Решение № 534 от 31.08.2023, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 534 гр. Разград, 30.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20223330102111 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. с чл. 143 от ЗЗП, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с 10а от ЗПК. Предявени са насрещни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 от ЗПК вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 84 ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД.

С искова молба от Н. Д. И. с ЕГН-********** от гр. Цар Калоян, обл.

Разград, ***, чрез пълномощника му адв. Д. М. при АК – Пловдив, съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б, срещу "Вивус.БГ" ЕООД с ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52 – 54, представлявано от З.С.Р. и А.М., се моли съдът да приеме, че уговорените „такса бързо разглеждане“ и „такса удължаване“, предвидени в

Договор за кредит

№

9751253002/14.08.2022 г., Общите условия и Анексите към него са нищожни на основание чл. 10а, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК, на основание чл.

26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП.

Претендира разноски.

Съдът, преценявайки събраните доказателства, приема следното от фактическа страна:

Не е спорно обстоятелството, че на 14.08.2022 г. между ищеца по първоначално предявения иск и ответника бил сключен Договор за кредит № 9751253002, с който получил кредит в размер на 1100,00 лева, при ГПР 49,70 %, годишен лихвен процент 40,97 %, при срок на кредита от 30 дни. С договора ищецът се задължил да заплати и такса за бързо разглеждане на документи в размер на 226,94 лева. Съгласно клауза без номер, именувана в общите условия (без номер) към същия договор, наименувана като „такса за удължаване“, както и в IV. Погасяване на кредита, чл. 13 „удължаване на срока за връщане на кредита“, от същите е предвидена допълнителна услуга 1

„удължаване на срока за връщане на кредита“, която услуга предвижда удължаване на срока на връщане на кредита, срещу заплащане на определена сума, определена в съобразно Тарифата на кредитора. За да бъде активирана тази услуга, ищецът подписал анекс към договора. По силата на този анекс ищецът удължил срока на връщане на общо дължимата сума с 14 дни, за което следвало да заплати предварително „такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума“ в размер на 158 лева. Начислените са следните такси и лихви по кредита са: договорна лихва в размер на 37,06 лева (тридесет и седем лева и шест стотинки) и такса „Бързо разглеждане“ в размер на 226,94 лева (двеста двадесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки). Общият размер на кредита, който кредитополучателят трябвало да погаси на падежната дата е в размер 1364 лева (хиляда триста шестдесет и четири лева).

Не е спорно обстоятелството, че договорената сума по кредита е преведена от ответника на ищеца И. на 14.08.2022 г.

Не е спорно обстоятелството за изпадане в просрочие на Н. Д. И., считано от изтичане на определената падежна дата, доколкото не са постъпили суми за погасяване на задължението. Поради изпадането в забава е начислено обезщетение (лихва за забава) в размер на 22,92 лева от 28.11.2022 г. до 10.02.2023 г.

Ищецът по НИ предявява претенция срещу ответника за заплащане на сумата от 1386,92 лева, представляваща неизплатено задължение по Договор за кредит № 9751253002/14.08.2022 г., от които главница 1100,00 лева ведно със законната лихва за забава върху главница, считано от подаване на НИ, договорна лихва 37,06 лева, такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит – 226,94 лева, мораторна лихва за забава 22,92 лева, натрупана за периода от 28.11.2022 г.

(падежната дата по договор за кредит) до 10.02.2023 г. (дата на предявяване на настоящият насрещен иск).

На 21.09.2022 г. ищецът И. е заплатил сумата от 160 лева за удължаване на срока. На 20.10.2022 г. ищецът И. е заплатил сумата от 158 лева за удължаване на срока. На 14.11.2022 г. ищецът И. е заплатил сумата от 158 лева за удължаване на срока.

Не са представени доказателства за изплатени други суми по договора.

СЪДЪТ като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, прецени следното от правна страна:

Процесният договор е сключен при действието на ЗПК, като същият отговаря по форма и относно реквизитите, изискуеми от закона. Сключен е в предписаната от закона форма, съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на лихвен процент, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и пр. Параметрите и условията на договора са описани в предоставените на заемателя ОУ и Стандартен европейски формуляр. Той изпълнява характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, който гласи, че това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за 2 предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 – 148 от ЗЗП, в които е регламентирана потребителската защита срещу неравноправните клаузи в потребителските договори. Според чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в т. 1 до 18 се съдържа неизчерпателен списък на видовете неравноправни договорни клаузи. Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП неравноправна е всяка клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В конкретния случай е предоставен заем в размер на 1100,00 лева, който ищецът се задължил да възстанови заедно с уговорената възнаградителна лихва. На основание чл. 10а от Закона за потребителските кредити кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Поетите от ищеца възнаграждения за услуги за т.нар. бързо разглеждане попада в обхвата на тази дефиниция, тъй като оскъпява кредита и следователно представляват част от общите разходи по него.

Текстът на чл. 19, ал. 5 от ЗПК обявява за нищожни клаузи в договор, които регламентират разходи по кредита надвишаващи определените по ал. 4, поради което уговорката за заплащане на т.нар. услуги за бързо разглеждане следва да се приемат за нищожни, доколкото евентуалното им включване в общите разходи видимо ще надвиши допустимия по закон максимален размер на ГПР. Отделно от това допълнителните услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от Закона за потребителския кредит са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните. Например издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите за т.нар. бързо разглеждане и такса удължаване , за които се претендира възнаграждения от заявителя, са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора. По естеството си те са свързани с усвояване и управление на кредита, а съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква за тях заплащане на възнаграждение. Клаузата противоречи на закона и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т.1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесните уговорени възнаграждения не са от тази категория, обсъдени по-горе.

Същевременно заплащането на възнаграждението за т.нар. бързо разглеждане от потребителя е предварително дължимо, т.е. то е дължимо само за "възможността за предоставянето" на тази услуга, независимо дали ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор.

Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати цена за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Следователно налице е налице и 3 неравноправна клауза в договора за потребителски кредит по смисъла на чл.

143, т. 19 от Закона защита на потребителите (ЗЗП) във връзка с препращащата разпоредба на чл. 24 от Закона за потребителския кредит, с която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на допълнителна услуга.

Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и чл. 33 от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва и обезщетението за забава, на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи.

Възстановяването на разходите по събиране на дълга от неизправен длъжник зависи от конкретните, а не абстрактно предвидени при сключване на договора разноски, направени поради неизпълнението. Уговарянето на бъдещите разходи, събирани по силата на самия договор и въвеждането на отделни такси за същата дейност, несъмнено придава на подобни клаузи неустоечен характер и са несъвместими с потребителската защита. В случая е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Така уговорените клаузи „такса бързо разглеждане“ и „такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума“, предвидени в процесния договор и общите условия са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Налице е неравностойност между престациите, тъй като сумата която се предоставя по така уговорените „такса бързо разглеждане“ и „такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума“, предвидени в процесния договор и общите условия съставляват допълнителни суми в размер, многократно по-висок от обезщетението за забава в размер на законната лихва. По този начин се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост и така уговорените такси са във вреда на потребителя и води до неравновесие в правата на страните по договора. В конкретния случай възнаграждението, което следва да се заплати по така уговорените „такса за бързо разглеждане“ и „такса за удължава срока на връщане на общо дължимата сума“ би трябвало да се включи в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, следователно е направено за избягване на ограниченията, посочени в ал. 4 на същата разпоредба.

Според чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, и е недопустимо под формата на "такса" кредиторът да начислява други дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата (на практика представлява скрита възнаградителна лихва), уговорена в противоречие с добрите нрави и с оглед посоченото в чл.

19, ал. 4 от ЗПК. Поради посоченото преценката на съда е, че клаузите в процесния договор, ОУ и анексите към договора са нищожни по смисъла на чл. 19, ал. 5 от ЗПК, а на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.