Решение № 34 от 27.02.2026, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Девня, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20253120100587 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на Т. Б. К., ЕГН **********, чрез адв. Ст. Д. от ВАК против ответното дружество „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2337,45 евро неиздължена главница по договор за кредит от 15.12.2008г, сключен между РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД и Т. Б. К., вземанията по който са цедирани, сумата от 184,77 евро просрочена редовна лихва за периода 05.10.2009г. 13.06.2010г., 37,90 евро начислена наказателна лихва от 05.11.2009г. до 01.07.2010г., законната лихва върху главницата от 2337,45 евро от 02.07.2010г до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 390,35 лв. /199,58 евро, представляваща съдебно – деловодни разноски, за които вземания е издаден изпълнителен лист на 13.07.2010 г. по ч. гр. д. №673/2010г. на РС Провадия.

Съгласно изложената фактология в исковата молба по силата на изпълнителен лист, издаден на 13.07.2010г. по ч. гр. д. №673/2010г. на РС Провадия, ищцата е била осъдена да заплати на РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД сумата от 2337,45 евро неиздължена главница по договор за кредит от 15.12.2008г, сключен между РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД и Т. Б. К., сумата от 184,77 евро просрочена редовна лихва за периода 05.10.2009г. 13.06.2010г., 37,90 евро начислена наказателна лихва от 05.11.2009г. до 01.07.2010г., законната лихва върху главницата от 2337,45 евро от 02.07.2010г до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 390,35 лв./199,58 евро, представляваща съдебно – деловодни разноски. По молба на РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД, подадена през 2010г. до ЧСИ Н. Денчева въз основа на горния изпълнителен лист било образувано изп. дело №419/2010г. На основание чл.433, ал1., т. 8 ГПК с постановление от 25.07.2018г. ЧСИ Н. Денчева е прекратила производството по делото. През месец Февруари 2025г. въз основа на същия изпълнителен лист е образувано ново изп. д. №20258070400104. С ПДИ ищцата е получило и уведомление по чл. 99 ЗЗД , че вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени на ищеца по делото съгласно договор за цесия от 12.12.2013г. Ищцовата страна счита, че от датата на прекратяване на първото изпълнително дело №419 /2010г. – 25.07.2018г. до датата на образуване на второто дело с №20258070400104 през 2025г. е изтекъл давностния срок , по време на който не са били предприемани или поисквани изпълнителни действия, поради което обективираните в 1 изпълнителния лист взаемания са се погасили по давност съгласно чл.110 ЗЗД.

С оглед изложеното се моли за уважаване на така предявения иск.

Ответната страна излага, че по изпълнителни дела №***/2010г. и №********* са били искани и предприети изпълнителни действия, с които погасителната давност на вземанията е била прекъсвана многократно, преди преклудиране възможността за принудително изпълнение кредиторът на 13.02.2025г. е входирал молба за образуване на изпълнително дело при ЧСИ Н. Денчева с искане за налагена запор на банкови сметки на длъжника. Последно погасителната давност е прекъсвана на 16.06.2025г. с налагане запор на банкова сметка на длъжника. Съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, в сила от 13.03.2020г., за периода от 13.03.2020г. до отмяна на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права освен тези по НК и ЗАНН. Съгласно пар.13 от ПЗР на Закона за Здравето, обн. в Държавен вестник, бр.44 от 13.05.2020г, сроковете спрели да текат по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., продължават да текат след изтичане на 7 дни от обнародването в Държавен вестник

Доказателствата по делото са писмени .

Съдът намира, че предявеният иск се явява процесуално допустим. Налице е правен интерес от предявяването му, тъй като към момента изпълнително дело № ************ по описа на ЧСИ Надежда Денчева рег. № 807, район на действие ВОС, не е прекратено и към момента продължава принудителното изпълнение по отношение на ищеца и изпълнителното дело е висящо. Правният интерес на ищеца произтича именно от това, както и че издаденият изпълнителен лист не е обезсилен и със сила на пресъдено нещо не е признато, че не се дължат паричните суми по него, като във всеки момент може да бъдат предприети действия по принудително събиране на вземането по изпълнителния лист спрямо Т. Б. К..

При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на заповедното производство, са настъпили факти изтекъл давностен срок, които водят до погасяване на изпълняемото право. Ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД.

От представения изпълнителен лист от 13.07.2010г. , издаден по ч.гр.д. № 673/2010г. по описа на РС – Провадия се установява, че вземанията, предмет на делото, представляват непогасени суми за главница и за неплатена просрочена редовна и наказателна лихва по договор за кредит, сключен със РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД и съдебни разноски по заповедното производство. Съгласно удостоверение на ЧСИ Надежда Денчева рег. № 807, район на действие ВОС с изх. №15520/20.11.2025г. с молба от 10.01.2010г. взискателя РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД е поискал от ЧСИ Н. Денчева образуване на изпълнително дело за събиране на сумите.

В съдебната практика има спор каква е погасителната давност по отношение на вземания, признати със заповед за изпълнение на парично задължение, т.е. дали същата е такава по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД или по чл. 111, б. „в” от ЗЗД. За казусът съдът намира, че процесните вземания се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок. Влязлата в сила заповед се ползва със стабилитет, тъй като установява ликвидността и изискуемостта на вземането подобно на влязло в сила съдебно решение. Поради това е приложима нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, която определя, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Съгласно мотивите на ТР № 2/26.06.2015г по тълк.дело №2/2013г на ОСГТК на ВКС погасителната давност в изпълнителния процес се прекъсва многократно с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл.

18, ал. 1 ЗЧСИ/, като: налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, 2 възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Разяснено е също така, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на ПДИ, проучването на имущественото съС.ие на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Съгласно удостоверение на ЧСИ Надежда Денчева рег. № 807, район на действие ВОС, с изх. №15520/20.11.2025г. с молба вх. № 250/ 28.01.2014 г. .депозирана от „ЕОС МАТРИКС „ ООД-СОФИЯ, е направено искане за конституирането му за взискател по изп. дело с приложения и уведомление за продажба и прехвърляне на вземания от „РАЙФАЙЗЕНБАНК - БЪЛГАРИЯ" АД. Изпратена е Покана за доброволно изпълнение до длъжника с изх. № 5181/10.11.2010г, но в електронната система нямало опция за резултат връчена,невръчена, поради което няма отразяване. Видно от работата по изпълнителното дело , няма извършени същински изпълнителни действия, а само са извършени справки от Агенция по вписванията за имоти , справка за наличие на МПС от Община Дългопол и от КАТ и е изискано удостоверение по чл. 191 от ДОПК до НАП-ВАРНА за наличие и липса на държавни вземания. По делото са постъпили две вноски по 30 лв от 09.02.2011 г и от 26.08.2011 г постъпили суми. Изпълнително дело № ******** е прекратено с постановление за прекратяване на основание чл. 433 , ал. 1, т. 8 от ГПК , с отразено последно действие връчване на ПДИ на 22.11.2010г. Изпълнителният лист е върнат в оригинал на ЕОС МАТРИКС „ООД по негова молба вх. № 1416 / 12.02. 2025 г. ,чрез куриерска служба. На 13.02. 2025г с молба с вх. № 1449 / 13.02. 2025г от „ЕОС МАТРИКС “ ООД и приложен оригиналният изпълнителен листт от 13.07. 2010 г , издаден по гр. д. №673 /2010 г по описа на Районен съд - гр. Провадия е образувано новото изп. дело № *********** по описа на ЧСИ № 807 - Надежда Денчева. По това дело е наложена запор на трудовото възнаграждание на длъжника със запорно съобщение с изх. № от 16.05.2025г., също е наложен запор на банкови сметки на длъжника с разпореждане на ЧСИ от 09.04.2025г. При налагането на запора по прицип не се извършва проверка, дали вземането съществува, поради което той се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и поради това изпълнителното действие следва да бъде зачетено, като действие, насочено към имуществената сфера на длъжника и прекъсващо давността по отношение на ищцата.

Сътласно представено приложение №1 към договор за цесия от 03.01.2011г. се установява, че всички задължения на ищцата по договора за кредит са прехвърлени от РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД на ответника ЕОС МАТРИКС ЕООД

Всяко едно постъпление на суми по изпълнителното дело е реализиране на изпълнителния способ, като поддържането на висяицността на изпълнителния процес по този начин от страна на взискателя прекъсва както погасителната давност, така и срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Две години от датата на последното изпълнително действие по изпълнително дело №********** - постъпване на сума на 26.08.2011г., са изтекли на 26.08.2013г. Съгласно съдебната практика с изтичането на двугодишен срок от последното изпълнително действие автоматично по силата на правната норма изпълнителното производство против длъжника се смята за прекратено с всички последици от това.

Последващият нарочен акт на съдебния изпълнител – постановление за прекратяване, има само констативен характер по отношение на вече настъпилите поради бездействието на взискателя последици. Съгласно Тълкувателно решение №3/28.03.2023г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. №3/2020г. погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, за тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС 3

№ 3/ 1980 г. За казуса от датата на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015 г., до датата на новообразуваното второ, идентично на първото, изпълнително дело -13.02.2025 г., са изминали малко по – малко от 10 години, без да са били поискани нови изпълнителни действия, дори и като се отчете, че давностният срок за погасяване на процесните вземания е спрял да тече от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. и давността следва да се удължи с периода, за който не е текла,т.е за следва да се удължи за период от 2 месеца и 8 дни, , то пак са изминали повече от 5 години без да са били поискани нови изпълнителни действия. Поради това съдът намира, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност към момента на образуване на второто по ред изпълнително дело на 13.02.2025г., тъй като давностният срок е изтекъл. Поради това следва да се приеме, че така предявенията иск е основателен