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК за сумата от 3

4500 лева/ 2300.81 евро, представляваща чиста стойност на кредита, ведно със законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба в съда 27.10.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, в условията на евентуалност /в случай че бъде уважен предявеният иск за прогласяване нищожността на договора за кредит/.

На ответната страна по насрещния иск - Ю. П. А. е изпратен препис от насрещната искова молба, като в дадения едномесечен срок същата депозира писмен отговор, с който признава насрещния иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

С доклада по делото съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото следните обстоятелства: че зна ******* г. между Ю. П. А. и „*****“ *** е сключен договор за потребителски кредит при описаните в исковата молба условия; че за обезпечаване на вземанията по договора за кредит Ю. П. А. е сключила с „*********" договор за предоставяне на поръчителство, по който е уговорено възнаграждение в размер на 4245.06 лева в полза на поръчителя; че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е включено при формиране на ГПР по договора за кредит; както и че по процесния договор за кредит заемополучателят е усвоил сума в размер на 4500 лв.

Договорът за кредит е приобщен към писмените доказателства по делото /л. 15-18/, като от съдържанието му се установява, че предоставената в заем сума възлиза на 4500 лева. Кредитополучателят се е задължил да върне кредита на 24 месечни погасителни вноски, първата от които с падеж 31.01.2025 г., а последната – 31.12.2026 г. Уговорен е фиксиран лихвен процент от 28.18 % и ГПР от 32.12 %.

Договорът за предоставяне на поръчителство също е представен с исковата молба /л. 19-24/, като съгласно същия уговореното в полза на поръчителя възнаграждение е платимо на 24 месечни вноски, падежите на които съвпадат с тези на погасителните вноски по договора за кредит.

Съгласно чл. 8, ал. 4 от договора възнаграждението може да бъде заплащано по банкова сметка на поръчителя или по банкова сметка на „*****“ АД или по другите, начини за плащане, установени в договора за потребителски кредит.

Процесният договор за кредит попада в предметния обхват на Закона за потребителския кредит, поради което и ищецът се ползва със специалната закрила по този закон.

Чл. 11 ЗПК регламентира изискванията към съдържанието на договора за потребителски кредит, като съгласно т. 10 на ал. 1 в него задължително следва да бъде посочен годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Чл. 19, ал. 1 ЗПК гласи, че 4

ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Изискването за посочването на ГПР в договора за кредит има за цел потребителят при сключването му да се информира за икономическите последици от сделката, въз основа на което да може да вземе информирано решение за поемане на задълженията, включени в съдържанието на облигационното отношение.

Видно от публично достъпната информация в ТРРЮЛНЦ, едноличен собственик на капитала на поръчителя „*********" е „*****“ ***. В този смисъл сключването на договора за предоставяне на гаранция облагодетелства кредитора по договора за потребителски кредит. Показателно е обстоятелството, че изрично в договора за предоставяне на поръчителство е предвидено, че плащанията по него могат да бъдат извършвани пряко на „*****“ ***, като същите на практика представляват част от погасителните вноски по договора за кредит. Очевидно крайната цел на договора за поръчителство не е била да обезпечи вземанията по последния, а да осигури на заемодателя получаването на завишен размер на крайната сума, която следва да бъде върната от потребителя, заобикаляйки изискванията на специалния закон за максимален годишен процент на разходите по кредита /чл. 19, ал. 4 ЗПК/. Впечатление прави, че размерът на уговореното в полза на поръчителя възнаграждение се доближава до чистата стойност на кредита, като по този начин го оскъпява почти двойно. Всичко изложено води до извод, че възнаграждението, уговорено в полза на поръчителя, по същество представлява скрита добавка към възнаградителната лихва.