Решение № 576 от 13.01.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 22196/2022
- Вид
- Решение № 576
- Подписан
- 13.01.2023
- Състав
- ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 116 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 117, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 404-406 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 404, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 404-406 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 404-406 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 408 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 508 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 576 гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110122196 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Р. П. А. против [фирма] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 100,49 лева, равняваща се на ½ част от сумата, за която е издаден изпълнителен лист от 13.08.2020 г., представляваща съдебни разноски, присъдени в полза на ответника с влязло в сила съдебно решение от 09.11.2016 г, постановено по гр. дело № 74048/2015 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 124-ти състав, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № [№]/2022 г. по описа на ЧСИ С.Х. с рег. № [№] на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд, поради новонастъпило обстоятелство – погасяване на правото на принудително изпълнение на вземането поради изтичане на погасителна давност.
Ищецът твърди, че в хода на производството по гр. дело № 74048/2015 г. по описа на Софийски районен съд, било постановено съдебно решение, с което в полза на ответното дружество била присъдена сума за съдебни разноски. Посочва, че след влизане в сила на решението на 12.12.2016 г. въз основа на него и за присъдените разноски в полза на [фирма] и срещу ищеца бил издаден изпълнителен лист от 13.08.2020 г. Изяснява, че по молба на ответника от 21.02.2022 г. и за събиране на удостоверените в изпълнителния лист вземания било образувано изпълнително дело № [№]/2022 г. по описа на ЧСИ С.Х.. Твърди, че от влизане в сила на съдебното решение, с което ищецът е осъден да заплати процесната сума на ответника – 12.12.2016 г. е започнал да тече петгодишен давностен срок, който е изтекъл на 12.12.2021 г., а с това и преди подаване на молбата за образуване на изпълнителния процес от страна на [фирма] – 21.02.2022 г. Ето защо счита, че правото на принудително изпълнение на вземането на ответника по процесния изпълнителен лист за ½ част от присъдените съдебни разноски, а именно за сумата от 100,49 лв., е погасено по давност, поради което и притезанието недължимо. Допълва, че давността не е била спирана или 1 прекъсвана с годни изпълнителни действия, като няма такъв характер и молбата на взискателя за образуване на изпълнителното дело, доколкото същата не отговаря на законовите изисквания за посочване на конкретно имущество, спрямо което да бъде насочено изпълнението. С тези съображения ищецът Р. А. отправя искане за уважаване на предявената искова претенция и за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма] оспорва предявения иск като неоснователен. Излага доводи, че процесният изпълнителен лист от 13.08.2020 г. е издаден въз основа на съдебно решение, постановено по гр. дело № 74048/2015 г. по описа на СРС, влязло в законна сила на 12.12.2016 г., поради което и на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД спрямо процесното вземане е приложима петгодишната погасителна давност. За първи път давността да вземането е била прекъсната с образуването на изпълнително дело № [№]/2022 г. по описа на ЧСИ С.Х. по молба на взискателя от 21.02.2022 г. Излагат се доводи, че тази молба е била редовна, тъй като съдържа възлагане на действията по чл. 18 ЗЧСИ. В хода на производството по изпълнителното дело впоследствие били предприети множество изпълнителни действия от естество да прекъснат давностния срок. Счита, че такъв характер има и обявеното в страната извънредно положение, при което съгласно ЗМДВИП, считано от 13.03.2020 г. спират да текат изрично посочени срокове, сред които и давностният такъв. Ето защо, времето от 2 месеца и 1 седмица следва да бъде добавено към 5-годишния давностен срок, поради което процесното вземане не е било погасено по давност към момента на образуване на изпълнителното дело.
С тези съображения ответникът отправя искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че с Решение № [№] от 09.11.2016 г., постановено по гр. дело № 74048/2015 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 124-ти състав е признато за установено по предявените от П. А. Д. срещу [фирма] искове с правно основание чл. 124 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3 856,64 лева за главница – стойност на доставена в периода от месец януари 2008 г. до месец декември 2012 г., включително, топлинна енергия в имот с абонатен № 027801, както и суми за дялово разпределение за този период, и сумата от 2 076,98 лева – лихва за забава, изтекла върху главното вземане в периода от 29.02.2008 г. до 31.12.2012 г. Исковете са отхвърлени като неоснователни за разликата до пълните им предявени размери и за периода от 01.01.2013 г. до 31.10.2015 г.
С решението, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответната страна [фирма] е осъдена да заплати на ищеца П. А. Д. сумата от 237,28 лева, представляваща разноски по делото.
От удостоверяването, направено върху представения препис от решението следва, че същото е влязло в законна сила на 12.12.2016 г.
Изяснява се, че въз основа на влязлото в сила решение, на 13.08.2020 г. на основание чл. 404-406 и чл. 408 ГПК в полза на [фирма] е издаден изпълнителен лист, с който настоящият ищец Р. П. А. и третото за процеса лице Т.Р.А. – А.а са осъдени да заплатят на топлофикационното дружеството сумата от 200,98 лева, представляваща разноски по делото.
Не е спорно между страните, а и от доказателствата по делото следва, че въз основа на този изпълнителен лист и за събиране на материализираните в него вземания по молба на [фирма] с вх. № 09166/21.02.2022 г. и въз основа на разпореждане от 21.02.2022 г. е образувано изпълнително дело № [№]/2022 г. по описа на ЧСИ С.Х. с рег. № [№] на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд. От съдържанието на молбата (приета като част 2 от изпълнителното дело) се изяснява, че дружеството – взискател е поискало да бъдат извършени справки за събиране на информация за длъжника, в т. ч. в РБСС относно банкови сметки и сейфове и от НОИ за действащи трудови договори и с искане да се пристъпи към принудително изпълнение чрез налагане на запор, респ. за извършване на опис и оценка на движими вещи на длъжника с цел изнасянето им на публична продан. С молбата взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител, на основание чл. 18 ЗЧСИ, да проучи изцяло имущественото състояние на длъжника, както и да определи начина на изпълнението.
От съдържащите се в изпълнителното дело материали се установява, че в хода на същото до длъжника Р. П. А. е изпратена покана за доброволно изпълнение от 01.03.2022 г. за заплащане на сумите по изпълнителното дело в общ размер от 290,25 лева, от които 100,49 лева – присъдени разноски, 75 лева – разноски по изпълнителния процес и 114,76 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ. Поканата е получена лично от адресата на 18.04.2022 г.
Съгласно извършена справка от НБДН длъжникът по изпълнителното дело и настоящ ищец Р. П. А. е наследник по закон (син) на лицето П. А. Д. (починал).
С молба от 21.04.2022 г. Р. А. е отправил искане до съдебния изпълнител за прекратяване на образуваното срещу него изпълнително дело, тъй като търсената сума е недължима поради погасяването и по давност, изтекла преди образуване на изпълнителния процес. С постановление от 26.04.2022 г. ЧСИ С.Х. е постановила отказ за прекратяване на изпълнителното производство поради липса на настъпило законово основание за това, приемайки, че частният съдебен изпълнител не е компетентен да се произнася по възражение за изтекла давност.
Материалите по приобщеното изпълнително дело сочат, че в рамките на същото са извършени справки за установяване наличието на имущество/доходи/вземания за длъжника Р. А., като със запорно съобщение от 01.03.2022 г., адресирано до третото задължено лице [фирма] и получено от същото на 17.03.2022 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника Р. А. по банковите му сметки, открити в търговската банка. С писмо с вх. № 17870/29.03.2022 г. и на основание чл. 508 ГПК последната уведомява съдебния изпълнител, че длъжникът Р. П. А. не е клиент на [фирма].
Изяснява се, че с разпореждане от 04.04.2022 г. на ЧСИ Х. изпълнителното производство е приключено по отношение на втория длъжник Т.Р.А. - А.а поради удовлетворяване на притезанието на взискателя спрямо този длъжник. Върху представеното копие от изпълнителен лист, като приложение по изп. дело № [№]/2022 г. по описа на ЧСИ С.Х., е удостоверено, че с платежно нареждане от 28.03.2022 г. в полза на взискателя [фирма] от съдебния изпълнител е преведена сума в размер от 100,49 лева с длъжник Т. А.а.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл.
124, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът в изпълнителния процес може да оспорва чрез иск изпълнението. По своята правна същност този отрицателен установителен иск е проявна форма на защита на длъжника в производството по индивидуално принудително изпълнение срещу материалноправната му незаконосъобразност. Последният има за предмет оспорване на вземането, материализирано в изпълнителния лист и може да бъде основан единствено на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и водещи до погасяване н а възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника – арг. ал. 2 на същия законов текст.
От изложеното следва, че в хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 3
ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената искова защита – наличието на спор между страните относно съществуването на вземането, а в тежест на ответника е да установи реалното му възникване – в случая наличието на основания, обуславящи спиране/прекъсване на давностния срок.
Наличието на висящ изпълнителен процес, образуван по искане на взискателя [фирма] за събиране на процесните вземания, насочен срещу ищеца Р. П. А. (срещу когото, в качеството му на наследник на П. А. Д. – ищец по гр. дело № 74048/2015 г. по описа на СРС, е издаден и изпълнителният лист от 13.08.2020 г.), както и проведеното оспорване на исковата претенция, релевирано от ответната страна, свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск и за неговата активна материалноправна легитимация в процеса. В тази връзка съдът съобрази, че съгласно данните от приложения по делото препис от изп. дело № [№]/2022 г. по описа на ЧСИ С.Х. изпълнителното производство е приключило единствено срещу втория длъжник Т. А.а, но не и по отношение на ищеца Р. А., което обосновава интереса му от отричане на ½ част от присъдените суми.
В настоящия случай последният оспорва вземанията с твърдението за погасяването им по давност, започнала да тече след влизане в сила на съдебното решение, с което са присъдени сумите и изтекла към момента на образуване на изпълнителното дело.
Установи се, че процесният изпълнителен лист е издаден срещу ищеца Р. А. и срещу третото за процеса лице Т. А. – А.а въз основа на съдебно изпълнително основание по см. на чл. 404, т. 1 ГПК – влязло в законна сила първоинстанционно съдебно решение, постановено по гр. дело № 74048/2015 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 124-ти състав, с което същите са осъдени да заплатят на настоящия ответник [фирма] сумата от общо 200,98 лева представляваща сторени разноски по делото, ½ част от която се равнява на сумата от 100,49 лева.
Разпечатката съдържа 29 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6ae9c482-6e9e-4965-abcb-385a84a13727