Решение № 266553 от 15.11.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 15.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА

ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР

САНТИРОВ мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 4776 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 20028143 от 29.01.2021 г., постановено по гр. д. № 47020/2019 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 164 състав, е признато за установено, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ДДС вр. с чл.38, ал.1, т.6 СК, че К.В.К. дължи на К.Ж.Ж. – К., сумата от 3 000 лв., представляваща задължение за издръжка за м.04. 0 м.06.2019 г., съгласно брачен договор, сключен между страните с нотариална заверка на подписите и съдържанието от 06.11.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 11.06.2019 г., до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК на 18.06.2019 г. по ч. гр. д. № 33473/2019 г. по описа на СРС, ГО, 164 състав ответникът е осъден за заплати на ищцата, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 60 лв. – разноски в исковото производство и 395 лв. – разноски в заповедното производство, както и да заплати на адв. Д.Д.Й. , на основание чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.3 ЗАдв., сумата от 440 лв., представляваща минимален размер на адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна правна помощ и съдействие в производството.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от К.В.К., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че брачният договор е нищожен, тъй като представлява симулативна сделка по смисъла на чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД. Твърди, че целта на подписания между страните брачен договор е намаляване на секвестируемата сума, която може да бъде удържана от его по изп. д. № 20137170400113 на ЧСИ Р.Т.. За периода 05.02.2013 г. – 27.03.2013 г. му е удържана сумата от 358, 84 лв. месечно, за което по делото са ангажирани доказателства – 11 броя фишове от заплата за посочения период. След м.03.2014 г. съдебният изпълнител не му е удържал никакви суми.твърди, че във връзка с удостоверение за присъединяване по чл.456 ГПК, издадено от ЧСИ С.Я. по изп. д. № 247/2014 г., образувано по изпълнителен лист срещу него за задължение за издръжка, запорът е вдигнат. Така подписаният брачен договор е породил желаните правни последици – осуетяване събирането на суми от банковата му сметка. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че не е ангажирал по делото доказателства относно твърдяната от него симулация на брачния договор. Посредством показанията на разпитания пред СРС свидетел счита, че е установил липсата на съгласие от негова страна за сключване на оспорения брачен договор, което съставлява самостоятелно основание за неговата нищожност.

Моли съда да отмени обжалваното решение, като уважи предявеният иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцата К.Ж.Ж. – К.. В проведеното открито съдебно заседание през настоящата съдебна инстанция оспорва въззивната жалба. Споделя изводите на решаващия съд. Моли съда за потвърди обжалваното съдебно решение. Претендира сторените по делото разноски за оказаната безплатна правна помощ то процесуалния й представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.38, ал.1, т.6 СК. Ищцата твърди, че по силата на сключения на 06.11.2013 г. брачен договор с ответника последният й дължи издръжка по време на брака им.брачният договор е сключен в изискуемата форма – нотариална заверка на подписите и съдържанието му. В чл.5, ал.1 от същия страните са се съгласили, че ответникът се задължава да заплаща на своята съпруга К.Ж.Ж. – К. месечна издръжка в размер на 1 000 лв. В ал.2 на същата клауза е предвидено, че тази издръжка се дължи по време на Брака, както и при развод между страните. Тази клауза е уговорена в рамките на предвидената възможност в чл.38, ал.1, т.6 СК. Спрямо ответника е постановена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, срещу която същият е депозирал възражение. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът й дължи сумата от 3 000 лв., представляваща издръжка за м.04.2019 г. – м.06.2019 г. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Счита, че брачният договор, сключен между страните е нищожен, тъй като представлява симулативна сделка по смисъла на чл.26, ал.2 пр.5 ЗЗД. Твърди, че единствената причина за сключване на брачния договор е намаляване на секвестируемата сума, която може да му бъде удържана по изп. д. №

20137170400113 по описа на ЧСИ Р.Т.. За периода 05.02.2013 г. – 27.03.2014 г. му била удържана сумата от 358, 84 лв., а считано от м.03.2014 г. не са му удържани суми от трудовото възнаграждение. Брачният договор е сключен непосредствено след започване на изпълнителното производство. Целта на брачния договор е била постигната, тъй като считано от 27.03.2014 г. запорът е бил вдигнат. Преследваната от страните цел е със сключване на брачния договор да се заобиколи нормативно установеното правило на чл.133 ЗЗД, че цялото имущество на длъжника служи да общо обезпечение на неговите кредитори. Твърди, че липсва нотариално заверяване на подписите на страните пред нотариус, което съставлява самостоятелно основание за нищожност по чл.26, ал.2 пр.3 ЗЗД. Твърди, че на 06.11.2013 г. нотариус Я.Н. с район на действие РС-Варна е положил щемпел върху документа в кантората му, но и двете страни не са присъствали на място и не са положили подписите си пред него. На посочената датата не са ползвали отпуск и не са отсъствали от работа. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му, присъди сторените по делото разноски.

На 11.06.2019 г. К.Ж.Ж. - К. е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу К.В.К. за сумата от 3 000 лв., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.

Документът, от който произтича вземането, е договор с нотариална заверка на подписите, заверен на 06.11.2013 г. В 14 от заявлението е пояснено, че вземането представлява издръжка за месец април, май и юни 2019 г.

С разпореждане от 18.06.2019 г. по ч. гр. д. № 33473/2019 г. на СРС, 70 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 395 лв., от които:

60 лв. – държавна такса, както и 335 лв. – възнаграждение за един адвокат.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение. Заявено е, че сключеният договор с нотариална заверка на подписите е симулативна сделка, поради което и на основание чл.26 ЗЗД е нищожен.

В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищцата е предявила иск за установяване на вземанията си по исков ред.

На

18.10.2013 г. между страните в производството е сключен брачен договор, като на 06.11.2013 г. е извършена нотариална заверка на подписите и съдържанието му. По силата на договора страните са уговорили взаимните си права и задължения относно придобитото от тях имущество. В чл.5 от договора страните са се съгласили, че К.В.К. се задължава да заплаща на детето си К.К.К. чрез неговата майка месечна издръжка в размер на 1 000 лв., както и да заплаща на своята съпруга К. Ж.Ж. – К. месечна издръжка от 1 000 лв., която е платима до 5-то число на медеца, за който се дължи издръжката до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване. В алинея втора на същата клауза страните са се съгласили, че уговорената издръжка се дължи от К.В.К. по време на брака, както и при развод между страните.

По делото е представено запорно съобщение изх. № 780/04.02.2013 г. по изп. д. № 20137170400113 срещу К.В.К. за сумата от 14 604, 51 лв. – главница, 224, 91 лв. – лихви и 1 777, 59 лв. – неолихвяема сума, както и 294 лв. – разноски, ведно с 1 465, 70 лв. – разноски по ЗЧСИ. Общият размер на задължението към 04.02.2013 г. възлиза на 18 366, 71 лв.

От представените по делото преписи от фишове за периода м.02.2013 г. – м.02.2014 г. от начисленото трудово възнаграждение на ответника е превеждана сума в полза на съдебен изпълнител. Съгласно фиш за м.03.2014 г. не е извършено плащане в полза на съдебен изпълнител.

Със съобщение изх. № 2386/27.03.2014 г. по изп. д. №

20137170400113 ответникът е уведомен, че се вдига запорът, наложен на 05.02.2013 г. по посоченото изпълнително дело.

По изп. д. № 20147190400247 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 719 с район на действие ОС гр. Варна, е издадено удостоверение за присъединяване по чл.456 ГПК, съгласно което взискателят К.К.К. чрез неговата майка и законен представител К.Ж.Ж. – К., по посоченото изпълнително дело, образувано въз основа на изпълнителен лист по ч. гр. д. № 232391/2014 г. по описа на РС-Варна срещу Д. В.К., за присъединяване по изп. д. №

20137170400113 на ЧСИ Р.Т., рег. № 717, с район на действие ОС гр. Варна.

Задължението по изпълнителното дело на ЧСИ С.Я. е в размер на 3 000 лв.

Съгласно заповед № ДС-0127/01.03.2013 г. на кмета на Община Варна ответникът заема длъжността началник Отдел „Контролно – ревизионни дейности и принудително събиране“ в Дирекция „Местни данъци“, ІV старши ранг.

Със заповед

№ ДС-00319/03.04.2015 г. на кмета на Община Варна, на основание чл.103, ал.1, т.6 ЗДСл служебното правоотношение на ответника е прекратено, поради изтичане на срока, за който е назначен държавния служител.

Съгласно писмо изх. № 141/19.02.2020 г. от председателя на АССГ до ответника, няма как да се знае дали ищцата на 06.11.2013 г. физически е била в сградата на АССГ и е полагала труд. За 06.11.2013 г. на ищцата не е разрешаван отпуск, нито е представен от нея болничен лист, което предполага, че би трябвало да е на работното си място. На 06.11.2013 г. ищцата, в качеството й на съдия в АССГ не е имала съдебни заседания и не е постановявала съдебни актове.

Видно от писмо рег. № РД20003708ВНІ001ВН/26.02.2020 г., издадено от директор на Дирекция УЧРАУ на Община Варна, Управление на човешките ресурси и административни услуги“, съгласно разплащателни документи в Община Варна ответникът е изпълнявал длъжността началник на Отдел „Контролно – ревизионни дейности“, в Дирекция „Местни данъци“. На 06.11.2013 г. не е ползвал платен, неплатен отпуск, както и отпуск за временна неработоспособност.

По делото е постъпило писмо от Г.С.– помощник – нотариус по заместване на Я.Н., извършил нотариалната заверка на оспорения договор на 06.11.2013 г., в нотариалната кантора не се съхраняват никакви документи, съпътстващи заверяването на брачния договор, сключен между страните. Тъй като договорът не касае разпоредителни действия с недвижими имоти или МПС, не е образувано нотариално дело и не са прилагани каквито и да е съпътстващи документи, освен съответните екземпляри от договора. На основание чл.10, ал.5 от Наредба № 32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, дори такова дело да е образувано, то би подлежало на унищожаване след изтичане на срок от 5 години, който срок понастоящем е изтекъл.

Видно от представената сметка/фактура № 15274 от 06.11.2013 г. заплатената сума за нотариална заверка на процесния брачен договор възлиза на 134, 40 лв.

По делото е представено извлечение от общия регистър на нотариус Я.Н., в който е вписано съдържанието на процесния брачен договор, включително и на чл.5 от същия.

От показанията на разпитания пред СРС свидетел К. Л. В. се установява, че познава К.К. от близо 30 години.