Решение № 2184 от 10.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2184 гр. С., 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110152810 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на В. С. С., ЕГН **********, срещу „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *****.

Ищецът твърди, че на 21.02.2023 г. сключили с ответника договор за паричен заем № 1241173, по силата на който получил сумата от 500 лв. при лихвен процент от 2,35 % (11,75 лв.) и ГПР - 49,74 %, която сума следвало да бъде върната в срок от 21 дни – до 14.03.2023 г.

В чл. 5 било предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitude bank“ в полза на дружеството, за което му била начислена такса за обезпечение с поръчителство в размер на 108,25 лв. Ищецът твърди, че е заплатил всички задължения по договора. Твърди, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като били нарушени чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК. Счита, че договорът не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същият, посочен е грешен размер на ГПР, тъй като сумата за предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, а това следвало да бъде направено. В тази връзка сочи, че предоставянето на поръчителство е задължително условие за сключването на договора за кредит, сумата за поръчителя е разход във връзка с предоставянето на кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, с уговарянето на възнаграждение за поръчител се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК и представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП.

Счита, че целият договор за потребителски кредит следва да бъде приет за недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора, с което е нарушено и изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. Евентуално счита, че е нищожна клаузата 1 на чл. 5 от него като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. С оглед изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че сключеният между страните договор за паричен заем е нищожен, а в условията на евентуалност, че е нищожна клаузата на чл. 5 от него. Претендира разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Признава, че между страните е сключен описаният договор за кредит със соченото съдържание, но отрича същият да е недействителен. Счита, че са спазени всички законови изисквания относно договора и неговото съдържание. Твърди, че кредитополучателят е разполагал с възможността да обезпечи договора по различни начини, като сам е избрал с поръчителство от посоченото дружество. Счита, че възнаграждението за поръчител не следва да се включва в ГПР. Излага допълнителни съображения за неоснователност на претенциите и моли за тяхното отхвърляне. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетия по делото Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1241173 от 21.02.2023 г. се установява, че на 21.02.2023 г. между „Фератум България“ ЕООД, като заемодател, и В. С. С., като заемател, е сключен договор, по силата на който ответното дружество е отпуснало в заем на ищеца сумата от 500 лв., със срок на заема от 21 дни, считано от датата на превеждане на сумата на заема, или до 14.03.2023 г.

Предвидено е, че заемателят се задължава да върне заема с еднократно плащане, извършено на падежната дата. Кредитът е отпуснат при лихвен процент – 2,35 %, годишен процент на разходите (ГПР) - 49,74 % и общ размер на всички плащания – 511,75 лв., която сума включва и възнаградителна лихва в размер на 11,75 лв.

Съгласно чл. 5 от договора за предоставяне на финансови услуги заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank” в полза на ответното дружество. Договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен договорът за заем. Посочено е, че с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема.

Договорът е сключен при Общи условия за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние на „Ф.Б.“ ЕООД, публично достъпни на интернет страницата на ответника – https://process.ferratum.bg/sites/ferratum.bg/files/gtc_ml.pdf.

В т. 5.3. от Общите условия за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние на „Фератум България“ ЕООД (Общите условия) е посочено, че за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен заемът от дружеството, кандидат заемателят може да предложи едно от следните обезпечения: (а) обезпечение, предоставено от гарант, във формата на договор за поръчителство и одобрено 2 от дружеството; (б) обезпечение, предоставено въз основа на договор за поръчителство, от поръчител – предложено от кандидат заемателя и одобрено от дружеството физическо лице.

В т. 5.4. е предвидено, че кандидат заемателят самостоятелно и свободно, по свое собствено усмотрение избира вида на предпочитаното от него обезпечение и посочва това в молбата за заем, като предложеното обезпечение не задължава дружеството да одобри обезпечението, както и да предостави поискания от кандидат заемателя заем (т. 5.5.). Оценката на кредитоспособността се увеличава по един и същи начин, независимо от това дали е одобрен поръчител или гарант.

По делото е представен и приет Договор за гаранция (поръчителство), сключен между В. С. С., като клиент, и „Multitude Bank” p. l. c., със седалище и адрес на управление в М., СТ „Бизнес Център“, Странд № 120, Гзира ГЗР 1027, като гарант, което дружество се е задължило да обезпечи изпълнението на задълженията на В. С. С. спрямо заемодателя „Ф.Б.“ ЕООД по сключения договор за заем № 1241173 от 21.02.2023 г. Уговорено е между страните, че за поетата гаранция В. С. С. дължи на гаранта такса за предоставяне на гаранция в размер на 108,25 лв. С подписване на договора клиентът потвърждава, че е кандидатствал за отпускане на заем от заемодателя, като обаче не е предложил за негов поръчител друго частно лице, вместо което в срока на договора за гаранция ще използва предоставената от гаранта гаранция (под формата на поръчителство), за обезпечаване на задълженията на клиента, произтичащи от договора за заем. Клиентът се задължава да заплати на гаранта такса за предоставянето на гаранцията, която да преведе по банковата сметка на гаранта, в размер и по начин, посочен в Общите условия. Съгласно т. 16.2. от Общите условия, в случай, че дружеството заемодател получи плащане от заемателя, което не е предназначено за дружеството, същото има право (а) в случай, че идентифицира за кого е предназначено плащането (получателя на плащането) да го преведе директно на получателя му като уведоми за това заемателя или (б) в случай, че не успее да идентифицира за кого е плащането – да се свърже със заемателя и да го уведоми за полученото плащане.

По делото са приети разписка за извършено плащане от 21.02.2023 г., видно от която ответникът „Ф.Б.“ ЕООД е превел в полза на ищеца В. С. С. сумата от 500 лв., разписка за извършено плащане от 27.02.2023 г., видно от която на посочената дата ищецът е наредил в полза на ответника сумата от 620 лв., както и удостоверение за това, че към 27.02.2023 г. В.

С. С. няма текущи задължения към „Ф.Б.“ ЕООД.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1241173 от 21.02.2023 г., и евентуален установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК и чл. 143, т. 9 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1241173 от 21.02.2023 г.

3

В тежест на ищеца по исковете е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за заем (кредит) със соченото в исковата молба съдържание, който противоречи на императивни норми на закона - ЗПК, а по евентуалните искове – наличието на посочената клауза, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от трето лице, която клауза противоречи на императивни норми на закона – ЗПК и/или има неравноправен характер по смисъла на ЗЗП.

В тежест на ответника по исковете е да докаже валидно обвързващи страните договорни клаузи или индивидуалното им договаряне.

С доклада по делото, приет без възражения от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т.

3 и т. 4 ГПК е отделено за безспорно сключването на Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1241173 от 21.02.2023 г. с описаното в исковата молба съдържание, по силата на който на ищеца е отпусната заемна сума от 500 лв., както и че в чл. 5 от същия е уговорена клауза за обезпечаване на заема чрез поръчителство. По делото не е спорно, че ищецът е усвоил заемната сума към датата на сключване на договора, с оглед извършено преводно нареждане в негова полза от страна на кредитора „Фератум България“ ЕООД.

Процесният договор за предоставяне на финансови услуги ( з а е м и ) има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, според която въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне, а заемателят има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Договорът е сключен от разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимите ЗПК и ЗПФУР, при действието на които е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както за гражданските сделки, така и за търговските сделки.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Доколкото се касае до договор за потребителски кредит, т о на първо място съдът следва да разгледа наведените твърдения за противоречие на договора с разпоредбите на ЗПК.

4

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.