Решение № 4398 от 17.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4398 гр. София, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20211110214156 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на М.

И. К. (чрез процесуален представител) срещу ЕФ серия К, № 4953574, на СДВР, с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева. От страна на жалбоподателя чрез процесуалния му представител се прави искане за отмяна на фиша и присъждане на разноски, като се излагат конкретни доводи за нарушаване на процесуалните правила. Възиваемата страна (чрез упълномощен юрисконсулт) излага конкретни доводи за материална и процесуална законосъобразност на фиша, като претендира юрисконсултско възнаграждение. И двете страни правят възражение за прекомерност на претендираните от съответната насрещна страна разноски.

От писмените доказателствени материали и от огледаната в съдебно заседание снимка (разпечатка), включително информацията на гърба й, се установява по несъмнен начин изложеното от фактическа страна в обжалвания ЕФ, към която фактическа обстановка съдът препраща (забрана за използване на подобна техника за излагане на установената от съда фактическа обстановка не се открива в релевантната нормативна уредба), както и (се установява още) съобразеността на процесния ЕФ със съответната заповед на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на образец и метрологичната годност на процесното техническо средство към процесната дата съгласно ЗИ - съответното одобряване на типа и успешното преминаване на измервателното средство през метрологична проверка със срок 1 на валидност към датата на установяване на нарушението, а също съставянето на фиша на 22.06.2021 г. и връчването му на нарушителя на 17.09.2021 г. Съдът е пропуснал да огледа приложената по преписката снимка на разположението на техническото средство, но е факт, че такава е приложена по административно-наказателната преписка (изготвянето й е изрично указано в приложения протокол за използване на АТСС), поради което не е налице в тази връзка нарушение на съответните процесуални правила, като може да се достигне (и се достига) до несъмнени изводи по релевантните за делото факти и без визираната снимка (имайки предвид и заснетото на нея), включително като няма абсолютно никаква причина съдът да не се довери на изложеното в ЕФ, на информацията на гърба на огледаната в съдебно заседание снимка, на приложения протокол за използване на АТСС и на приложената ежедневна форма на отчет досежно мястото на осъществяване на съответния контрол, респективно на управление на МПС със съответната скорост.

Правилно при това положение е приложен законът при издаване на ЕФ. Изложената от страна на жалбоподателя аргументация до голяма степен е буквално преписана от приложени също от страна на жалбоподателя разпечатки на незадължителна за настоящия съдебен състав съдебна практика и до голяма степен е неотносима към процесния случай (както и значителна част от самата така визирана съдебна практика). От непредубедения прочит на ЕФ не остава абсолютно никакво съмнение за това, че в него се сочи, че съответният лек автомобил се е движел на указаното във фиша място и в указаната в същия фиш посока (никаква логика не би имало в ЕФ да се сочи посока на разположение на техническото средство, както се твърди като възможна хипотеза от страна на жалбоподателя), като нарушението е извършено до номер 113 на бул. „Сливница“. Каква е била максималната разрешена скорост за движение на съответното МПС в процесния пътен участък в обжалвания ЕФ също се сочи съвсем ясно, а именно 50 км./ч. за населено място съобразно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП (доколкото се касае за лек автомобил, както също изрично е посочено във фиша). Изобщо административното нарушение е описано по пределно ясен начин. Следва да се има предвид, че отсъствието на контролен орган и на нарушител по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се отнася до процедурата, т. е. до издаването на ЕФ (противното би означавало, че при извършване на самото нарушение следва да липсва нарушител, т. е. би се касаело за абсурдна хипотеза); нормативна уредба е претърпяла изменение след ТР № 1/2014 г. на ВАС и визираното решение като цяло към момента не е относимо към актуалната нормативна уредба. Съдът не открива отклонения в приложения протокол за използване на АТСС спрямо предписаното в Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Несъмнено е не само въз основа на протокола за използване на АТСС, но и въз основа на приложения протокол от проверка (извършена от БИМ), че по отношение на конкретното измервателно средство е била извършена метрологична проверка по реда на ЗИ със срок на валидност и към процесната дата 18.05.2021 г. (в това число и съобразно Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обн. ДВ бр. 82/2018 г.). Справка за собствеността (регистрационни данни) е приложена по преписката и въобще по този въпрос (за собствеността съгласно 2 регистрацията), съобразявайки доказателствената съвкупност по делото, липсва каквото и да било съмнение. Във връзка с изложеното в едно от съдебните решения, разпечатка от което е приложена от страна на въззивника, касателно приложението на чл. 39, ал. 4 и чл. 85а от ЗАНН е необходимо да се има предвид, че под необжалваем минимум по ал. 2 (именно минимум, а не максимум, като в чл. 39, ал. 2 от ЗАНН се сочи диапазонът от 10 лева до 50 лева) в чл. 39, ал. 4 от ЗАНН следва да се има предвид сумата от 10 лева, а не тази от 50 лева, доколкото съгласно действалата към 2011 г. (когато чл. 39 от ЗАНН е допълнен с новата ал. 4) разпоредба на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН необжалваемият минимум на глобата е бил именно 10 лева (а не 50 лева, какъвто необжалваем минимум е бил установен към онзи момент, но в ЗДвП, а разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН се отнася и се е отнасяла към 2011 г. не само до хипотези на административни нарушения по ЗДвП, а до всяка една хипотеза на съответното издаване на ЕФ, която е предвидена в закон, т. е. включително извън ЗДвП, поради което не може да се поддържа, че понятието необжалваем минимум, използвано в чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, следва да се отнася до уредбата по ЗДвП (т. е. до установения в последния посочен закон необжалваем минимум).

При извършената цялостна (включително служебна) проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не констатира каквито и да било основания за отмяна или изменение на ЕФ, поради което при съобразяване на чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН обжалваният фиш следва да бъде потвърден. При този изход на делото липсва нормативно основание за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, а съобразно чл.

63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в тежест на въззивника и в полза на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в съответния минимален размер (с оглед действителните фактическа и правна сложност на делото)

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия К, № 4953574, на СДВР.

Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

Осъжда жалбоподателя М. И. К. да заплати на СДВР сумата от 80 лева – разноски по делото, а именно юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3