Решение № 882 от 05.08.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 882 гр. Варна, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20243100500858 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 5820/23.01.2024г., подадена от К.

Е. Й., ЕГН **********, срещу решение № 4054/13.12.2023г., постановено по гр.д. № 14655/2022г. по описа на РС-Варна, 20 състав, в частите с които:

1) е определен е режим на лични контакти на бащата К. Е. Й., ЕГН ********** с детето А. К. Й., ЕГН **********, както следва: всяка първа седмица от месеца от 18:00 ч. в сряда до 10:00 ч. в неделния ден с пренощуване при бащата, както и всяка трета седмица от месеца от 18:00 ч. в петък до 18:00 ч. в неделния ден с пренощуване при бащата; петнадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; през четните години: на Коледните празници – от 18:00 ч. на 24-ти декември до 18:00 ч. на 26-ти декември; през нечетните години: на Новогодишните празници – от 12:00 ч. на 31-ви декември до 12:00 ч. на 1-ви януари и на Великденските празници – от 18:00 ч. на Разпети петък до 18:00 ч. на Велики понеделник с пренощуване при бащата; рожденият ден на А. 04.01 родителите ще отбелязват съвместно с детето; на рождените дни на всеки от двамата родители, детето да бъде с този родител, който празнува рождения си ден 29.01 на бащата и 19.07 на майката, като в случай, че датата на рождения на бащата не съвпада с определения му РЛО, той ще има право да вземе детето от дома на майката в 10:00 ч. на 29.01 с преспиване и да го върне в нейния дом до 10:00 ч. на 30.01 в случай, че на последната дата няма режим на РЛО, а в случай, че датата на рождения ден на майката съвпада с определения РЛО на 1 бащата, детето ще бъде със своята майка от 10:00 ч. на 19.07 до 10:00 ч. на 20.07; бащата ще взима и връща детето от и в дома на майката при всяко осъществяване на режима на лични отношения и по всяко време ще осигурява на майката възможност да провери състоянието на детето по телефон, включително с видеовръзка при техническа възможност за това;

2) бащата К. Е. Й., ЕГН ********** е осъден да заплаща месечна издръжка на детето А. К. Й., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Е. Д. Г., ЕГН ********** в размер на 220,00 лв. от подаване на исковата молба до молба в съда - 04.11.2022 г. до 30.06.2023 г. и в размер на 350,00 лв. от 01.07.2023 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението в обжалваните му части е неправилно, като е постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.

Въззивникът сочи, че от събраните доказателства са направени погрешни правни изводи. Счита, че определеният от съда режим на лични контакти е неясно определен и създава възможност за превратно тълкуване от страните, както и не е в интерес на детето. Излага, че режимът следва да бъде съобразен с обстоятелството, че майката не го изпълнява доброволно и ограничава правата на бащата. Въззивникът счита, че определеният от съда размер на издръжката не е съобразен с възрастта на детето и неговите обичайни нужди.

Твърди, че след постановяване на решението бащата е освободен от работа във „В.Е.“ ООД и към настоящия момент работи на минимална работна заплата.

Моли решението в обжалваните му части да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъде определен по-широк режим на лични отношения с бащата и да бъде намален размера на присъдената издръжка. Прави доказателствено искане да му бъде предоставена възможност в кратък срок да представи трудов договор, доколкото понастоящем не разполагал с оригинал от договора, който бил изпратен при работодателя в гр. София или да му бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред НОИ-Варна за снабдяване с информация дали въззивникът е назначен по трудов договор, в кое дружество и на каква длъжност, какво е трудовото му възнаграждение, както и да се представи препис от договора.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Е. Д. Г., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като недопустима поради подаването й извън законоустановения срок, а по същество – като неоснователна. Счита определения от съда режим на лични отношения за ясен, като именно въззивника злоупотребява, като не връща детето на майката в определеното време. Твърди, че бащата е напуснал квартирата, наета временно за изготвяне на социалния доклад, като понастоящем не е ясно къде гледа детето. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Формулира доказателствено искане да бъде задължен въззивника да посочи къде живее и къде ще осъществява режима на лични контакти с детето, като в случай че е наел ново жилище, да представи доказателства за това. Отправя искане да бъде изготвен нов социален доклад относно условията за отглеждане на детето в новото жилище на бащата.

2

В срока за отговор Е. Д. Г., ЕГН ********** е подала и насрещна въззивна жалба с вх.№ 19930/11.03.2024г. срещу Решение № 4054/13.12.2023г., постановено по гр.д. № 14655/2022г. по описа на РС-Варна, 20 състав, в частта за постановения режим на лични отношения. Счита, че решението в тази част е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че режимът е прекомерно завишен с оглед нуждите на детето и неговата възраст, а решението е едностранчиво, без в него да са изложени всички релевантни за режима на лични отношения обстоятелства. Моли решението да бъде отменено в частта за режима на лични контакти и вместо него да се постанови друго, с което да се определи режим както следва: за срок от една година от влизане в сила на решението – от 10:00 часа до 14:00 часа всяка нечетна събота и неделя без преспиване, а след изтичане на една година от влизане в сила на решението – всяка първа и трета седмица от месеца от 17:00 часа в петък до 17:00 часа в неделя, с преспиване, както и десет дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.

В законоустановения едноседмичен срок К. Е. Й. не е депозирал отговор на насрещната въззивна жалба.

В останалите му части – относно предоставянето на родителските права на майката и определянето на местоживеенето й при нея, отхвърлянето на иска за издръжка за разликата над сумата от 220 лв. до пълния претендиран размер от 450,00 лв. за периода от 04.11.2022 г. – до 30.06.2023 г. и за разликата над сумата от 350,00 лв. до пълния претендиран размер от 450,00 лв. от 30.06.2023 г., като неоснователен, решението не обжалвано, както и в частта, с която бащата е осъден да заплати сумата от 440 лева, представляваща издръжка за м. септември и м. октомври 2023г. и искът за издръжка за минал момент е отхвърлен за разликата над 440 лева до 900 лева.

Въззивната и насрещната жалби са редовни по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадени са в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на Е. Д.

Г., ЕГН ********** срещу К. Е. Й., ЕГН **********, с която е предявен искове както следва: иск по чл.127, ал.2 от СК за предоставянето на родителските права по отношение на детето А. К. Й., ЕГН ********** на 3 майката, за определяне на местоживеенето на детето при майката, за определяне на режим на лични отношения на бащата с детето и за осъждане на бащата да заплаща на детето чрез неговата майка месечна издръжка от 450 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 04.11.2022 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване, както и иск по чл.149 от СК за заплащане на сумата от 900 лева, представляваща дължима издръжка за месеците септември и октомври 2022 г. /преди подаване на исковата молба/.

В исковата молба за изложени твърдения, че страните са живели на семейни начала година и половина, като от съвместното им съжителство е родено детето А. К. Й., родено на 04.01.2022 г. Твърди се, още след раждането поради болезнената ревност на ответника, той събрал багажа на ищцата и детето и ги закарал в дома на нейните родители в с. Ц.. Поддържа, че за да съхрани семейството си ищцата се върнала в дома на ответника, но след пореден скандал от ревност той я стиснал за врата и тя заедно с детето се изнесли, като от август 2022 г. заедно с детето живеят под наем в гр. Варна, ул.

„П.Я.“ № ***. Ищцата поддържа, че от раждането на детето единствена полага грижи за него и поема ежедневните и извънредни нужди на детето от храна, облекло, обувки, консумативи, играчки и лекарства. Сочи се, че ответникът е касиер в чейндж бюро и получава средно нетно възнаграждение около 2000 лева като от септември 2022 г. не е плащал издръжка. Ищцата сочи, че плаща месечен наем в размер на 350 лева, като ответникът не разрешил тя да отиде при родителите си в с. Ц., тъй като нямало да може да вижда детето. Обещал, че ще плаща наема, но това не се случило. Ищцата сочи, че може да предостави по-добри условия за детето от бащата, притежава по-добри родителски качества и разполага с необходимия капацитет да задоволи емоционалните, биологичните и жилищните му нужди. Твърди, че между нея и детето има силна привързаност. Поддържа се също, че с оглед полът и възрастта на детето то се нуждае повече от майчина грижа. Ищцата сочи, че личният контакт на детето с баща му следва да е без преспиване поне в началото, защото е много малко и не е отделяно от нея. Поддържа, че три пъти ответникът взел детето и не спазил уговорката вечерта да го върне, а го връщал на другия ден към 18:00 ч. След тези срещи детето било раздразнено, плачело, било силно подсечено и не можело да заспи, а единият път е върнато болно, не заспивало по режим, а чак в 12 вечерта, силно превъзбудено и изнервено. Предлага се следният режим на лични отношения на бащата с детето: до навършване на две години на детето всяка първа, трета и пета седмица от месеца от 09:00 ч. в събота до 18:00 ч. в събота, без преспиване, както и десет дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; след навършване на две години на детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, за времето от 10:00 ч. в събота до 17:00 ч. в неделя, както и двадесет дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника К. Е. Й., ЕГН **********, с който се изразява становище, че родителските права следва да се предоставят на майката, като при нея се 4 определи и местоживеенето на детето. Оспорва, че само майката полага грижи за него, като до раздялата на страните той също е полагал непосредствени такива, като е способен да се грижи за детето не по-лошо от ищцата.