Решение № 1084 от 31.08.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1084 гр. София, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Николай Метанов при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20251000503044 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение рег. № 1728/21.03.2024г. , постановено по гр. д. № 8798/2022г., по описа на СГС, I-во ГО, 3-ти състав, е осъдено ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 831830482, София, бул. “Г.М.Димитров“ № 1, да заплати на К. А. Х., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД следните суми:

620 000 лв. – представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.12.2021 г. до окончателното изплащане и 12 921,08 лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 23.12.2021 г. до окончателното изплащане, които вреди, са претърпени в резултат от настъпило ПТП, реализирано на 21.09.2021 г., около 16:50 ч. в гр. София, по вина на водача А. Г. Г., ЕГН **********, управлявал л.а. марка “Пежо 206“, рег. № ********, застрахован с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответното дружество ЗАД „ДАЛЛБОГГ :ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД - застрахователна полица № BG/30/121002580721, валидна от 03.09.2021 г. до 02.09.2022 г.

В частта за разликата до пълния предявен размер от 900 000 лв., предявената претенция за неимуществени вреди е отхвърлена като неоснователна. Като неоснователна и недоказана е отхвърлена и претенцията за имуществени вреди за разликата до предявения размер от 32 302.67 лв.

Съдът е осъдил ответното дружество да заплати разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА в размер на 34 366 лв.

Обжалваното решение е било допълнено по реда на чл.250 ГПК с решение рег. № 5692/17.09.2025г., с което в полза на ищеца е присъдена и законната лихва върху доброволно заплатените в хода на процеса от ответното дружество главница в размер на 100000 лв. – 1 обезщетение за неимуществени вреди и главница в размер на 16 151,33 лв.-обезщетение за имуществени вреди за периода от 23.12.2021г. до 29.02.2024г.

Против основното производството. решение са подадени въззивни жалби от страните в

Въззивникът К. А. Х. обжалва първоинстанционния съдебен акт в отхвърлителната му част. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради материална незаконосъобразност като излага доводи за неправилно определен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди, че същото било занижено, несъответно на претърпените неимуществени вреди, настъпили в резултат от тежките телесни увреждания, с траен и необратим характер. В противоречие с принципа на справедливост, съгл. в чл.52 от ЗЗД, причинените в резултат от инцидента неимуществени вреди не били репарирани в цялост с оглед на вида, характера и тежестта на нанесените увреди, довели до пожизнена инвалидизация на ищеца. Позовава се на съдебна практика, относима към прилагането на чл.52 от ЗЗД.В допълнение поддържа, че съдът не бил изложил мотиви за причините, поради които приема за неоснователна и недоказана исковата претенция за разликата до пълния предявен размер за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. По подробно изложени съображения се твърди неправилност на решението, поради неправилно прилагане на материалния закон и относно извода за наличие на съпричиняване по чл.51, ал.2 от ЗЗД. Оспорва се и размерът на определеното съпричиняване, като се поддържа същият да е прекомерно и необосновано завишен.

Моли да се отмени обжалваното решение в отхвърлителната му част и за постановяване на решение, с което исковите претенции за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди да бъдат уважени за разликата над присъдените до пълните им предявени размери, ведно със законната лихва за всяка от главниците и да се присъдят направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, ответната страна в производство „ДАЛЛ БОГГ:

ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 831830482 е депозирала отговор, с който по подробни съображения се оспорва въззивната жалба. Претендира същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение, в неговата отхвърлителна част, да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да се присъдят направените по делото разноски.

В законоустановения срок „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 831830482 е депозирало въззивна жалба против първоинстанционното решение в неговата осъдителна част. Навеждат се оплаквания за неправилност на същото, поради материална незаконосъобразност, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Жалбоподателят уточнява, че на 29.02.2024г. в хода на производството по гр. д .№ 8798/2022г. застрахователното дружество е заплатило на К. А. Х. сумата от 100000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 16 151,33 лв.имуществени вреди, представляващи разходи за лечение. Твърди, че след постановяване на първоинстанционното съдебно решение, застрахователят е заплатил още 300000 лв.обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищеца.

Развити са и съображения във връзка с приетия от първата инстанция процент на съпричиняване на вредите от страна на ищеца, като се поддържа, че той е занижен поради неправилно прилагане на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Същият не кореспондирал на изводите от комплексната съдебно-медицинска експертиза, досежно въпроса за наркотичното повлияване на пострадалия, пряко обусловило наличието на принос от негова страна за настъпването на вредоносния резултат. Позовава се на извода на вещото лице, че в кръвта на пострадалия е установено наличието на различни наркотични вещества, някои от които били в доза 14 пъти по-висока от обичайно приеманата от лица, които не са наркотично зависими, който факт обосновавал извод за наличие на по-висок принос на съпричиняване от 2 определения от съда.

При съвкупния анализ на правно-релевантните факти и събраните по делото доказателства, съдът бил допуснал процесуални нарушения в оценъчната си дейност, като не е обсъдил в пълнота всички доказателства по делото, в резултат от което формирал неправилни правни изводи, довели до постановяване на неправилен поради необоснованост съдебен акт.

По подробно развити в жалбата съображения се поддържа, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди бил прекомерно завишен и не отговарял на критериите за справедливо определяне на същия по чл.52 от ЗЗД и Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС, както и на константната съдебна практика по неговото прилагане. В допълнение се излага, че определеният от съда размер на обезщетението за претърпените от пострадалия болки и страдания не бил съобразен също така и със социално-икономическата обстановка в страната към датата на деликта, с икономическите индикатори, каквито били нивата на инфлационния процес, както и икономическия растеж за страната и средната работна заплата към 2021г.

Моли се за отмяна на първоинстанционния съдебен акт, в неговата осъдителна част.

Иска се присъждане на разноски, сторени в производството пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по въззивната жалба на застрахователното дружество-К. А. Х. /ищец в производството пред първата инстанция/ е оспорил същата с доводи, че е неоснователна.

В проведеното пред настоящата инстанция открито съдебно заседание процесуалнияи представител на ищеца адв. Вълчева, редовно преупълномощена от адв. М., е направила изявление за отказ от заявената акцесорна претенция за лихва за платената в хода на производството сума, доколкото първоинстанционното решение е било допълнено по реда на чл. 248 от ГПК, поради което съдът не следва да се произнася.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл.269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР №1/9.12.2013г по т.д.

№1/2013г на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваната част и по същество правилно.

Производството пред СГС е образувано по искова молба от К. А. Х., ЕГН **********, чрез адв. Р. М. - САК, срещу ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 831830482, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за следните суми: 900 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, и сумата от 32 302,67 лв., - обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, върху двете претенции, до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът е посочил, че на 21.09.2021 г., около 16:50 ч., в гр. София, л.а. марка “Пежо 206“, рег. № ********, управляван от А. Г. Г., ЕГН ********** се е движел по ул. “Христо Силянов“ с посока на движение от ул. “Екзарх Йосиф“ към ул. “Търновска конституция“. По същото време срещуположно се е движел мотопед марка „Пежо Спийдфайт 50“, рег. № ********, управляван от ищеца К. А. Х.. В района на кръстовището на ул. „Христо Силянов“ с ул. “Йордан Хаджиконстантинов - Джинот“ водачът на лекия автомобил „Пежо 206“, рег. № ******** предприел маневра завой наляво, като пресякъл пътя на насрещно движещия се срещуположно на него водач на мотопед „Пежо Спийдфайт 50“ и е станал причина за настъпване на ПТП, при което тежко е пострадал ищецът.

За произшествието е бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-451/21.09.2021 г. и е образувано ДП № ЗМ 11297/2021 г. по описа на СДВР.

След злополуката ищецът К. Х. бил транспортиран по спешност в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД гр. София.

3

Във връзка с полученото тежко счупване на гръден прешлен Тх12 ищецът бил опериран два пъти, като е бил с трайна парализа на долните крайници и, въпреки проведената рехабилитация, състоянието му не се подобрило.

На 05.10.2021 г. ищецът бил изписан от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ и веднага постъпил в Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация „Сердика“ ООД за продължаване на лечението му и за последваща рехабилитация. При постъпване в МБПЛР „Сердика“ той е бил в увредено общо състояние и с невъзможни движения на долните крайници, невъзможна походка и затруднени дейности от ежедневния живот.

Паралелно по време на лечението и рехабилитацията в МБПЛР “Сердика“, ищецът посещавал рехабилитационен център, където се провеждат роботизирани рехабилитационни процедури с високотехнологични уреди за раздвижване на долни крайници и приучаване на мозъка отново да движи крайниците - Локомат про и Омега Плюс. Изложено е твърдението, че за проведеното лечение ищецът заплатил сума в общ размер 32 302,67 лв.

Във връзка с трайното си необратимо състояние, ищецът бил прегледан и освидетелстван от ТЕЛК. Издадено му било Експертно решение № 0733 от 05.04.2022 г., като Експертната комисия е приела 100 % нетрудоспособност с необходимост от чужда помощ, поради долна параплегия и невъзможна походка в резултат от фрактура на Тх11 и Тх12.

Към датата на процесното ПТП за увреждащия лек автомобил марка „Пежо 206“ с peг. № ******** била налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗАД „ДАЛЛБОГГ :ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД застрахователна полица № BG/30/121002580721, валидна от 03.09.2021 г. до 02.09.2022 г.

Отправил бил претенция до застрахователя, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение, но ответникът отказал изплащане на същото с писмо изх.№ 1612/23.03.2022 г.

Претендирал е да бъде осъдено ответното дружество да му заплати претендираните суми за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, посочени по-горе.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който ответникът ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ “ АД е оспорил исковете по основание и размер.

Оспорен бил механизмът на процесното ПТП като се поддържало, че образуваното ДП, което се водело по случая, не било приключило, поради което въпросът с механизма на ПТП и вината на водача бил неизяснен. Признал е за безспорен факта, че е налице валидно застрахователно правоотношение по отношение на процесния лек автомобил. Оспорил е ПТП да е настъпило по изключителната вина на водача на л.а. А. Г., като твърдял, че основната вина за инцидента била на пострадалия К. Х.. Оспорил е противоправността на действията на водача на л.а. Пежо 206 - А. Г., настъпилите болки и страдания за пострадалия, както и причинно-следствената връзка между действията на водача и настъпилите вреди. Възразил е, че претендираният от ищеца размер на обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди е необосновано и прекомерно завишен.