Решение № 1111 от 18.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1111 гр. Пловдив, 18.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20245300502284 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 463 ГПК във връзка с чл.278 от ГПК.

Образувано по жалба с вх.№83387/29.07.2024г., подадена от В. В. И., ЕГН **********, длъжник по изпълнително дело № 20148240400412 по описа на Ч. К. П. с рег. № 824, район на действие ПОС, против протокол за разпределение от 25.07.2024г. на събрана сума от наложен запор на вземания по банкови сметки на длъжника. В жалбата са изложени оплаквания, че сумата, която подлежи на разпределение, е несеквестируема, тъй като съставлява възнаграждения за положен труд. Искането до съда е за отмяна на разпределението и задължаване на Ч. да възстанови на жалбоподателката сумите като такива неподлежащи на принудително изпълнение

Взискателят „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД – гр. Варна, ЕИК 201257149, не заявява становище по жалбата.

Съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Изпълнително дело № 20148240400412 по описа на Ч. П. с рег.

№ 824, район на действие ПОС е образувано по молба от взискател „Първа Инвестиционна Банка“ АД срещу длъжници В. В. И., ЕГН **********; и В. И.

С., ЕГН **********; въз основа на изпълнителен лист от 12.12.2013 г. за изпълнение на парични вземания. Поради настъпило в хода на изпълнението правоприемство, като взискател в производството е конституирано „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД – гр. Варна, ЕИК 201257149.

1

Изпълнението е насочено срещу вземания на длъжника по банкови сметки в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. На същите е наложен запор със запорно съобщение изх. № 12124/05,02,2024 г., с което на банката е указано спазване на ограниченията относно несеквестируемите вземания.На 09.02.2024г. в изпълнение на наложения запор от страна на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД са преведени по специалната сметка на Ч. К. П. три суми в размер както следва:49 лева; 250,69 лева и 342,55 лева.С депозирана жалба с вх.№21576/22.02.2024г. от длъжника В. И. наложеният запор е оспорен с твърденията, че преведената по запора сума е постъпила в нарушение на нормата на чл.446 от ГПК за несеквестируем доход ; получените доходи били в размер на минималната работна заплата и не подлежали на принудително изпълнение; не била налице хипотезата на суми, придобили характер на спестявания и същите следвало да се възстановят на длъжника. С Определение №1427/31.05.2024г. постановено по гр.д.№802/2024г. по описа на ОС-Пловдив е признато от съда, че събраната сума от наложения запор на вземания по банкови сметки на длъжника в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, съставлява секвестируем доход, поради което и жалбата на В. И. е оставена без уважение като неоснователна. С оглед на така влезлия в сила съдебен акт, с който е прието, че принудително изпълнение е законосъобразно насочено срещу секвестируем доход на длъжника, Ч. П. е извършил разпределение по чл.460 от ГПК на постъпилата в общ размер от 642,24 лева сума, срещу което разпределение е подадена жалба от длъжника В. И., предмет на разглеждане в настоящето производство.

Жалбата на длъжника, с която се атакува извършеното от съдебния изпълнител разпределение в рамките на изпълнително дело №412/2014г. се явява процесуално допустима, защото се отнася до изрично възприето, като подлежащо на ожалване действие на съдебния изпълнител – чл. 462, ал. 2 ГПК, и е упражнена в пределите на процесуално установения 3-дневен срок.

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/22.11.2022 г. по тълк. дело № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, жалбата срещу разпределението може да се основава само на довод за неправилното приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях, за неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД, за неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяването, за грешка в пресмятането на сумите.

При проверката по реда на чл. 463 ГПК, на законосъобразността на оспореното разпределение, съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението само доколкото това е необходимо за уважаването, като служебно проверява само дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели.

В конкретния случай, в подадената от длъжника В. В. И. жалба не се съдържат аргументи, че обжалваното разпределение страда от пороците, посочени в ТР № 2/22.11.2022 г. по тълк. дело № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, които да обуславят незаконосъобразността на разпределението по чл. 460 ГПК, а именно за: 1. неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; 2. неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД; 3. неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; 4. грешка в 2 пресмятането на сумите.

Аргументите за незаконосъобразност на разпределението поради насочване на принудителното изпълнение по отношение на несеквестируем доход на жалбоподателя не подлежат на повторно разглеждане в настоящото производство, с оглед влязлото в сила Определение №1427/31.05.2024г. постановено по гр.д.№802/2024г. по описа на ОС-Пловдив, с което е признато от съда, че събраната сума от наложения запор на вземания по банкови сметки на длъжника в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, предмет на обжалваното разпределение, съставлява секвестируем доход.Освен горното съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2 /2013 г., ОСГТК, длъжникът може да обжалва разпределението на основание несквестируемост само ако е пропуснал срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху парично вземане от трето задължено лице.В настоящия случай този срок не е бил пропуснат от длъжника В. В. И. , която своевременно е депозирала жалба с вх.№21576/22.02.2024г. , с инвокирани оплаквания за несеквестируемост, намерена от ОС-Пловдив за неоснователна с посочения съдебен акт.

Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че жалбата на длъжника против протокол на съдебния изпълнител за разпределение от 25.07.2024г. на събрана сума от наложен запор на вземания по банкови сметки на длъжника, следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№83387/29.07.2024г. , подадена от В. В. И., ЕГН **********, длъжник по изпълнително дело № 20148240400412 по описа на Ч. К. П. с рег. № 824, район на действие ПОС, против протокол за разпределение от 25.07.2024г. на събрана сума от наложен запор на вземания по банкови сметки на длъжника.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3