Решение № 217 от 01.12.2020, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. гр. Добрич , 01.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател: Галатея П. Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова

Румяна И. Радева като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20203200500691 по описа за 2020 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Застрахователно акционерно дружество „**“АД – гр.С. срещу решение №583/07.07.2020г. по гр.д.№3278/2019г. на Добричкия районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на П.

Г. П. и Д. Г. С. сума от по 5 000 лева на всяка ищца , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, вследствие смъртта на тяхната баба М.Х.Д., починала в резултат на пътно-транспортно произшествие, предизвикано на *** в с.С., общ.Добричка от Е.А.М., признат за виновен с влязла в сила присъда №3/20.01.2016г. по нохд №403/2015г. по описа на Д ОС, при наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по полица с № 11113002703240 с въззивника като застраховател, законната лихва върху присъдените обезщетения , считано от *** до окончателното им плащане, държавна такса по сметка на районния съд и възнаграждение на адвоката, оказал безплатна защита на ищците.

1

В жалбата са изложени доводи в подкрепа на становище за липса на активна материалноправна легитимация на ищците да получат обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба.

Първоинстанционният съд не съобразил в дълбочина смисъла и указанията, дадени в задължителните ППВС №4/1961г., ППВС №5/1969г. и ТР №1/2018г. на ОСНГТК на ВКС, съгласно които на обезщетяване подлежат болките и страданията на близките на починалия, които съществено се различават от типичните болки и страдания, съпътстващи обичайно преживелия родственик, а това в случая не било налице. Приетото от първоинстанционния съд за близката връзка и страданията на ищците било необосновано, с оглед събраните по делото доказателства, както и други обстоятелства, служебно известни на съда и несъобразени от него, а именно – гласни доказателства и решение по друго гражданско дело, опровергаващи събраните в настоящия спор свидетелски показания и формираните въз основа на тях изводи в обжалвания съдебен акт. Отказът на съда на събере като доказателства решението и протокол от съдебно заседание по другото дело, неспазването на последователността на задаването на въпроси към свидетелите съставлявали нарушения на процесуалните норми, дали отражение върху правилността на изводите в обжалваното решение. Приетото справедливо обезщетение за всяка от ищците в размер на 10 000 лева недопустимо надхвърляло съответната заявена претенция, както и противоречало на разпоредбите на чл.493а от КЗ и пар.96 от ПЗР на КЗ, ограничаващи отговорността на застрахователя за обезщетение при смърт на близък до 5 000 лева. По тези съображения се настоява за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявените искове, евентуално за намаляване на присъдения на другата страна размер на обезщетения.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

Въззиваемите П. Г. П. и Д. Г. С. , чрез пълномощника си, в съдебно заседание са изразили становище за неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване на решението на районния съд.

След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по 2 предявените от П. Г. П. и Д. Г. С. , двете от гр.Добрич, срещу Застрахователно акционерно дружество „**”” АД – гр.С. искове по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ /сега чл.432 ал.1 от КЗ/ във вр. с чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на всяка ищца обезщетение в размер на 5 000 лева за неимуществените вреди. Те били следствие смъртта на бабата на ищците М.Х.Д., настъпила от пътно транспортно произшествие на 20.09.2014г., предизвикано от Е.А.М., който при управление на автомобил „Мерцедес”412 №*** виновно нарушил правилата за движение по пътищата и, който имал сключена застраховка гражданска отговорност със Застрахователно акционерно дружество „**”АД. Смъртта на баба им причинила на ищците болки и страдания. Внезапната загуба на близък човек трудно се преживява ла.

Първата ищца, като първородна, била любима внучка на бабата. Двете ищци били непрекъснато с баба си, тя ги отгледала и отношенията им били изключително близки. И след като порастн а л и , ищците поддържали връзка с баба си, споделяли с нея повече отколкото с майка си. Събирали се непрекъснато по празници и всякакви други поводи при нея. Ищците чувствали нужда да я виждат и винаги като се върнели след дълго отсъствие, бързали да отидат при нея. Тя била техен обединител и опора. И понастоящем ищците не можели да преодолеят болката от загубата.

Ответникът е оспорил исковете с възражения, идентични на изложените във въззивната жалба, свързани с липсата на материално правна легитимация ищците да бъдат обезщетени за неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба, за справедливия размер на евентуално следващите им се обезщетения, за обхвата на собствената си отговорност на застраховател да обезщети неимуществените вреди на пострадалите лица. Въведено е и възражение, че починалата М.Х.Д. е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, движейки се в тъмната част на денонощието по платното за движение на моторни превозни средства.

Установено е по делото, че ищците са внучки на М.Х.Д., деца на едната от двете й дъщери. М.Х.Д. е починала на *** и смъртта й е причинена по непредпазливост от Е.А.М., в резултат на това, че същият на *** при управление на товарен автомобил „Мерцедес 412Д“ 3 с рег.№ *** в с.С., обл.Добрич, по ул.“Първа“, нарушил правилата за движение - чл. 20 ал.1 и ал.2 изр.2 от ЗДП. Деянието, неговата противоправност и вината на извършителя са установени със задължителна сила, съобразно чл.300 от ГПК, с влязла в сила присъда №3/20.01.2016г. по н.о.х.д. №403/2015г. на ДОС.

От показанията на свидетелите П.А.В. и С.Д.Г. се установява, че ищците били много близки с баба си. Когато били на училище, ходели при нея всяка събота и неделя, ваканциите прекарвали на село при нея.

Бабата помагала активно в грижите по отглеждането им още от раждането им; когато децата били съвсем малки, с майка си прекарвали зимните месеци на село при бабата. Докато израстат, бабата ги гледала при болест. Тя продължила да помага и след като момичетата порастнали, напр. за плащането на семестриалните такси и наема, когато станали студентки. Същевременно и порастналите вече момичета започнали да я подпомагат, обгрижват, водили я на лекар при нужда, не я оставяли сама да се справя. Винаги, когато имали възможност, ходели да я видят, всеки ден задължително я чували по телефона. Те се справяли трудно със загубата на баба си, наложило се да се консултират с лекари. Едната спряла да шофира, другата се отказала от платения вече шофьорски курс – всяка от тях се страхувала да не извърши нещо, като управлява автомобил. И двете изпитвали голям страх при пътуване с автомобил или автобус.

Свидетелките са майка на ищците и нейна приятелка, и, като такива, естествено е да имат най-верни и точни знания за изнесените от тях обстоятелства, свързани с личния живот и личните преживявания на ищците. Фактът, че свидетелката С.Д.Г. е майка на ищците не е причина показанията й да не се възприемат, защото кореспондират с показанията на другата свидетелка, която е без родствена връзка и е напълно незаинтересована от изхода на спора. Дали показанията на свидетелката С.Д.Г. съответстват или противоречат на дадени от нея в друг съдебен спор показания и кои от показанията по двете дела са верни, тук не подлежи на изследване. Свидетелката е обещала да каже истината и, както вече се посочи, изнесеното от нея в настоящия спор съответства на изнесеното от другата свидетелка. Следователно изложените по-горе обстоятелства относно личните отношения на 4 ищците с баба им и преживяванията на ищците в разултат на смъртта й, са се осъществили така, както следва от съвкупните показания на двете свидетелки.

От тях се налага изводът, че ищците – внучки на починалата М.Х.Д. са имали с баба си трайна и дълбоко емоционална връзка, отличаваща се от обичайните отношения между баба и внуци.

Възможно е, както се поддържа от ответника, бабата да е имала същата или дори още по-силна връзка и с друг свой внук. Но изключителната връзка на възрастния човек с един от внуците му, не изключва възможността за такава връзка и с останалите му внуци – нито по правило, нито в конкретния случай. Ищците са живяли в града с родителите си, които са ги отглеждали и възпитавали, но които са били в такава степен подпомагани от бабата по майчина линия, че тази помощ се обхваща от житейското понятие „баба им ги отгледа“. И това е така, като се има предвид, че бабата е гледала ищците при болест, във всички свободни от учебни занимания дни, с месеци през летните ваканции. Естествено е при това положение, помежду им да се създаде изключително дълбока и силна връзка, до степен, че и като порастнали, момичетата споделяли по-често с баба си. Наистина, че със заминаването на ищците да следват, работят и живеят в по-отдалечено населено място /гр.Варна/ личните им контакти с бабата станали поредки, но това е обусловено от обективни обстоятелства, а не резултат или израз на отслабване на връзката помежду им. Емоционалната връзка между физическите лица е душевно изживяване, усещане за другия и редовният физически контакт не е задължителна предпоставка или задължителен критерий за съществуването й. Показателно за това е желанието на ищците при всяка възможност да идат при баба си, споделянето с нея, ежедневните разговори по телефона, грижата, която те са полагали за остарялата вече жена и същевременно помощта, която тя е продължавала да им оказва. Изложените съображения дават основание за извод, че ищците са материално правно легитимирани, съобразно т.1 от ТР №1/2018г. на ОСНГТК на ВКС, да бъдат обезщетени за моралните болки и страдания, които търпят в резултат на смъртта на баба си и обратно поддържаното от ответника е неоснователно.

5

По правилото на чл.45 от ЗЗД отговорен да ги обезщети е извършителят на деянието, причинило смъртта на баба им, но към момента на извършване на деянието е съществувало застрахователно правоотношение по риска

„гражданска отговорност на автомобилистите“ досежно управлявания от виновния водач автомобил. Така в съответствие с чл.226 ал.1 във вр. с чл.223 ал.1 от КЗ /отм./ налице са условията за ангажиране на функционална отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

В съответствие с чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, като се вземат п р е д в и д конкретните обстоятелства, свързани с характера на увреждането, последиците му, възрастта на увредения, личния характер на претенцията, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите. Във всички случаи обаче преценката на съда за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди не може да надхвърля размера, посочен за справедлив от пострадалия. В случая ищците са тези, които изпитват болките и страданията от загубата на баба си и, щом като те преценяват за справедливо да бъдат обезщетени с по 5 000 лева, е недопустимо да се приеме, че справедливото за техните болки и страдания обезщетение е в по-голям размер /10 000 лева, както е прието от първоинстанционния съд/. Изложеното в този смисъл във въззивната жалба е основателно.

При отчитане на конкретните обстоятелства в случая, следва да се приеме, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за всяка ищца е именно в заявения от нея размер от 5 000 лева. Тук се има предвид, че бабата не е било много възрастна и не е имала сериозни здравословни проблеми. Смъртта й е била напълно неочаквана за всичките й близки, а изключителната връзка между нея и двете й внучки /подробно се изложи по-горе/ означава, че за тях загубата на баба им е била изключително силен удар. За справяне с болката те са имали нужда от лекарска помощ, но и понастоящем не са овладели негативните си емоции, показателен за което е страхът им от щофиране и пътуване с автомобил или автобус.