Решение № 3700 от 20.04.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 55367/2021
- Вид
- Решение № 3700
- Подписан
- 20.04.2022
- В сила
- 23.02.2023
- Състав
- СОФИЯ ГЕОРГИЕВА ИКОНОМОВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.114 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.7, ал.2, т.2 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
РЕШЕНИЕ
№ 3700 гр. С 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110155367 по описа за 2021 година
Предявени са искове от “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С ул.Я № 23Б, представлявано от А А, с които е поискало да бъде установено по отношение на ответника К. Б. П., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.Б ...., ..., ет.6, ..., че последната дължи на ищеца следните суми: сумата от 1087.65 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.20 20 г., за имот, отчитан с абонетен №, ведно със законна лихва от 16.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 98.82 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 13.05.2021 г.
Претендира се установяване дължимостта и на суми за дялово разпределение както следва: главница от 58.87 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 29.02.2020 г. и 11.01 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от 01.07.2018 г. до 13.05.2021 г.
В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от сключен между тях договор и от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 и чл.33 от Общите условия, въвеждат задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово разпределение от „Т С“ ЕООД, като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, ответницата по делото не е депозирала такъв.
В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители, които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
1
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебнотехническа експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 34311/2021 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение срещу ответника за следните суми: главница за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 1 087.65 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 16.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 13.05.2021 г. в размер на 98.82 лв., главница за периода от 01.05.2018 г. до 29.02.2020 г. в размер на 58.87 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение , ведно със законна лихва от 16.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 13.05.2021 г. в размер на 11.01 лв.
С възражение от 12.08.2021 г. длъжникът е оспорил вземанията по основание и размер, като изрично е посочил, че са погасени и по давност.
Видно от нотариален акт № 12, том ІІ, рег.№ 2495, нот.дело № 177/2006 г., съставен от нотариус Н В, рег.№ от РНК, ответницата е закупила процесния имот на 20.07.2006 г. от Г Й Х, като през 2011 г. е учредила ипотека върху него в полза на „Ю Б“ АД, за което е съставен от нотариус Д Т, рег.№ от РНК нотариален акт №, том І, рег.№, нот.дело №/2011 г.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На 19.09.2002 г. е проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, на което е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от „В Е С“ ЕООД /с правоприемник „Т С“ ЕООД/. За целта е сключен с последното договор №/30.09.2002 г.
От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че през включените в исковия период отоплителни сезони, е извършван реален отчет на монтираните в имота индивидуални разпределители, като данните са отразени в издадените изравнителни сметки.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Т С“ ЕООД. Експертът е установил, че в имота има монтирани четири отоплителни тела с индивидуални разпределители – в помещения тол, стая, детска стая и кухня. Показанията на индивидуалните разпределители са отчитани след края на всеки отоплителен сезон, включен в исковия период, като вещото лице е установило, че определяната от ФДР топлинна енергия за една дялова единица е в последователността, описана в методиката за дяловото разпределение. Експертът е посочил, че жилището е свързано към сградната инсталация за битово-гореща вода, която се отчита от два водомера.
Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер на 1086.98 лв. /след приспадане на вноските за дялово разпределение от общата сума по задача 4/, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи и 2 цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени, формиращи цената на иска.
На първо място, видно от приетия като писмено доказателство нотариален акт № 12, том ІІ, рег.№ 2495, нот.дело № 177/2006 г., съставен от нотариус Н В, рег.№ от РНК и приложеното на л.22 удостоверение, издадено от ГИС-С ответницата К. Б. П. е придобила прцесния имот на 20.07.2006 г. чрез покупко-продажба.
В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно право на ползване върху имота. В случая, следва да се отбележи, че не е налице изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на закона, доколкото по делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация до ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен от ответника. С оглед на това следва да се приложи общото правило, залегнало в разпоредбата на чл.153 от ЗЕ, а съобразно него ответницата притежава пасивна материална легитимация по иска.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. С оглед на това съдът приема, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните по доставката на топлинна енергия е установено в приетите като писмени доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “ТЕЦ С” ЕАД на клиенти в гр.С.
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди предвиждат и срок за заплащане на дължимите суми – чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, одобрени с решение № ОУ1/27.06.2016 г. на ДКЕВР . Съдът намира за неоснователни възраженията на ответицата, наведени в становището й, представено в о.с.з. от 22.02.2022 г., за нищожност на клаузите на чл.32 и чл.33 от ОУ. Посочените клаузи предвиждат срок за заплащане на дължимите към топлофикационното дружество суми, като при неспазването му неизправната страна се санкционира с лихва за забава. Така посочените клаузи не противоречат на разпоредби на Закона за защита на потребителите, нито пък на добрите нрави. Нещо повече – с тях се създава яснота в отношенията между страните като изначално те са наясно с момента на изискуемост на отделните задължения и с отговорността за неизпълнение на задълженията на потребителите да заплащат дължимите от тях суми.
3
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 1086.98 лв.
Установеното от експерта, че общият топломер в абонатната станция в сградата, където се намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да се приемат за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. Отделно от това, от страна на ищеца са представени доказателства за установена годност на абонатната станция в процесната сграда и за въвеждането й в експлоатация по надлежния ред със съставен протокол след проведена 72-часова проба при експлоатационни условия. В същото време, през исковия период е извършван реален отчет на уредите за дялово разпределение за което абонатът е осигурил достъп на служителите на ФДР. Снетите от тях данни, респ. предвиденото в нормативната уредба, са послужили за изготвяне на изравнителните сметки, при които вещото лице не е установило нарушение на техническите изисквания, заложени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и Приложението към чл.61, ал.1 от същата.
Ответникът пък от своя страна не ангажира доказателства, че е възразил срещу разпределената му топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е подала грешни данни. Такива не са установени и от вещото лице.
Съдът кредитира изцяло заключението по съдебно-техническата експертиза като изготвено от лице със специални знания в изследваната област, обосновано, пълно и съответстващо на останалия доказателствен материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа на него.
Именно с оглед отразеното в това заключение, съдът приема, че през исковия период ищцовото дружество е доставило за процесния имот топлинна енергия на стойност 1086.98 лв.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника. Ето защо ответникът дължи на ищцовото дружество стойността на доставената в имота му топлинна енергия в размер на 1086.98 лв.