Решение № 19414 от 15.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19414 гр. София, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110154601 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 406081/11.12.2025г. на И. В. К. срещу ******, с която е предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 392,67 евро (с левова равностойност 768 лева), от които: 65,05 евро (с левова равностойност 127,23 лева) - възнаградителна лихва и 327,62 евро (с левова равностойност 640,77 лева) - неустойка за непредставено обезпечение, представляващи недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № 532514/02.06.2021г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба /11.12.2025 г./ до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 532514/02.06.2021г., въз основа на който на ищеца е предоставена сума в общ размер от 800 лева, със задължение да я върне на 16 вноски. По договора се дължала възнаградителна лихва от 40.05% и бил посочен годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 49.59%. Поддържа, че съобразно договорната клауза на чл. 11 от договора ищецът дължал неустойка, в случай че не предостави обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 5 от договора - банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на определени от кредитора условия. Твърди, че съгласно чл. 11 от договора, при неизпълнение на условията но чл. 5 се дължала фиксирана неустойка в размер на 640,77 лева. При тези условия дължимата сума по кредита е станала 1568 лева. Твърди се, че по договора е платена сумата общо от 1574,25 лева, от които 127,23 лева – възнаградителна лихва, 640,77 лева – неустойка, както и главница в размер на 800 лева. Твърди се, че с влязло в сила решение № 12896 от 29.06.2024г. по гр.д. № 2325/2023г. по описа на СРС, 24 състав, е прогласена нищожността на клаузите на чл. 5 и на чл. 11 от процесния договор за кредит, като е прието за установено, че И. В. К. не дължи на ****** сумите, платени за неустойка и възнаградителна лихва общо в размер на 768 лева. Допълнително излага съображения за нищожност на целия договор за кредит. В тази връзка поддържа, че договорът има характеристиките на потребителски договор. Счита, че е налице е нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото при изчисляването на посочения в договора ГПР не е била включена като разход и дължимата се неустойка, начислена за непредоставяне на обезпечение по чл. 5 от процесния договор за кредит. Излага, че 1 неустойката за неизпълнение на поетото с договора задължение за предоставяне на обезпечение, всъщност представлява скрита добавка към възнаградителната лихва.

Неустойката излизала извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и представлява допълнително възнаграждение. Това допълнително възнаграждение за кредитора било дължимо под условие, че обезпечението не бъде предоставено, като била нарушена разпоредбата на 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка, така и клаузата не била индивидуално уговорена в нарушение на чл. 146 от ЗЗП. Навежда довод, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален размер па ГПР в чл. 19, ал. 4 ЗПК, като това вземане формално е посочено като обезщетение за неизпълнение единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и да се заобиколи забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че неизпълнението на задължението на заемателя да предостави на заемодателя уговореното обезпечение водело до начисляване на неустойка, която е в размер почти на заетата сума, като посочената неустойка не е била включена в изчислението на ГПР, с оглед което клаузата, установяваща задължение за заплащане на годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 40.05% по договора, е нищожна.

Поддържа, че процесният договор за кредит е нищожен поради включените в договора две нищожни клаузи в него - за заплащането на неустойка и за договорна лихва в размер на 40.05% годишно, както и непосочването на ГПР. Моли искът да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ******, с който исковата претенция се признава за основателна и се иска да бъде постановено решение при признание на иска. Счита, че не е дал повод за предявяването на иска с извънпроцесуалното си поведение и моли съда да приложи чл. 78, ал. 2 ГПК.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че на 02.06.2021г. е сключил с ответника договор за потребителски кредит № 532514; че е заплатил процесните парични суми по договора, както и че същите са постъпили в патримониума на ответника.

В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно: валидно правоотношение по договор за потребителски кредит № 532514 от 02.06.2021г., в т. ч. и наличието на валидни клаузи относно дължимостта на договорна лихва и относно дължимостта на неустойка за непредставено в срок обезпечение по чл. 11 от договора, които са индивидуално уговорени, въз основа на които са извършени начисления на процесната стойност, както и изпълнение на задълженията му по договора.

С приетия окончателен доклад по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: 1) че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 532514 от 02.06.2021 г. с твърдяното в исковата молба съдържание, в който се съдържа клауза, предвиждаща заплащането на ГЛП от 40.05%, при посочен ГПР в размер на 49,59%, като е била начислена по чл. 11 от договора и неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 640,77 лева, която не е била включена от кредитора като разход при изчисляване размера на ГПР; 2) че ищецът е усвоил изцяло главницата по договора за кредит в размер от 800 лева; 3) че ищецът е заплатил по процесния договор за потребителски кредит сумата общо от 1574,25 лева, от които: 127,23 лева – възнаградителна лихва, 640,77 лева – неустойка, както и главница в размер на 800 лева.

По делото е приет препис от договор за потребителски кредит № 532514/02.06.2021 г., от който се установява, че на посочената дата между И. В. К. (кредитополучател) и ****** 2

(кредитодател) е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответното дружество се е задължило да предаде в собственост на насрещната страна сума в размер на 800 лева, със срок на издължаване от 16 вноски, последната от които на 12.01.2022 г., при годишен лихвен процент (ГЛП) – 40.05 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 49,59 %.

Общо дължимата сума по кредита възлиза на 927,23 лева.

В чл. 5 от договора е предвидено потребителят в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора, включваща договорената главница и лихва; или 2) поръчителство от едно или две физически лица, които отговорят кумулативно на следните условия: при един поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не по – малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители – размерът на осигурителният доход на всеки един от тях следва да е в размер не по – малко от 4 пъти размер на минималната работна заплата; да не са поръчители по други договори за кредит, сключен с кредитора; да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „редовен“ както по активни, така и по погасени задължения; да представят служебна бележка от работодателя си или друг документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

Договорено е в чл. 11 от договора, че при неизпълнение на поетото задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 5, потребителят дължи неустойка в размер на 640,77 лева, която се заплаща разсрочено, съобразно погасителния план. Потребителят е поел задължение да върне предоставената му в заем сума при договорените условия, като от погасителния план е видно, че заемната сума следва да се върне при 16 погасителни вноски в периода от 16.06.2021 г. до 12.01.2022 г, всяка една от които включва част от главница (без първите три вноски), част от възнаградителна лихва и част от неустойката по чл. 11 от договора – при непредставено обезпечение. Общо дължимата сума по кредита възлиза на 927,23 лева, като към нея е прибавена и неустойка в общ размер на 640,77 лева, при което общата сума за връщане е 1568 лева.

Установява се, че с влязло в сила на 01.08.2024 г. Решение № 12896 от 29.06.2024 г. по гр.д. № 2325/2023 г. по описа на Софийски Районен съд, 24 състав, е прогласена нищожността на клаузите на чл. 5 и на чл. 11 от процесния договор за потребителски кредит № 532514/02.06.2021 г., сключен между спорещите страни, като е признато за установено, че И. В. К. не дължи на ****** сумата от 640,77 лева, представляваща начислена неустойка и сумата от 127,23 лева, представляваща възнаградителна лихва.

Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо без основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице и в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожно основание. В случая не се спори, че ищецът е заплатил на ответника по прогласените за нищожни клаузи на чл. 5 и на чл. 11 от процесния договор неустойка в общ размер на 640,77 лева. Не се спори също така, че ищецът е заплатил по процесния договор за кредит и възнаградителна лихва в размер на 127,23 лева. Ответникът изрично признава основателността на исковете, което само по себе си е и признание, че е получил и процесните суми от ищеца. Освен това, с влязлото в сила решение по гр.д. № 2325/2023г. по описа на СРС, 24 състав, със сила на пресъдено нещо е установено, че тези суми не са дължими от ищеца, респ. че липсва основание за тяхното задържане от ответника.

Следователно предявеният от ищеца иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на посочените 3 суми за неустойка и за възнаградителна лихва е изцяло основателен и следва да бъде уважен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото, право на разноски имат единствено ищецът.

Съдът не споделя доводите на ответника, че не е дал повод за завеждането на спора и с оглед направеното признание, разноските следва да бъдат разпределени при условията на чл. 78, ал. 2 ГПК, както и че е налице злоупотреба с права от страна на ищеца. Вярно е, че с влязло в сила на 01.08.2024 г. Решение № 12896 от 29.06.2024 г. по гр.д. № 2325/2023г. по описа на Софийски Районен съд, 24 състав, е прогласена нищожността на клаузите на чл. 5 и на чл. 11 от процесния договор за потребителски кредит № 532514/02.06.2021 г., като е признато за установено, че И. В. К. не дължи на ****** сумата от 640,77 лева, представляваща начислена неустойка и сумата от 127,23 лева, представляваща възнаградителна лихва. Предвид принципа на диспозитивното начало, установен в чл. 6 ГПК и съобразно с ал. 2 на същата разпоредба предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, като няма законово изискване ищецът да претендира всичките си вземания в едно производство. От фактическата обстановка по делото не се установява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК, доколкото от установяването на недължимостта на вземанията с влязлото в сила на 01.08.2024 г. решение № 12896 от 29.06.2024 г. по гр.д. № 2325/2023г. по описа на Софийски Районен съд, 24 състав, до предявяване на настоящата искова молба на 11.12.2025 г. е изминал значителен период от време, през който длъжникът не е проявил активност за заплащане на вземанията.