Решение № 1908 от 03.07.2026, Административен съд - Русе
- Съд
- Административен съд - Русе
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 299/2026
- Вид
- Решение № 1908
- Подписан
- 03.07.2026
- В сила
- 03.07.2026
- Състав
- Христо Монев, Росица Басарболиева, Галена Дякова
Цитирани разпоредби
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 265, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 31, ал. 2 · Конституция на Република България
- чл. 116, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 20, т. 6 · Наредба № 8121з-647 от 1 октомври 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите
РЕШЕНИЕ
№ 1908
Русе, 03.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Русе - I КАСАЦИОНЕН състав, в съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЕНА ДЯКОВА
ХРИСТО МОНЕВ
При секретар СВЕЖА БЪЛГАРИНОВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО МОНЕВ канд № 20267200600299 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от директор на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Русе срещу решение № 35/24.02.2026 г. по АНД № 378/2025 г. по описа на РС – Бяла, с което е отменено Наказателно постановление № НП-ПБЗН-РС0-4 от 11.09.2025 г., издадено от Директор РДПБЗН – Русе, с което на основание чл. 265, ал. 1 от ЗМВР на Ф. Ю. Н. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева за извършено нарушение на чл. 20, т. 6 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.
Касационните основания, релевирани в жалбата са за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Основните възражения са досежно направените от районния съд изводи за липса на ясно, пълно и точно описание на нарушението в АУАН и НП, както и с оглед направения анализ и преценка на доказателствата. Иска се отмяна на оспореното решение. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Касационният ответник - Ф. Ю. Н., чрез процесуален представител, в депозирана по делото писмена молба оспорва касационната жалба. Не претендира разноски.
Съдът, като обсъди наведените в жалбата касационни основания, доводите на страните, събраните по делото доказателства и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, оспорва невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледаната по същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна районният съд е приел, че на 07.07.2025 г., след 13:00 ч., Ф. Ю. Н. и С. М. А. били изпратени от председателя на ППК „Зора“ – [населено място] да косят поземлен имот в местността „Анковото“, посредством механизирана дискова косачка, прикачена към трактор, като всеки от тях управлявал отделна машина. Извършвайки дейността в поземления имот, двамата работници възприели, че на разстояние около 20 м от тях, възникнал пожар в сухата растителност. Двамата веднага слезли от машините и опитали да загасят пожара, но излязъл вятър и той бързо се разпространил. След като усилията им останали неуспешни, те се обадили на председателя на кооперацията и го уведомили за възникналия пожар в поземления имот. Той на свой ред, около 15:30 ч., се обадил на П. П. – началник на РСПБЗН – Две могили и му съобщил за пожара, като по негово указание впоследствие подал сигнал и на тел. 112. П. П. се насочил към поземления имот, като пристигайки забелязал пожара, развиващ се в кръгова форма и два трактора, които напускали мястото на пожара. Малко по-късно към мястото се насочили и екип на РСПБЗН – Две могили, които се разминали с двата трактора. П. П. потърсил съдействие от органите на РУ – Две могили за установяване на водачите на селскостопанските машини. Така били установени Н. и А., от които били снети писмени обяснения. Впоследствие била изпратена покана до Ф. Ю. Н. да се яви в РСПБЗН – Две могили, където му бил съставен АУАН № АУАН-ПБЗН-РС6-1-4-14.08.2025 г. за извършено от него нарушение по чл. 20, т. 6 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. При връчване на АУАН, Ф. Н. отразил, че ще изложи възражения в писмен вид, което впоследствие и направил. Последвало изготвяне на докладна записка до директора на РДПБЗН – Русе с предложение за налагане на административно наказание съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗАНН. Така, на 11.09.2025 г. било издадено и оспорваното НП, връчено лично на санкционираното лице на 16.10.2025 г.
От правна страна РС – Бяла стигнал до извода, че в хода на административнонаказателното производство били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и нарушение на материалния закон. В мотивите на решението въззивната инстанция посочила, че видно от съдържанието на АУАН и издаденото въз основа на него НП, обстоятелствената част на вмененото нарушение е изцяло възпроизведена от обясненията, дадени от Ф. Н. пред органите на РУ – Две могили, като липсват каквито и да било данни, че същият е бил запознат с правата си, което противоречи на правилото на чл. 31, ал. 2 от КРБ и чл. 116, ал. 1 от НПК, а именно: обвинението не може да се основава само на самопризнанията на обвиняемия, които правила се прилагат по аналогия и в административнонаказателния процес. Контролираната инстанция стигнала до извода, че се касае за идентитет на фактическите обстоятелства, за които са били възбудени две административнонаказателни производства и са обвинени две лица в осъществяването на едно и също нарушение, без ясно разграничение на приноса на всяко едно от тях към настъпилия резултат. РС – Бяла посочил още, че в обстоятелствената част на НП липсва конкретно деяние, което да е било извършено от жалбоподателя, като липсата на посочване на конкретните действия или бездействия на дееца, които са довели до възникването на пожара, нарушава правото му на защита да узнае за какво точно е санкциониран и на кои правни норми противоречи това негово поведение. Въззивният съд стигнал до извод, че е нарушен и материалния закон, тъй като нарушението е квалифицирано по чл. 20, т. 6 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, а в конкретния случай няма устантовени факти, че Ф. Н. е изгарял суха растителност в поземления имот, което е изпълнителното деяние на посочената за нарушена разпоредба.
Решението е правилно като краен резултат.
Ответникът по касация е санкциониран за нарушение по чл. 20, т. 6 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (Наредбата), съгласно която по време на експлоатация на обектите не се разрешава изгарянето на амбалаж, опаковки, горими отпадъци, суха растителност и други растителни остатъци. Следователно изпълнителното деяние на процесното нарушение се изразява в изгаряне на амбалаж, опаковки, горими отпадъци, суха растителност и други растителни остатъци по време на експлоатация на някой от обектите посочени в Наредбата.
Видно от мотивите изложени в оспореното НП, то е издадено против Ф. Н., поради обстоятелството, че извършвал дейност „косене на тревиста растителност посредством механизирана дискова косачка, прикачена към трактор“. В НП не е посочено какви са конкретните действия или бездействия на санкционираното лице, които да обосноват извод за извършено от него деяние „изгаряне“. Нито в административнонаказателното производство, нито пред съда са ангажирани доказателства, които да установяват, че с извършваната от него дейност Ф. Н. е „осъществил изгаряне на суха растителност и други растителни остатъци“. Така, обстоятелството, че ответникът по касация е осъществил изпълнителното деяние на нарушението по чл. 20, т. 6 от Наредбата остава неустановено и недоказано с надлежните доказателства и доказателствени средства. В тази връзка правилно въззивният съд е достигнал до извода, че в основана на обвинението стои настъпилият резултат и единствено предположението, че двете лица с поведението си са го причинили.
Отделно от това, нито в АУАН, нито в НП са посочени обектите, които са експлоатирани по смисъла на Наредбата. Това не е изяснено и в административната преписка, тъкмо напротив, от представената от КАИС карта на процесния поземлен имот (л.24 от въззивното дело) се установява, че в него не са отразени каквито и да било обекти по смисъла на Наредбата.
Настоящата касационна инстанция счита, че АНО е допуснал съществено нарушение при определяне на подзаконовия нормативен акт и приложимата материалноправна норма, въз основа на която е ангажирана административната отговорност на касационния жалбоподател. Описаната в оспореното НП фактическа обстановка не се субсумира в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, тъй като е категорично установено по делото, че запалването и изгарянето на суха тревна растителност е било извършено в "земеделски земи" (пасище).
Правилата и нормите за пожарната безопасност при извършване на дейности в земеделските земи са регламентирани в Наредба № 81213-968/10.12.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при извършване на дейности в земеделските земи. Същата се явява специална по отношение на Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатацията на обектите. В § 1, т. 1 на ДР от Наредба № 81213-968/10.12.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при извършване на дейности в земеделските земи се съдържа легалната дефиниция на понятието "земеделски земи" по смисъла на тази наредба – "земите по чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи". В процесния случай, АНО е следвало да дефинира нарушението по чл. 12, т. 1 от Наредба № 8121з-968/10.12.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при извършване на дейности в земеделските земи – "В земеделските земи и извън тях не се разрешава паленето на стърнища и други растителни остатъци", съобразно приетата от съда фактическа обстановка – обстоятелствената част на извършеното нарушение, описано в АУАН и в НП, попада именно в тази хипотеза, а не под нормата на чл. 20, т. 6 в Раздел II – "Изисквания към свободната дворна площ на обектите" от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.
С оглед на горното правилно като краен резултат въззивният съд е констатирал, че в настоящия случай не са били налице и материалните предпоставки за издаване на оспореното НП.
С оглед гореизложеното решението на РС – Русе като правилно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 63в ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Русе
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 35 от 24.02.2026 г., постановено по АНД № 378/2025 г. по описа на Районен съд – Бяла.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�