Решение № 1667 от 13.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1667 гр. Пловдив, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20225330111766 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК.

Образувано е по искова молба на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602 против И. И. Ф., с която са предявени положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца на 595.02 лева – главница, представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г. до 30.09.2021 г. по партидата на длъжника за обект на потребление ********* и сумата от 35.08 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 02.09.2021 г. до 01.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 02.06.2022 г. до окончателното й погасяване, за които вземания е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д № 8069/2022 г. по описа на ПРС.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, за обособената територия на *********.

Твърди, че в качеството си на енергийно предприятие, е доставил топлинна енергия на ответника, като собственик на имот, находящи се в *********. Ответникът не изпълнил задълженията си в срок. Вземането за главница е начислено за ТЕ отдадена от сградната инсталация и такса дялово разпределение и ТЕ за БГВ. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва, за които вземания ищецът се е снабдил със Заповед по чл.410 ГПК, връчена на ответника, който в срок е подал възражение срещу нея. Претендират се разноски.

1

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор, с който оспорва исковете. Не оспорва, че е собственик на топлоснабден имот в *********. Оспорва да е ползвал имота в процесния период, доколкото живеел в *********. Оспорва на ответника да е доставяно соченото количество топлоенергия за БГВ. Оспорва да са били налице предпоставките за служебно начисление на ТЕ за БГВ, доколкото винаги при покана се е отзовавал за извършването на отчет. В тази връзка твърди, че са съставяни протоколи от топлинния счетоводител за извършен реален отчет в имота от 28.08.2020 г. и 27.10.2021 г., в които са отразени, че в посочения период реално потребеното количество ТЕ за БГВ е 5.2 куб.м., което обхваща процесния период и следвало начисляването на консумираната топлоенергия да е на база реално потребление. Оспорва да е отказвал или неосигурявал достъп до жилището. Твърди, че не е спазена процедурата по служебно начисление на ТЕ за БГВ, доколкото не са съставени протоколи. Оспорва начислената ТЕ отдадена от сградната инсталация. С оглед изложеното се иска отхвърляне на исковете.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 8069/2022 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, който е подал в срок възражение срещу нея. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК.

Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

За да бъдат уважени исковете, ищецът носи доказателствената тежест да установи, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, че между ищецът и ответника е възникнало облигационно отношение по повод на доставяне на топлинна енергия за процесния период, че посочените Общи условия са влезли в сила, както и изправността си – че през процесния период е доставял твърдяното количество и качество топлинна енергия в топлоснабден имот в *********, че начисляването й е извършено съобразно законовите изисквания, настъпил падеж на главното вземане и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване изпълнение в срок на насрещното задължение за плащане стойността на предоставена топлинна енергия.

С Определение от 20.10.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че ответникът е собственик на топлоснабден имот, находящ се в *********.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В ал.2 от същата разпоредба е предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след публикуването им в местен и централен всекидневник, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В този смисъл, за възникване на правоотношение за покупко-продажба на топлоенергия не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата. С факта на присъединяване на собственото на жалбоподателя жилище към топлопреносната мрежа и фактическото ползване в него на топлинна енергия, доставена от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, е възникнало валидно облигационно правоотношение между страните по делото. Следва да се отбележи, че ответникът не твърди и не се установява да е оспорил Общите условия, което води до извода, че същите са приети от него. Общите условия са публикувани в местен и централен всекидневник и са влезли в сила.

С оглед изложеното и съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, ответникът се явява "потребител" на топлинна енергия по смисъла на пар.1, т.41б от ДР на ЗЕ и чл.3, ал.1 от Общите условия на ищцовото дружество.

По делото се търси от ищеца стойността на доставено количество ТЕ за БГВ и сградна инсталация за периода 01.11.2020 г. до 30.09.2021 г.

Спорно по делото е следва ли на ответника да се начислява служебно количество ТЕ за БГВ, поради неосигурен достъп за процесния период при установено реално потребление за същия период.

Съгласно чл.61, ал. 1 от Наредба 16-335/16.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея, като в случая дружеството осъществяващо дялово разпределение е „Техем Сървисис“ ЕООД. Между страните няма спор, че именно „Техем Сървисис“ ЕООД е топлинния счетоводител, извършващ дялово разпределение в процесната етажна собственост, в която се намира имота на ответника.

Съгласно предоставена от „Техем Сървисис“ ЕООД информация /л.49 -52/ се установява, че сградата, в която се намира процесното жилище е на годишен визуален отчет, което означавало, че се посещава от служител на „Техем Сървисис“ ЕООД два пъти в годината, веднъж след края на зимния период и веднъж в края на летния период. За сезон 2020/2021 г. били обявили две дати за отчет и проверка на всички уреди и водомери за гореща вода. Тъй като за процесния имот не е осигурен достъп на двете обявени дати реален отчет не е извършван, а начисленията са по реда на чл. 69, ал.2, т.2 от Наредбата за топлоснабдяването

Съгласно посочената разпоредба изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие - когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане.

В тази връзка са представени два протокола за неосигурен достъп от „Техем Сървисис“ ЕООД единият с дата 16.05.2021 г. /л.79/, а другия от 19.10.2021 г. /л.80/, видно от които на тези дати за имота на ответника не е осигурен достъп за извършване на отчет, като протоколите са подписани от свидетел, представител на етажната собственост.

С оглед неосигурения достъп на ответника е начислено общо за двата водомера за топла вода 50.68 куб.м вода, по 25.340 куб.м за всеки за периода 01.11.2020 г. до 30.04.2021 г., като е определен разход от 4.886 мвт.ч.

Видно от Протоколи за допълнителен отчет на „Техем Сървисис“ ЕООД, представени 3 от ответника /л.26-27/ в имота на ответника на *********, с ИТН *********, който безспорно е процесния имот, са извършени два реални отчета на двата водомера за топла вода, единият на 28.08.2020 г., а другият на 27.10.2021 г., тоест период обхващащ целия процесен такъв. При първия отчет показанията на единия водомер са 26.9 куб.м, а на втория – 240 отчет, на същите водомери при втория отчет показанията са респективно 27.2 куб.м и 244.9, тоест потреблението за периода от 28.08.2020 г. до 27.10.2021 г. по единия водомер е 0.3 куб.м, а по другия 4.9 куб.м, тоест общо по двата водомера е отчетено 5.2 куб.м вода.Обсъдените протоколи не са оспорени от ищеца.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесния период 01.11.2020 г. до 30.09.2021 г. се установи, че реално потребеното количество вода в процесния имот е 5.2 куб.м.

В тази връзка и ответникът е направил възражение пред „Техем Сървисис“ ЕООД на 04.10.2021 г. за начисленото му количество вода /л.48/, като му е отговорено, че е пропуснал срока за рекламации за отчет на показанията и корекция за процесния период няма да бъде направена /л.49/, поради което съдът приема, че не са правени изравнителни сметки, които да отчетат реалното потребено количество вода и отчетеното над реално потребеното няма да се приспада за следващи периоди.

Съдът намира, че след като е установено какво е реалното потребление на вода от потребителя за процесния период е следвало да му бъде начислено потребление на ТЕ за БГВ на база реалното потребено количество.

В случая се касае за начисляване в рамките на двата годишни отчета, които прави „Техем Сървисис“ ЕООД на измервателните устройства в процесната Етажна собственост.

Реалният отчет на водомерите на ответника е извършен на дата 27.10.2021 г., няколко дни след обявената за отчет втора дата за годината от топлинния счетоводител – 19.10.2021 г., за която дата има данни, че ответникът не е осигурил достъп.

Начисляването на стойността ТЕ за БГВ на 50.68 куб.м вода при потребено 5.2 куб.м вода води до неоснователно обогатяване на ищеца, което е в разрез с принципа за добросъвестност и справедливост, поради което съдът приема, че стойността на ТЕ за БГВ за процесния период ще следва да се начисли за 5.2 куб.м. Доколкото за 50.68 куб.м е определен разход от 4.886 мвт.ч, то за 5.2 куб.м разхода е 0.5013036 мвт.ч.

Съгласно Решение № Ц-28 от 01.07.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране единичната цена за мвт.ч е 87.85 лева без ДДС или 105.42 лева с ДДС, която цена съответства и на приложената от ищеца, видно от справката на л.5 или дължимата от ответника стойност на потребената ТЕ за БГВ е 52.85 лева /105.42 х 0.5013036 мвт.ч/, до която сума иска за ТЕ за БГВ ще се уважи, а за горницата над уважения размер до пълния предявен такъв от 454.46 лева ще се отхвърли като неоснователен.

По отношение на ТЕ за сградна инсталация, същата не зависи от потреблението на ТЕ за отопление или БГВ. Тя се определя от топлинния счетоводител по формулата по т.6.1.1 на „Методиката за дялово разпределение на ТЕ с сгради етажна собственост“, приложение към чл.61, ал. 1 от Наредба 16-335/16.04.2007 г. за топлоснабдяването и се определя пропорционално на проектните отопляеми обеми на имотите, която е приложима в случая.