Решение № 523 от 12.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 523 гр. София, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ..... при участието на секретаря . като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20221110129297 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано по депозирана от А. Р. Д. срещу .. искова молба, с която е предявен иск за заплащане на сума в размер на 1000 лева, предявен като частичен иск за сума в общ размер от 10000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от приложено рисково медикаментозно лечение с опасен за употреба лекарствен препарат, ведно със законната лихва от 02.06.2022г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата твърди, че на 22.11.2021г. й е проведено ендодонтско лечение на зъб № 34 в ответното дружество от д-р ..., дентален лекар. По време на лечението, при промивка с лекарствения продукт „хипохлорит” ищцата е усетила силна болка като зъболекарят затворил зъба с временна обтурация, като й предписал и лечение с клиндамицин, ксизал и преднизолон. Още същата вечер ищцата започнала да се подува в областта на долната челюст от страната на интервенцията като се появило и изтръпване на долната устна. През нощта ищцата започнала да се задушава, да усеща изтръпване на цялата глава. Посетила личния си лекар, който й предписал домашно лечение и поставил диагноза „остра инфекция на горните дихателни пътища – неуточнена”. Личният лекар, както и останалите специалисти при последващите прегледи били в недоумение защо д-р ... е използвал препарат „хипохлорит”, който не се ползва от години и е компрометиран като опасен и даващ редица странични ефекти.

В ИМ се релевира, че на 23.11.2021г. ищцата посетила отново медицинския център ...., където я приел друг лекар, който отчел, че състоянието й се е влошило и я насочил към ....., където незабавно я настаняват в Отделение по лицево-челюстна хирургия и е извършена операция. Ищцата релевира, че изкарва тежко празничните Коледни и Новогодишни дни на 2021г. като до пролетта на 2022г. не може да се възстанови напълно, като в крайна сметка се налага отстраняване на зъба. В ИМ е 1 изтъкнато, че нанесената травма засяга личността на ищцата сериозно като същата търпи болки и страдания през период от около 7 месеца като ищцата променя начина си на живот, в резултат на претърпения стрес, затваря се вкъщи, не може да контактува с близки и приятели, тъй като срещайки се с тях се притеснява за външния си вид, не може да пие дори и вода пред други хора, тъй като нервите на долната й устна са засегнати и всяка поета течност се разлИ. по челюстта й. С оглед изложените съображения намира предявения иск за основателен и доказан изцяло.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като недопустим, доколкото се твърди претърпените от ищцата страдания не са по вина на ответното дружество, а поради последващо нелекуване на зъба. В условията на евентуалност се заявява, че искът е неоснователен като в тази връзка са релевирани следните възражения: ищцата писмено е потвърдила, че не е имала алергични реакции от анестезия и други медикаменти; в ИМ са посочени значителни фактически разминавания като едно от тях е датата на приемане на ищцата за лечение в „....“, доколкото в ИМ е посочена, че същата е приета на 23.11.2021г., а според епикризата е приета на 25.11.2021г.; оспорени са всички наведени от ищцата твърдения; оспорват и твърдението на ищцата, че в лечението е употребен лекарствен продукт „натриев хипохлорид“. Предвид изложените съображения намира предявения иск за неоснователен и недоказан.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.

За да се уважи иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД следва да се установи кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав: 1/. правоотношение по възлагане на работа; 2/. осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45 ЗЗД, който включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение на непосредствения изпълнител.

Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД.

При анализа на първата предпоставка от фактическия състав на предявения иск – правоотношение по възлагане на работа, следва да се посочи, че по делото е безспорно установено обстоятелството, че на 22.11.2021г. на ищцата е проведено ендодонтско лечение на зъб № 34 в ответното дружество от д-р ..., дентален лекар, който е в трудово правоотношение с ответното дружество.

При изследване на фактическия състав от изпълнителя на работата по чл. 45 ЗЗД, следва да се посочи следното: в константната съдебна практика деянието се приема като съзнателен външнопроявен акт – действие или бездействие, а противоправността се разбира като накърняване на чуждо абсолютно субективно право – в процесния случай правото на ищеца на телесен интегритет чрез неправомерно и необосновано отстраняване на десен яйчник и тръба, без законово основание за това. В 2 тази връзка следва да се изложи следното: по делото е приета СМЕ /л. 49 и сл./, неоспорена от страните и кредитирана от съда като компетентно изготвена, от която се установява следното: на 22.11.2021г. в ответното дружество на ищцата е проведено стоматологично лечение като е поставена диагноза: хроничен улцерозен пулпит на 34 зъб /четвърти долен зъб в ляво/; извършената лечебна дейност е витална екстирпация МХО работна дължина 21 мм Ириганти ЕДТА и NaCl 0.9% физ. Разтвор; с оглед поставената диагноза заболяването на зъб 34, а именно „Хроничен улцерозен пулпит“ са извършени лечебни дейности, съобразени с протокола за ендотонско лечение при това заболяване; по същество проведеното ендодонтско лечение на зъба 34 не може да доведе до парализа на долната челюст; до момента на приложеното консертвативно лечение на заболяването на зъб 34 не води от медицинска гледна точка до усложнение, което да налага спешна екстракция на зъба; ако не е завършено лечението на зъб 34, то неговата екстракция /изваждане/ на по-късен етап би могло да се дължи вследствие на лечение; в медицинската практика /респ. денталната медицина/ използването на натриев хипохлорид като средство за дезинфекция на кореновите канали при заболяване на зъбната пулпа и усложненията не е опасно за здравето, тъй като се използват фабрично изработени медицински средства с дозирани съставки на химически елементи и не са опасни за здравето.

С оглед приетата по делото СМЕ и предвид липсата на каквито и да било доказателства за приложено рисково медикаментозно лечение с опасен за употреба лекарствен препарат от страна на д-р ..., без законово основание за това, съдът счита, че ищцата не е доказала при условията на пълно и главно доказване осъществяването на деликт от страна на опериращия лекар. С оглед отсъствието на тази императивно необходима предпоставка от фактическия състав на предявения иск е безпредметно обсъждането на останалите предпоставки.

С оглед изложените съображения, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, които възлиза на сумата от 600.00 лева /сумата от 500.00 лева – депозит за вещо лице и сумата от 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение/.

Мотивиран от изложеното Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Р. Д., с ЕГН **********, с адрес: ..... срещу ....., 3 с ЕИК ..., с адрес: .... иск с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 1000 лева, предявен като частичен иск за сума в общ размер от 10000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от приложено рисково медикаментозно лечение с опасен за употреба лекарствен препарат, ведно със законната лихва от 02.06.2022г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА А. Р. Д., с ЕГН **********, с адрес: ..... да заплати на ....., с ЕИК ..., с адрес: ...., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 600.00 лева – разноски за производството пред СРС.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4