Решение № 500 от 13.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 500 гр. Варна, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря СИЯНА ИВ. ТЕНЕВА като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20243110100992 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от С. Й. С., ЕГН ********** срещу П.Р.Б., ЕИК ***, осъдителен иск за заплащане на сумата от 1 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на образувано срещу него наказателно производство, което впоследствие е прекратено, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба, че на 18.11.2022 г., около 08:30 часа по път I-9 срещу бензиностанция "Е." до резиденция *** е настъпило ПТП между управлявания от ищеца л. а. с рег № ***, марка *, модел * и л. а. марка *, модел * с рег. № ***, като за настъпилото произшествие е подаден сигнал на телефон 112, въз основа на който мястото на ПТП било посетено от контролните органи. Сочи се, че на двамата участници в ПТП била иззета проба за алкохол и наркотични вещества, като резултатът от теста за употреба на наркотични вещества на ищеца бил положителен за наличието на „бензодиазепини“.

Посочва се, че впоследствие на ищеца бил издаден АУАН, серия *, № *, ведно с издаден талон за медицинско изследване № ***, както и ЗППАМ № 4***, въз основа на който била прекратена регистрацията на автомобила на ищеца за срок от шест месеца.

Твърди се, че било образувано и ДП № **/2022 г. по описа на Пето РУ към ОДМВР – В. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Поддържа се, че ищецът не е бил съгласен с показанията, които е отчел тестът, поради което веднага посетил болнично заведение, където дал кръвна проба, а в допълнение е посетил и лабораторията по химико – токсикологични изследвания във Военно медицинска академия, както и „МДЛ С.Л.“ ЕООД, като на двете места е дал урина за изследване. Излага се, че резултатите от назначената в хода на досъдебното производство експертиза и направените в допълнение от ищеца изследвания категорично показали отсъствие на наркотични вещества в организма му.

Наказателното производство срещу ищеца за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК било прекратено с Постановление за прекратяване от 14.08.2023 г. на РП – В. поради липса на доказателства за извършване на горепосоченото престъпление.

1

Поддържа се, че процесното събитие оказало траен негативен ефект върху живота на ищеца, като в периода след образуване на наказателното производство бил силно разтревожен, получил сърцебиене и силно главоболие, появили се проблеми със съня и концентрацията, които продължили дълго време.

В исковата молба е посочено, че ищецът бил задържан за срок от 24 ч. в Пето РУ към ОДМВР – В., като след проведено проучване разбрал, че за престъплението, в което е обвинен е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от една до три години, което силно го стресирало. Също така се твърди, че събитията се отразили негативно и върху неговата репутация, както и върху тази на семейството му, тъй като дълго време в квартала се говорело, че бил наркоман, което станало доС.ие на негови познати и роднини, поради което изпитал неудобство и срам. В приятелската му среда също се разчуло за започнатото наказателно производство, което довело до дистанциране на хората от него, като в резултат от това ищецът избягвал да излиза от дома си, затворил се в себе си, не общувал с приятелите си, част тях не го поздравявали като го срещнат на улицата. Твърди се, че значителни затруднения в ежедневието на ищеца внесъл и фактът на прекратяване на регистрацията на личния му автомобил, тъй като му се налагало да ходи пеша, да ползва градски транспорт или да моли свои близки за превоз.

По същество се моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че ищецът не сочи никакви доказателства за трайния негативен ефект на образуваното срещу него наказателно производство. Оспорва предявения иск като неоснователен поради липса на материално основание, тъй като лицето не е било привличано като обвиняем по воденето досъдебно производство и че ищецът изобщо не следва да бъде приеман като обвиняем. Воденето ДП № **/2022 г. по описа на Пето РУ – ОДМВР В. не е било водено конкретно срещу ищеца съгласно измененията в НПК от 2017 г., а предприетите мерки срещу него са били изцяло от административен характер, а не от наказателен. Посочва се още, че П. по никакъв начин не е отговорна за действията на полицейските органи, които са констатирали, че С. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества и впоследствие на основание чл. 212, ал. 2 НПК е било започнато досъдебно производство. Сочи се, че негативните последици от отнемане на правото за управляване на МПС не могат да бъдат вменени на ответника, тъй като това му е наложено от административнонаказващ орган, като ответникът няма отношение към тях.

Оспорва се причинно-следствената връзка между твърдените вреди и обвинението в извършено престъпление от общ характер. Претенцията се оспорва и по размер, като се твърди, че същата е завишена. По отношение на релевираната от ищеца продължителност на делото се поддържа, че продължителността от повече от два месеца на производството се дължи на факта на назначаване и изготвяне на съдебно – химическа експертиза за установяване на наркотични вещества и техните аналози в организма на лицето и времето за нейното изготвяне. Твърди се, че наблюдаващият прокурор е положил всички зависещи от него усилия за бързото изготвяне на експертизата, като с Постановление от 09.12.2022 г. е указал същата да бъде изготвена в най-кратки срокове. В отговора се посочва още, че резултатите от направените по желание на ищеца изследвания за употреба на наркотични вещества, които са дали отрицателен резултат, не биха могли да послужат като доказателство в наказателното производство.

Поддържа се, че в исковата молба не са посочени конкретни факти от обективната действителност доказващи конкретно отношение от лица от обкръжението на ищеца, които поради знанието си, че срещу него се води наказателно производство, са демонстрирали негативно поведение, като се навежда, че твърдените негативни чувства са изцяло продукт на неговото вътрешно възприятие, а не на действителни прояви на лица от неговото обкръжение.

По същество моли за отхвърляне на предявения иск, а в условията на евентуалност моли за намаляване на претендирания от ищеца размер на неимуществените вреди.

2

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в първоначалната и насрещната молба и отговорите на същите и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Видно е от приобщената пр. пр. № 15755 по описа за 2022 г. на РП-Варна, ведно с ДП № ** по описа за 2022 г. на сектор V РУ в ОД на МВР – гр. В., че наказателното производство е образувано на 18.11.2022 г. с разпита на свидетелите И.Я. – мл. а. в Пето РУ – ОДМВР-гр. В. и О.С. – полицейски служител в Пето РУ – ОДМВР-гр. В., за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, което е в унисон с писмото от 21.11.2022 г. изпратено от разследващия полицай при Пето РУ на ОД в МВР – гр. В. до РП-В..

От писмото е видно още, че досъдебното производство е образувано, за това че на 18.11.2022 г. в 10.00 часа в гр. В. ищецът е управлявал л. а. „***“ с рег. № *** след употреба на наркотични вещества и техни аналози. Ищецът бил тестван с дрегер DRUG TEST 5000 с фабричен № ARJF – **, който отчел положителен резултат на бензодиазепини. На ищеца е издаден талон за медицинско изследване с № ***/2022 г. и му е взета кръвна проба във ВМА.

Констатира се още, че срещу ищеца е издаден АУАН № */18.11.2022 г. Иззети са като доказателства СУМПС № *** и контролен талон № ***.

Видно е още, че със заповед за прилагане на ПАМ от 18.11.2022 г. на ищеца му е наложена и принудителна административна мярка, като са отнети СРМПС № *** и два бр. регистрационни табели № *** за срок от 6 месеца.

С постановления на РП-В., упражняваща ръководството и надзора върху разследването по ДП № **/2022 г. по описа на Пето РУ – ОДМВР – гр. В., е удължен срокът на разследването няколко пъти с по два месеца – първо до 18.03.2023 г., после до 18.05.2023 г., впоследствие до 18.07.2023 г.

С постановление от 18.11.2022 г. на разследващия полицай при Пето РУ към ОДМВРВ. по ДП № **/2022 г. е назначено изготвянето на Съдебно-химическа експертиза със задача вещото лице да установи наличието на наркотични вещества или техни аналози в кръвта на ищеца на 18.11.2022 г. и какъв е техният вид.

Такава е изготвена на 13.06.2023 г., след като е взета проба от кръвта и урината на последния на 18.11.2022 г. в 11:42 часа.

Констатира се още, че по желание на ответника във ВМА на 23.08.2022 г. е извършен токсикохимичен анализ за това дали се откриват наркотични вещества в урината на последния.

Констатира се още, че ответникът е задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа в Пето РУП при ОДМВР-гр. В..

Видно е още от изисканата прокурорска преписка, че спрямо ищеца е изготвена и справка за характеристичните му данни по местоживеене.

Констатира се още, че ищецът е дал сведения пред разследващия орган в рамките на воденото досъдебно производство.

С постановление от 10.07.2023 г. на раследващия полицай досъдебното производство е приключило с мнение за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 2 от НПК.

С постановление от 14.08.2023 г. по пр. пр. № 15755/2022 г. на РП-В. производството по ДП № **/2022 г. по описа на Пето РУ в ОДМВР-В. е прекратено.

По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на водените от ищеца свидетели.

В показанията си свид. Ю.И.Й.а сочи, че живее на семейни начала с ищеца. Във връзка с процесния инцидент от м.11.2022 г. сочи, че ищецът бил задържан в Пето РУ на ОДМВР – гр. В.. Някъде около обяд бил пуснат. След инцидента ищецът станал много нервен, избухлив. Приятелите и познатите започнали да странят от него. Нощно време 3 започнал да не може да спи, кръвната му захар се била вдигнала, изписали му хапчета да пие. През цялото време бил много притеснен и затворен в себе си. Не можел да управлява ППС и се наложило свид. Й.а до го вози в продължение на девет месеца.

В показанията си свид. С.Т.Я. сочи, че познава ищеца, който живеел на семейни начала с леля й. Показания на свид. Я. се преповтарят с тези на свид. Й.а в частта досежно психоемоционалното съС.ие на ищеца вследствие на инцидента и образуваното досъдебно производство.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните правни изводи:

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от разследващите органи, П. или съда в посочените в закона хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление – какъвто е настоящият случай. В конкретния случай наказателното производство е образувано по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК – със съставяне на протокол за разпит на свидетел – служителите на МВР. Вярно е, че ответникът не е привлечен в качеството му на обвиняем с нарочно постановление, но тук следва да се отбележи, че в практиката си ЕСПЧ приема за начало на „наказателното обвинение" датата, на която лицето официално е уведомено за разследването срещу него, но също така и датата, от която лицето е започнало да живее със страха от наказателното преследване, а именно, считано от датата, на която е арестувано по подозрение за извършването на дадено престъпление; датата, на която е извършен обиск на лицето по подозрение в престъпление; датата, на която за първи път е разпитано като заподозряно за престъплението и т. н. /така в Deeer v. Belgium, ж. № 6903/75, p. от 27.02.1980 г., §§ 42-46;