Решение № 1781 от 15.04.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 9911/2024
- Вид
- Решение № 1781
- Подписан
- 15.04.2025
- В сила
- 10.05.2025
- Състав
- Пламена Недкова Славова - Милева
Цитирани разпоредби
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.198о, ал.1 · Закон за водите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.14 · Закон за местните данъци и такси
РЕШЕНИЕ
№ 1781 гр. Пловдив, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330109911 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против Н. Я. А., ЕГН **********, с адрес: ***.
Твърди се, че за периода от 24.03.2021г. до 12.01.2024г., ответникът имал задължения към „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в размер на 870.85 лева и мораторна лихва към главницата за периода от 30.06.2021г. до 31.12.2023г. в размер на 80.58 лева, за обект находящ се в ***.
За потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, като собственик на имота, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия. Потребеното количеството предоставени ВиК услуги за процесния период се определяло, съгласно чл. 25, ал. 8 и чл.23, ал.5 от Общите условия - при условията на липсващо измервателно устройство, като било начислено количество вода за двама обитатели – 10 кубика. Сочи се, че предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение, като до момента липсвало изпълнение. Моли за уважаване на исковете, като вземанията бъдат установени по отношение на ответника. Претендира се законна лихва върху 1 главницата, считано от дата на подаване на заявлението до окончателното погасяване, както и сторените разноски в двете производства.
Ответникът е подал отговор на исковата молба чрез назначения му особен представител. Оспорва качеството потребител на ВиК услуги на ответника, както и в имота да са предоставени ВиК услуги. Счита, че липсват предпоставки за служебно начисляване на вода, като счита, че не е спазен редът за това, вкл. за констатиране липсата на водомер. Оспорва начисляването за двама обитатели. Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца писмени доказателства. Моли за отхвърляне на исковете.
Като взе предвид становищата на страните, въз основа на събраните по делото доказателства и закона, съдът намира следното.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.198о, ал.1 от Закона за водите, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предмет на установяване по така предявените искове е наличието на облигационно отношение между страните, въз основа на факта, че ответникът е потребител на ВиК услуги и предоставянето на такива услуги от ищеца за процесния обект. На установяване подлежи и обстоятелството, че за процесния период ищецът в изпълнение на задълженията си извършил услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в имота на ответника, отчитането на имота при условията на липсващо измервателно устройство, че имотът се обитава от двама обитатели, изискуемостта на вземането за плащане цената на предоставените услуги и обезщетението за забава, както и размера на главница (стойността на доставените услуги) и на обезщетението за забава.
По наличието на облигационно отношение съдът намира следното. Една от предпоставките за възникване на облигационно отношение между страните е качеството на ответника на потребител на ВиК услуги, което обстоятелство е било разпределено в доказателствена тежест на ищеца с доклада по делото.
Ищецът обаче не успява да докаже този факт при пълно и главно доказване.
От приложеното писмо от Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“ се установява, че за процесния недвижим имот е подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ, в която други лица, различни от ответника, са декларирали имота като собствен. Не се установи да има роднинска връзка между деклараторите и ответника, въпреки изисканата в тази връзка справка.
При това положение, не се установява ответникът да е собственик или ползвател на недвижимия имот. Извод за обратното не може да се направи от приложените писмени доказателства, които представляват едностранно 2 съставени от ищеца документи, нито от обстоятелството, че към 1980г. и към 2003г. ответникът е посочил този адрес за настоящ, респективно постоянен.
При опитите да бъде призован ответникът на адреса, на който се твърди, че е потребена вода, се връщат сведения, че лицето не живее на адреса. Всички тези обстоятелства в съвкупност водят до извод за недоказаност на качеството на ответника на потребител на ВиК услуги.
Поради недоказаност на качеството на ответника на потребител на ВиК услуги, не се установява между страните по делото изобщо да е възникнало облигационно отношение по доставка на ВиК услуги, нито да са предоставяни такива именно на ответника. Поради изложеното същият не следва да отговаря за задълженията по доставка на ВиК услуги в имота и искът за главница подлежи на отхвърляне. Впрочем, не бяха доказани и други юридически факти от фактическия състав на иска – предпоставки и извършване на отчет при липсващо измервателно устройство, нито броя на обитателите в имота.
Подлежи на отхвърляне и искът за обезщетение за забава като акцесорен на главния.
При този изход от спора, ищецът няма право на разноски, а ответникът не е сторил такива.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.198о, ал.1 от Закона за водите, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че Н. Я. А., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, следните суми, за които е издадена Заповед № 1533/19.02.2024г. по ч.гр.д. № 2573/2024г. по описа на ПРС, а именно:
870.85 лева – главница, представляваща задължение за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за периода от 24.03.2021г. до 12.01.2024г. за обект, находящ се в ***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 09.02.2024г., до окончателното плащане, както и 80.58 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.06.2021г. до 31.12.2023г.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4