Определение № 2391 от 12.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2391 гр. Пловдив, 12.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502339 по описа за 2024 година Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 ГПК.

Постъпила е частна жалба от на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против определение № 9330 от 31.07.2024 г., постановено по гр. д. № 17822/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, X гр. състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение № 4687/21.11.2023 г. в частта му за разноските. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се иска същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго такова, с което молбата на жалбоподателя да се уважи, като се намали присъденият адвокатски хонорар на насрещната страна до размера от 400 лв.

Ответникът по частната жалба адв. Е. И., пълномощник на ответника по делото Е. Й. О. е взела становище за неоснователност на същата.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна в производството, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Ето защо същата е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба се приема за неоснователна, при следните съображения:

С Решение № 17822/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, X гр. състав гр. състав е уважен частично предявеният от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Е. Й. О. установителен иск по чл.422 ГПК, като е признато за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата от 5861,80 лв., представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 7000642701 от 18.06.2018г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Е. Й. О., вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ 1

ЕАД с договор за продажба на вземания / цесия / от 31.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно й погашение. С решението искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК е отхвърлен за разликата над сумата от 5861,80 лв. до пълния претендиран размер от 11 344,35 лв. за главницата и изцяло са отхвърлени исковете за установяване на дължимост на сумата от 5998,06 лв.- договорна лихва и за установяване на дължимост на сумата от 4610,25 лв. - мораторна лихва. С решението ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е осъден за заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И. сумата от 2382,18 лв. с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на ответната страна Е. Й. О. безплатно процесуално представителство в исковото производство и заповедното производство, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

С молба от 28.11.2023 г. ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е отправил искане до съда да измени решението си в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, като намали същото по съображения за прекомерност .

С атакуваното тук определените ПРС е оставил молбата без уважение.

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав намира това определение за правилно.

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение, в хипотезата на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. следва да се съобрази постановеното на 25.01.2024г. решение на СЕС по дело С-438/22г., имащо задължителен за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер, предвид което размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. / В този смисъл е Определение № 638 от 18.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 757/2023 г., I т. о., ТК/.

Ето защо и предвид цената на исковете, действителната фактическа и правна сложност на делото и осъществената по него правна защитата на ответника, съдът приема, че определеното от първоинстанционния съд възнаграждение не е прекомерно, тъй като същото е близко до минималното такова, изчислено съобразно размера на отхвърлената част от искове съгласно правилото на чл. 7, ал.2, т.3 от Наредбата №1/09.07.2004 г.

Ето защо частната жалба се явява неоснователна. Като такава, същата ще се остави без уважение.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ частната

2 жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против определение № 9330 от 31.07.2024 г. , постановено по гр. д. № 17822/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, X гр. състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение № 4687/21.11.2023 г . в частта м у за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3