Определение № 1103 от 07.12.2021, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 586/2021
- Вид
- Определение № 1103
- Подписан
- 07.12.2021
- В сила
- 30.12.2021
- Състав
- Станислав Стефански, ХРИСТО ТОМОВ, Любка Милкова
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1103 гр. В. Т., 07.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В. Т. в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Станислав Стефански
Членове:
Христо Томов
Любка Милкова като разгледа докладваното от Христо Томов Въззивно частно гражданско дело № 20214100500586 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК., във вр. чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 779/06.04.2021 г. /по входящия дневник на Районен съд – П./, подадена от СТ. АНГ. АЛ. от село Г. Л. , обл. В. Т. , ул. „*-та“ № 1, срещу определение № 74 от 22.03.2021 г., постановено по гражданско дело № 846/2020 г. по описа на Районен съд – П., с което е прекратено производството по делото и върната исковата молба, ведно с приложенията.
Производството пред Районен съд – П. е образувано по предявени от жалбоподателя искове с правно основание чл. 108 от ЗС – признаване на ищцата за собственик на ½ идеална част от недвижим имот и предаване на владението; иск за предаване на владението върху движими вещи; иск за обезщетение от непозволено увреждане за разрушени постройки, както и обявяване за нищожен договор за дарение на недвижим имот.
С разпореждане № 11 о т 07.01.2021 г. съдията докладчик по образуваното гражданско дело е указал на страната да конкретизира ответниците по всеки от исковете, да конкретизира вещите, за които претендира да е собственик – вид, материал, стойност и в чие владение се намират същите, подробно да конкретизира недвижимия имот, както и да представи съответните документи за собственост, скица и удостоверение за данъчна оценка, с оглед определяне цена на исковете и съответно дължимите държавни такси, каквито не са заплатени. На ищцата е даден едноседмичен срок от връчване не съобщението, в който следва да отстрани допуснатите нередовности по исковата молба, като в случай на неизпълнение съдът и указва, че производството по делото ще бъде прекратено и исковата молба – върната.
В указания едноседмичен срок от получаване на съобщението С.А. подава в съда Искова молба с вх. № 140/19.01.2021 г., с която посочва срещу кои лица предявява съответните претенции, както и подробно описва и преповтаря сочените в първата искова молба твърдения. Представя данъчна оценка за имот находящ се в гр. П., ул.
„А. С.“ № 33, ет. 2. Отправено е искане до съда за освобождаване на ищцата от внасяне на дължимата държавна такса.
1
Въз основа на така постъпилата искова молба първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение, в което е приел, че дадените указания не са изцяло изпълнени от ищеца, с оглед на което производството по делото е прекратено и исковата молба върната.
Постъпилата от страната частна жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок, срещу акт подлежащ на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.
129, а л . 3 от ГПК, вр. чл. 274 от ГПК, с оглед на което същата е допустима, а разгледана по същество – неоснователна.
В жалбата С.А. преповтаря твърденията, които сочи в исковата си молба, като заявява, че иска производството по делото да бъде продължено. Цитира преписки на районна, окръжна и военна прокуратура от 1999 г. като неясна остава връзката им с предмета на настоящото производство. В жалбата се преразказват събития от 1989 г., 1991 г.,1994 г., 1999 г., неотносими към предмета на делото, като в същото време не се посочват факти и обстоятелства, които биха изяснили и уточнили исканията на страната изложени в постъпилата искова молба. Страната не посочва пред настоящата въззивна инстанция счита ли постановения акт за неправилен и защо, същата дори не формулира ясно петитума на жалбата. Той се извежда от едно изречение , в началото на постъпилата жалба, в което страната заявява, че иска производството по делото да продължи, след което отново излага всички твърдения, изложени по-рано в исковата молба и допълнението към нея.
Настоящия съдебен състав приема, че правилно районния съд е върнал постъпилата искова молба, предвид това, че в дадения срок страната не е изправила напълно допуснатите в исковата молба нередовности. Освен това не е постъпило в срок и искане за продължаване на срока за допълване и поправяне на исковата молба съгласно дадените указания от съда.
Действително с направените уточнения ищецът допълва исковата си молба по отношение на някои от дадените указания – посочва ответниците по всеки един от предявените искове, представя данъчна оценка за имота, чиито собственик на ½ част твърди че е. Страната обаче излага неясни и хаотични твърдения относно фактическата обстановка. Не са изложени обстоятелствата, на които се основават предявените искове, като многократно са преповторени едни и същи твърдения. В исковата молба липсва ясно и точно формулиран петитум. От неизясняването на всички тези обстоятелства не може да бъде определена и цената на предявените искове, както и дължимата държавна такса.
Настоящият въззивен състав счита, че подадената по делото молба, именувана от страната „искова молба“ не поправя нередовността на исковата молба, тъй като същата продължава да е неясно формулирана. При така изложените обстоятелства правилно първоинстанционният съд е приел, че не са отстранени констатираните нередовности.
Обстоятелствата, за които са дадени указания, са част от задължителното съдържание на исковата молба, съгласно чл. 127, ал. 1 от ГПК. Редовността на исковата молба е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно до приключване на делото в съответната инстанция. Указанията, дадени от първоинстанционния съд, са законосъобразни, а неизпълнението им води до последиците на чл. 129, ал. 3 от ГПК - връщане на исковата молба.
С оглед изложеното, обжалваното определение на Районен съд – П. се явява правилно и законосъобразно, поради което частната жалба като неоснователна следва 2 да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, Великотърновският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 74 о т 22.03.2021 г., постановено по гражданско дело № 846 по описа за 2020 г. на Районен съд – П..
На основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и при наличие на предпоставките на чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3