Решение № 72 от 30.04.2026, Районен съд - Разград

Мотиви към Решение №72 от 30.04.2026г. , постановено по АНД №270/2026г. на РРС.

Производството е по реда на Указа за борба с дребното хулиганство.

Съставен е акт за дребно хулиганство за извършена от А. И. А. и Н. А. Г., двамата от гр.

Разград проява на дребно хулиганство. В акта се сочи, че на 19.04.2026г., около 12.05ч. на бензиностанция „Шел“ в гр. Разград двамата прибегнали до физическа саморазправа помежду си – нанасят си удари с ръце в областта на главата и горната част на тялото.

Нарушителят А. А. дава обяснения, като признава, че с другия нарушител се сбили.

Твърди, че бил провокиран със заплаха, след което нанесъл на Н. Г. удар, на което последния отвърнал. Сочи, че са си нанесли по-няколко удара.

Нарушителят Н. Г. също дава обяснения, отрича да е провокирал А. А. и твърди, че е обиждан от него и не го бил удрял, а само той бил получил удари.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намери за установено от фактическа страна следното: На 19.04.2026г., около 12.05ч. А. А. дошъл с автомобила си на бензиностанция „Шел“ в гр. Разград на бул. „Априлско въстание“ №66 за да зареди като спрял до колонката от която следвало да зареди. След това зад него спрял с автомобила си Н.

Г. като започнал да му свири с клаксона на автомобила и да му ръкомаха, явно подканяйки го да се разбърза /писмени сведения на свидетелите Г Д и Д К - служители на бензиностанцията/. А. А. също започнал да ръкомаха към Н. Г., след което отишъл на касата за да плати. Междувременно Н. Г. се преместил с автомобила си на съседна бензиноколонка и започнал да зарежда. След като платил А. А. отишъл при него и започнал разговор с него, като двамата явно влезли в спор относно случилото се малко преди това. В един момент А.

А. посегнал към Н. Г. и го ударил с ръка, на което последният отвърнал, също замахвайки за удар с ръка към А. А.. След това двамата започнали да се блъскат, като А. А. бил по-активен и изблъскал Н. Г. настрани. Намесили се служители на бензиностанцията и ги разтървали.

Изглеждало вече, че сблъсъкът е преустановен, когато Н. Г. се засилил към А. А. и му нанесъл удар с ръка към лицето. Отново се намесили присъстващите, които вече раздалечили двамата и конфликта бил преустановен.

Изложената фактическа обстановка се приема от съда за установена по несъмнен начин. Същата се доказва от писмените сведения на свидетелите Д Д, М М, Г Д, Д К, отчасти и от обясненията на двамата нарушители пред съда, съдебномедицински удостоверения, представени и от двамата нарушители и другите писмени доказателства.

Съществено значение имат и видеозаписите от охранителни камери от бензиностанцията, възпроизведени в съдебното заседание. Същите записи са без звук. Двамата нарушители се разпознават от видеозаписите по косвени белези и с оглед и другите налични данни за поведението на всеки от тях в конкретния случай. Всъщност не е налице спор, че на записите са заснети именно те двамата, както и не съществува спор относно действията на единия или другия, отразени на записите. При това е видно, че действително първи пред колонката бил спрял А. А., а зад него спрял Н. Г., който явно започнал да го приканва да се разбърза със звукови сигнали и жестове, за което писмени сведения са дали и свидетелите Г Д и Д К. С оглед на тези данни съдът приема тези обстоятелства за установени.

Впоследствие, след като Н. Г. вече бил спрял с автомобила си на съседна колонка А. А. отива при него /видно от видеозаписа/ и между двамата явно започва спор за ситуацията.

Тъй като записите са без звук, а свидетелите не са чули разменените реплики, то не може и да се установи кой от двамата е действал по провокативно конкретно в този момент – всеки от двамата нарушители твърди, че бил заплашван/обиждан от другия. Видно е обаче, че пръв А. А. нанася удар на Н. Г., на което последният отвръща също замахвайки за удар. От видеозаписа не може да се прецени категорично дали ударите се нанасят с юмруци или шамари или по-скоро става дума за блъскане. След това двамата започват да се блъскат, но 1

А. А., действайки по-активно, започва да изблъсква с ръце Н. Г.. Тези обстоятелства се изясняват и от писмените сведения на свидетели, които сочат, че двамата нарушители са се блъскали /свидетелите Д Д, М М, Д К/. Както се вижда от видеозаписа обаче, когато се намесват присъстващите лица и спират двамата, Н. Г. на свой ред се спуска към А. А. и нанася удар с ръка към лицето му – последният се опитва да дръпне главата си и ударът явно попада в мишницата му /съдебномедицинското удостоверение/. С оглед на тези данни обясненията на Н. Г., че не е удрял опонента си се опровергават категорично. Н. Г. също е получил увреждания, видно от представеното от него съдебномедицинско удостоверение. С оглед казаното, съдът приема, че и двамата нарушители са действали непристойно.

При това съдът намира, че и двамата нарушители с поведението си са нарушили обществения ред и спокойствието на присъстващите и са предизвикали възмущението им.

Проявите им, поради по-ниската си степен на обществена опасност не се явяват престъпления по чл.325 от НК, но се явяват нарушения – дребно хулиганство по смисъла на УБДХ, а именно „сбиване“ на публично място -чл.1, ал.3 от УБДХ. Поради това проявите им подлежат на санкция по чл.1 от същия нормативен акт. От данните по делото не може да се прецени кой от двамата е действал по-провокативно спрямо другия, тъй като не може да се установи какви реплики са си разменили – в този смисъл обясненията които всеки от тях дава /неподкрепени от други данни/ са несъмнено заинтересовани, поради което и съдът не може да приеме тезата на единия или другия за достоверна. Несъмнено е обаче, че конфликтната ситуация се създава поради явното подканяне на Н. Г. към А. А. да освободи по-бързо колонката. При последвалия спор А. А. пръв нанася удар на опонента си, без да е в условия на самозащита и след това го блъска неколкократно, действайки явно агресивно, т.е. прибегнал до саморазправа. Н. Г., видно от записа, отвръща или се опитва да отвърне на първия удар и също се опитва да изблъска опонента си, но същественото при него е това, че след като се намесват присъстващите и спират двамата, то Н. Г. се засилва към вече оттеглящия се А. А. и му нанася удар. В този момент Н. Г. не е в положение на самоотбрана, защото агресивното поведение на опонента му вече е видимо преустановено, поради което съдът приема тази проява на Н. Г. също като акт на саморазправа. Кой от двамата е бил поафектиран и от каква точно насрещна проява /думи или действия на опонента си/ е отделен въпрос, който с оглед събраните данни не може да получи категоричен отговор, но независимо от отговора на този въпрос, то остава несъмнено, че всеки от двамата нарушители е извършил на свой ред проява на саморазправа, което е основание за отговорността на всеки от тях.

При определяне на наказанието на нарушителя А. А. съдът отчита, като смекчаващо обстоятелство, това, че същият признава вината си и изразява съжаление, изразява готовност да се извини. В негова тежест се отчита, че е проявил недопустимо агресивно поведение. В крайна сметка съдът намира, че наказанието му следва да се определи по полеката алтернатива на чл.1, ал.1 от УБДХ, при което и следва да му бъде наложена глоба, като съдът намира за справедливо същата да бъде в размер на 150 евро. При нарушителя Н.

Г. като смекчаващо обстоятелство се отчита, че същият също изразява съжаление /макар и да не признава виновност/, характеристиката му е добра. В тежест на същия също се отчита явната агресия в деянието му. Съдът намира, че и неговото наказание следва да се определи по по-леката алтернатива на чл.1, ал.1 от УБДХ, при което и следва да му бъде наложена глоба, като съдът намира за справедливо същата да бъде в размер на 150 евро. Тези размери на наказанията, според съда, ще осъществят необходимия ефект спрямо двамата нарушители и ще ги мотивират в бъдеще да се въздържат от подобни неправомерни прояви.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

2

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Разград, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря НЕЛИ Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно наказателно дело № 20263330200270 по описа за 2026 година

РЕШИ:

ПРИЗНАВА нарушителя А. И. А., ЕГН **********, живущ в гр. Р., ул.

„В. Т.” № **, български гражданин, женен, неосъждан за ВИНОВЕН в това, че н а 19.04.2026г. в гр. Разград е извършил проява на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 3 от УБДХ , поради което и на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на

150,00 евро.

ПРИЗНАВА нарушителя Н. А. Г., ЕГН **********, живущ в гр. Р., ул.

„И. В.” № **, вх. *, ап. **, български гражданин, женен, неосъждан за ВИНОВЕН в това, че на 19.04.2026г. в гр. Разград е извършил проява на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 3 от УБДХ , поради което и на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 150,00 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в срок до 24 часа от постановяването му пред Окръжен съд Разград на касационните основания предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.

НАСРОЧВА делото пред Окръжен съд - Разград за 05.05.2026 г. от 14,00 ч., в случай на обжалване, за което незабавно да се уведоми Окръжна прокуратура Разград.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

1

2