Решение № 867 от 04.08.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 867 гр. Варна, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Димитричка Д. Г. като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20253100500747 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 8397/29.01.2025г., подадена от Р. И. П., ЕГН ********** срещу решение № 4713/29.12.2024г., постановено по гр.д. № 7298/2024г. по описа на РС-Варна, 8 състав, в частите му, с които:

-е изменен размера на присъдената издръжка с решение № 3793/26.09.2017 г. по гр. д. № 9593/2017 г. по описа на Районен съд - Варна, дължима от бащата Р. И. П., ЕГН **********, в полза на детето И. Р. И., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител П. Г. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „Г.“ ***, за разликатата над 250 до присъдения от съда размер от 350 лева месечно, считано от датата на предявяване на иска – 12.06.2024 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж десето число на месеца, за който се дължи издръжка, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 150 СК;

-е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата Р. И. П., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „Г.“ ***, детето И. Р. И., ЕГН **********, да пътува от Република България до държавите от Европейския съюз (с изключение на Украйна), Конфедерация Швейцария, Република Сърбия и Република Турция, през период, който не съвпада с определения режим на лични отношения на бащата с детето, придружавано от своята майка П. Г. Д., ЕГН **********, или със съгласието й, придружавано от съответния ръководител, при пътувания с учебна цел (практикум, стаж), екскурзии, лагери, както и във връзка със състезания, олимпиади и конкурси, 1 организирани в чужбина от училищни или извънучилищни школи, за срок от 5 години, считано от влизане в сила на настоящото решение, на основание чл.127а СК.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението в частта за издръжката не кореспондира със закона и конкретно установените под делото факти и обстоятелства. Сочи, че за него е невъзможно да заплаща издръжка над 250 лева, като счита че и нуждите на детето не налагат такова висок размер на издръжката. Изразява несъгласие с извода на съда, че щом е закупил на детето си телефон и „смарт“ часовник, има високи доходи. По отношение на даването на заместващо съгласие детето да пътува в чужбина излага, че преценката за интереса на детето се извършва за всеки конкретен случай след цялостен анализ на всички значими за развитие на детето фактори, като тези обстоятелства не са коментирани от съда. Моли решението да бъде отменено в обжалваните части и вместо него да бъде постановено друго, с което размерът на издръжката да бъде увеличен от 140 лева на 250 лева, и искът за даване на заместващо съгласие за пътуване на детето в чужбина да бъде уважен за срок от една година. Прави доказателствени искания, както следва: за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди от ТД на НАП с информация за регистрирани трудови договори на майката С.Р. П. и от ТД на НОИ с информация относно това дали на майката С.Р. П. е определено и се изплаща пенсионно обезщетение, за допускане на разпит на един свидетел при режим на водене за установяване на обстоятелствата, изложени в жалбата.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна П. Г. Д., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете И. Р. И., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият счита, че присъдената издръжка в размер от 350 лева не е в завишен размер съобразно възможностите на бащата и нуждите на детето, а твърденията, че не е съобразен интереса на детето по отношение на пътуването в чужбина намира за голословни. Моли решението да бъде потвърдено. Поддържа, че не се изминали две години от последното увеличение на издръжката. Твърди, че поради здравословни проблеми през по-голямата част от времето е безработен, както и че от предходен брак има две деца, едно от които е студент. Излага, че претендираната издръжка е непосилна за него. Моли решението да бъде оставено в сила.

Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните 2 процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на П. Г.

Д., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Виктория Д. Я., ЕГН ********** срещу Р. И. П., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове, както следва: иск по чл.150 от СК с който се иска да бъде изменен определения с решение № 3793/26.09.2017г., постановено по гр.д. № 9593/2017г. по описа на РС-Варна размер на месечната издръжка, дължима от ответника на детето И. от 140 лева на 350 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.05.2024г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане и иск по чл.127а, ал.2 от СК за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата Р. И. П. за издаване на задграничен паспорт на детето И. Р. И., както и същото да напуска пределите на Република България и да пътува до всички страни членки на ЕС, Конфедерация Швейцария, Република Сърбия и Република Турция придружавано от майка си П. Г. Д. или със съгласието й, придружавано от съответния ръководител, при пътувания с учебна цел (практикум, стаж), екскурзии, лагери, както и във връзка със състезания, олимпиади и конкурси, организирани в чужбина от училищни или извънучилищни школи, за период от пет години.

В исковата молба са изложени твърдения, че с решение № 3793/26.09.2017 г., постановено по гр. д. № 9593/2017 г. по описа на РС-Варна, ответникът е осъден да заплаща в полза на детето И. месечна издръжка в размер на 140 лв. месечно, с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от 10.07.2017 г., а с решение № 3819/20.09.2018 г., постановено по гр.д. № 10059/2018 г. по описа на РС-Варна, упражняването на родителските права по отношение на И., са предоставени на майката, като на бащата е определен режим на лични отношения с детето. Излага се, че след влизане в сила на решението на 25.10.2018 г. ответникът не е заплащал редовно присъдената месечната издръжка, а както и не е полагал никакви грижи за сина си и не осъществявал режим за лични контакти. Навежда се довод, че са изминали почти 7 години от определяне на издръжката на детето, през които обстоятелствата, при които решението е постановено, са се променили значително – нараснали са нуждите на детето, което вече е на 10 години и са променени икономическите условия в страната, както и определения минимум на дължимата издръжка. Сочи се, че за учебната 2023/2024 г. И. е записан като ученик в 3 клас на Основно училище „Христо Ботев“ - с. С., общ. Д., обл. Д.. Само за миналата година разходите за дрехи и обувки са били около 1200 лв. По-рано бил закупен компютър с оглед провежданите онлайн обучения. За учебни помагала и тетрадки всяка учебна година майката заплащала около 150-200 лева. Твърди се, че детето не посещава извънкласни занимания, тъй като за тях са необходими допълнителни средства, с каквито майката не разполага. Излага се, чe освен грижата към И. майката има задължения по отглеждането и издръжката и на по-малкия си син Милен, роден на 18.07.2018 г. в гр. Варна от съвместното й съжителство с А.С.В., с който на 27.11.2019 г. сключила брак. Месечните й 3 доходи били ниски и трудно успявала да посреща всички нужди на И., още повече, че вече има задължение и към друго дете. Съпругът й също не получавал високи доходи. Твърди се, че бащата, който е в трудоспособна възраст и не страда от заболявания, които да му пречат да полага труд, може да си позволи да заплаща по-висок размер, без това да го затрудни да покрива собствената си издръжка. Ищцата излага още, че ответникът категорично отказвал детето И. да пътува извън страната, дори и с майка си. Ищцата счита, че това е важно за неговото нормално израстване, за разширяването на мирогледа му, като счита запознаването с нови култури и попадането в различна среда би донесло изключително за неговото съзряване и изграждане като пълноценна личност. Твърди още, че нейни близки и роднини живеят в чужбина и въпреки отправените от тях покани, никога досега ищцата и детето не са ходили, макар и да искат да отидат на гости, тъй като това е невъзможно, заради поведението на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, с който признава иска за издръжка до размер от 250 лева, а до поискания размер от 350 лева го оспорва като неоснователен. Твърди, че дава средства за детето дори в по-голям размер от определената от съда издръжка, купува му подаръци не само за поводи, но и извън това, желае и иска да осъществи всички определени от съда дати на личен контакт, но почти винаги те се отказват по различни поводи от страна на майката. Посочва, че получава брутен месечен доход около 500 лева. Излага, че живее в едно домакинство с двамата си възрастни родители, които са с тежки здравословни проблеми, поради което се налага да се грижи за тях. Оспорва молбата по чл. 127а от СК като сочи, че липсват каквито и да е било специфични причини налагащи пътуването на детето до конкретна държава, свързани с неговите или на семейството на майка му нужди. Опасенията му са, че даването на неопределено и в огромен период от време заместващо съгласие на практика може да го лиши изцяло от възможността да вижда и да контактува с детето си и даже да няма представа къде се намира то.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното удостоверение за раждане детето И. Р. И. е родено на 22.12.2014 г. от родители П. Г. Д. и Р. И. П..

С решение № 3793/26.09.2017 г., постановено по гр. д. № 9593/2017 г. по описа на РС-Варна Р. И. П. е осъден да заплаща месечна издръжка на детето И. в размер на 140 лева чрез неговата майка и законен представител, считано от 10.07.2017г.

С решение № 3819/20.09.2018 г., постановено по гр.д. № 10059/2018 г. по описа на РС-Варна родителските права по отношение на детето И. са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето.

Видно от представеното по делото извлечение от банковата сметка на ищцата в „Банка ДСК“ АД за периода 01.04.2023 г. – 13.05.2024 г., е че, същата получава месечни социални помощи за отглеждане на дете в размер на 55 лв., както и е получила еднократна помощ за покрИ.е част от разходите в началото 4 на учебната година за дете, записано в първи клас, в общ размер на 300 лв., а така също и сумата от 148,35 лв. с основание „safe – подкрепа“ от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна.

От удостоверение от 22.03.2024г., издадена от ОУ „Христо Ботев“ с. С. се установява, че детето И. Р. И. е записано в трети клас в същото учебно заведение за учебната 2023/2024г.

Представен от ищцата акт за раждане на детето М.А.В., родено на 18.07.2018г., видно от който тя е негова майка, а баща е А.С.В..