Решение № 240 от 06.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Пловдив, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20255300500024 по описа за 2025 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.52 от ЗЗД.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от Е. Д. К., чрез адв. С.

Ч., против решение №604 от 22.11.2024 г., постановено по гражданско дело №877/2024 г. на РС-Асеновград, ІІ гр. състав, в частта, в която е осъден Е. Д.

К. да заплати на Я. В. У. следните суми: 3600 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причиняване на болки, страдания, неудобства, дискомфорт, вследствие на нанесени на 23.04.2022 г. леки телесни повреди: контузия на гръден кош, долната част на гърба и таза, охлузване и кръвонасядане в поясната област, както и отправени заплахи и получени остра стресова реакция с последващо разстройство на адаптацията, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 23.04.2022 г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата 546 лева, направени в производството разноски за заплатен адвокатски хонорар.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност и липса на мотиви на съдебния акт. Не са изложени 1 аргументи по каква причина се приема, че търпените от ищеца вреди са възникнали в резултат на случилото се на процесната дата. Присъденият размер на обезщетение нелогично е определен на 3600 лв. Не е ясно твърдените безсъние, страх и притеснения на ищцата на какво се дължат.

Съдът едностранно коментира част от заключението на експертите. За да се отхвърли възражението за съпричиняване, съдът е приел, че такова няма, тъй като жалбоподателят бил във влошени отношения със семейството на ищцата и самата ищца. Иска се да се отмени атакуваното решение в осъдителната му част и да се постанови ново, с което да се отхвърли исковата претенция изцяло като неоснователна и недоказана, както и да му се присъдят всички направени по делото разноски за заплатен адвокатски хонорар. Ако се приеме, че исковата претенция е основателна, моли да се измени първоинстанционния съдебен акт, като се намали присъденото в полза на ищцата обезщетение и същото да бъде съобразено с претърпените и доказани действителни вреди.

Претендира направените по делото разноски за заплатен адвокатски хонорар съобразно отхвърлителната част на иска, като се измени решението съобразно решението на въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Твърди се, че искът е доказан. Налице са както деяние, така и причинна връзка между него и вредите, които У. е претърпяла. Размерите на присъденото обезщетение са справедливи и съобразени със събраните по делото доказателства. Претендират разноски.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

2

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

Не могат да се възприемат доводите на жалбоподателя, че атакувания акт е немотивиран – в него логично и последователно са изложени съображенията на съда, за да постанови решението, като може да се проследи как е формирана волята му.

Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първостепенният съд е сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД - за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликт, предявен от Я. У. против Е. К.

Ищцата твърди, че живее в триетажна жилищна сграда с приземие, находяща се в гр. **********. В първия жилищен етаж живее Б. Г., на втория синът В. У. със съпругата си С. Д. и синът им М. У., третият жилищен етаж е необитаем, а приземието е общо. Ответникът е собственик на третия жилищен етаж от къщата, но не живее в него. Твърди, че на 23.04.2022 г. била в дома си и чула шумове и крясъци. Видяла как ответникът взимал намиращите се в коридора вещи на синовете

В. и Д.: три колела, бюро, тротинетка, детска количка, стол, украса за кръщене, детска кола, изхвърлил ги на 5-6 метра от входната врата, след което ги мачкал, ритал с крака и чупел, като част от тях изхвърлял в контейнер за боклук. Когато го попитала какво прави, отговорил, че входа е негов и започнал да я заплашва, че щял да ги унищожи, съсипе, убие, както и да запали къщата. Твърди, че вещите се намирали временно в коридор на приземния етаж - общо пространство на къщата, поради ремонт на жилището на сина

В. По късно разбрали, че е починал бащата на Б. Г., а вещите пречили за изваждане на починалия.

Обадили се на телефон 112, пристигнали полицаи и говорили с ответника, с нея и със сина

В., но вещите вече били унищожени, а част от тях повредени. Малко след това ответникът отново започнал да чупи и заплашва ищцата, хванал я с двете си ръце, ударил я с лакът в корема и с всички сили я блъснал, при което тя паднала на земята и получила контузия на гръдния кош, долната част на гърба и таза, охлузване и кръвонасядане в поясната област.

Синът

В. попитал ответника какво прави, при което същия започнал да нанася удари с юмруци и върху него, следствие на което пръста на дясната му ръка се обърнал. Ответникът не спирал да заплашва и да отправя закани за саморазправа. Синът я вдигнал от земята и по спешност я отвел в УМБАЛ 3

„*****” гр. П. Твърди, че с действията си ответникът нанесъл леки телесни повреди, изразяващи се в причиняване на болка и страдание - контузия на гръдния кош, долната част на гърба и таза, охлузване и кръвонасядане в поясната област, вследствие на което изпитвала силни и продължителни болки и страдания, унижение, срам и неудобство да обяснява на роднини, близки и приятели за случилото се. Развила посттравматично стресово разстройство. С влязла в сила присъда №13/28.04.2023 г. по НЧХД №283/2022 г. на РС Асеновград, изменена с присъда №85/14.11.2023 г. по ВНЧХД №1511/2023 г. на ПдОС, ответникът е признат за виновен в това, че на 23.04.2022 г. в гр. А. е причинил болки и страдания, без разстройство на здравето, изразяващи се в контузия на гръдния кош, долната част на гърба и таза, охлузване и кръвонасядане в поясната област - престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като е освободен от наказателна отговорност и на основание чл.78а, ал.1 от НК му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. За извършеното от ответника унищожаване и повреждане на чужди вещи имало образувано досъдебно производство №418/2022 г. на РУП Асеновград, което не е приключено поради неоткриване на ответника за евентуалното му привличане като обвиняем. Твърди, че този преживян продължителен стрес е довел до неспокойствие, нежелание за общуване, затруднения за хранене и покой, кошмарни сънища, страх да излиза без придружител, поради развиване на посттравматично разстройство - временно разстройство на здравето, неопасно за живота за неопределен период от време, които симптомите продължавали и към настоящия момент. Моли да бъде постановено решение, с което бъде осъден ответникът да заплати обезщетение в общ размер на

5600 лева за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причиняване на болки, страдания, неудобства, дискомфорт, вследствие на нанесени на 23.04.2022 г. леки телесни повреди: контузия на гръден кош, долната част на гърба и таза, охлузване и кръвонасядане в поясната област, както и отправени заплахи и получени остра стресова реакция с последващо разстройство на адаптацията, която обща сума на обезщетението представлява сбор от следните обезщетения: за неимуществени вреди - болки и страдания, в размер на 2000 лева за контузия на гръдния кош, долната част на гърба и таза; - за неимуществени вреди - болки и страдания в размер на 800 лева за охлузване в поясната област; - за неимуществени вреди - болки и страдания в размер на 800 лева за кръвонасядане в поясната област; за претърпени неимуществени вреди, следствие на продължителен преживян стрес, водещ до неспокойствие, затваряне в себе си, нежелание за общуване, затруднения за хранене и спане, кошмарни сънища, страх да излиза без придружител, поради получени остра стресова реакция с последващо разстройство на адаптацията - временно разстройство на здравето, неопасно за живота за неопределен период от време в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.04.2022 г. - датата на причиняване на увредите до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който 4 оспорва изложените твърдения. Не оспорва, че е приключило производство по НЧХД №283/22 г. по описа на РС Асеновград и постановения по същото акт.

Оспорва твърденията за начина на настъпване и липсата на причини за причиняване на телесното увреждане, че ищцата е претърпяла описаните болки и страдания, посочени като неимуществени вреди; че за дълъг период от време, вкл. и към настоящия момент се е чувствала потисната и засегната от случилото се; че в следствие на извършеното е развила посттравматично стресово разстройство. Твърди, че възникването на инцидента се дължи изцяло на неприемливото и предизвикателно поведение на ищцата, и че е налице съпричиняване от нея за възникването на търпените неимуществени вреди в размер на 50%. Твърди, че претърпените болки и страдания не са тежки и в посочения им обем и вид. Моли за отхвърляне на исковата претенция относно претендираните размери като завишени и да бъдат уважени същите по справедливост, след отчитане наличието на съпричиняване от страна на ищцата за възникването на телесното увреждане и търпените от нея болки и страдания, като се намалят същите с 50%.

Претендира за разноски в производството.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

С присъда по НЧХД №283/2022 г. по описа на Асеновградския РС, влязла в сила на 14.11.2023 г., ответникът Е. К. е признат за виновен в това, че на 23.04.2022 г. в град А. е причинил на Я. У. лека телесна повреда - болки и страдания, без разстройство на здравето, изразяващи се в: контузия на гръдния кош, долната част на гърба и таза, охлузване и кръвонасядане в поясната област, престъпление по чл.130, ал.2 от НК, за което на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

От ищцата са представени: СМУ, амбулаторни листове, образни изследвания, рецепти и изследвания.

От заключението по приетата съдебно-психиатрична експертиза на вещото лице д-р Д. К., неоспорено от страните, което съдът е кредитирал като компетентно изготвено, се установява, че Я. У. е преживяла остра стресова реакция с последващо разстройство на адаптацията. Близо тричетири месеца след инцидента е имала симптоми на разстройство на адаптацията, приемала е медикаменти. Към момента на експертизата е психично здрава, не са налице трайни негативни последици в резултат на настъпилия инцидент. Развитието на невротичното състояние е с флуктуиращ ход, с прегледи с голям интервал, като прогнозата за психичното и здраве е благоприятна поради хармоничната личност, подкрепящите и съпътстващи фактори на средата и други.