Определение № 159 от 12.04.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 159 гр. Смолян, 12.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско дело № 20245400500135 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274-279 във вр. с чл.83, ал.2 ГПК.

С определение № 133/21.02.2024 г. по гр.дело № 62/2024 г. Смолянският районен съд оставя без уважение молбата на с вх.№ 1037/13.02.2024 г. на ищцата Е. С. А. за освобождаването и от заплащане на държавна такса.

Срещу това разпореждане е подадена допустима частна жалба от Е. С.

А., чрез пълномощника и адв.Ел. Ив., с искане да бъде отменено и да бъде уважена молбата и за освобождаване от заплащането на държавна такса.

С жалбата се оспорва изводът на съда, че А. разполага със средства да заплати дължимата държавна такса и че размерът и от 210 лв. не е висок и би могла да я плати. Твърди се, че в случая липсва правилна преценка на социалния статус на А., на получавания от нея доход, на факта, че отглежда две непълнолетни деца и получава инвалидна пенсия за дете. Поддържа се, че получаваната инвалидна пенсия не е за средства, предназначени за заплащане на дължими държавни такси, а се получава заради болест на дето, което се нуждае от средства от повече от всяко друго здраво дете; както и че са налице множество дела, по които А. трябва да заплати държавни такси, възлизащи на над 2 000 лв., като ще трябва да плаща и депозити за ССЕ, които отново ще надхвърлят и сумите, дължими за държавна такса.

Според частната жалбоподатЕ., с отказа да я освободи от плащане на 1 държавна такса, съдът препятства достъпа и до правосъдие.

В жалбата се изтъква и че определението противоречи на редица посочени в нея определения на ВКС.

С частната жалба се иска въззивният съд за изиска от РС-Смолян справка за всички заведени от и срещу А. гр.дела, както и за размера на дължимите по тях държавни такси; да изиска справки от ТД на НАП за получавани от нея доходи; от КАТ - за регистрирани на нейно име МПС; от ГРАО – за установяване обстоятелството, че отглежда две деца; от Имотния регистър – за регистрирани на ищцата имоти.

Съдът не уважава всички тези искания, тъй като ищцата е представила декларация и молбата и за освобождаване от плащането на такса не е отхвърлена заради недаване вяра от РС-Смолян на отразените в декларацията и обстоятелства, а по причина, че ищцата разполага със средства да я заплати.

Налице са справки от РС-Смолян за заведените от Е. А. гр.дела; както и удостоверение за получавания от нея доход от „Йеттел България“, където работи като продавач-консултант.

След преценка на твърденията на А. и на събраните доказателства в съвкупност, въззивният съд намира, че определението е правилно и следва да се потвърди.

Е. А. е родена през 1990 г., т.е., понастоящем тя е на възраст от 33 години. Съгласно декларацията и на л.6 от делото на РС, семейството и се състои от нея и от двете и дъщери Я. Ал. Дж., родена на **.**.**** г., и Р. Ал.

Дж., родена на **.**.**** г. За себе си ищцата сочи, че има доход от 970 лв. от трудови възнаграждения, както и 440 лв. инвалидна пенсия. Не се сочи на какво основание се получава тази пенсия. За членовете на семейството си сочи, че нямат доходи от свободни професии, наеми и хонорари, не притежават недвижими имоти, МРС, акции, облигации, движими вещи със значителна стойност, влогове в банки, вземания към трети лица.

От изготвената от Смолянския районен съд справка от

**.**.**** г. се вижда, че пред него са образувани общо 10 гр.дела с ищец Е.

А.. Към **.**.**** г. по никое от тях ищцата не внесла дължимите държавни такси, възлизащи общо на 1 709,27 лв.

От служебната справка на Смолянския окръжен съд се

2 установява, че делата са образувани пред РС-Смолян по искове на Е. А. срещу дружества, предоставящи бързи кредити, за обявяване нищожност на договори за кредит, и на отделни клаузи в същите договори, на договори за гаранция, съединени по някои от тях с осъдителни искове за връщане на неоснователно платени от А. суми по същите договори.

Видно е също така, че по искове за недействителност на договори за кредит и за поръчителство като цена на иска се сочи дължимата сума, а не размерът на отпуснатия кредит, който размер, според практиката на ВКС, определя цената на иска – Определение по т. д. № 1815/2023 г. на ІІ т.о. на ВКС. По гр. д. № 98/2024 г. при кредит в размер на 3 000 лева е посочена цена на иска 3 500 лева; по гр. д. № 97/2024 г. при кредит в размер на 4 000 лева е посочена цена на иска 5 400 лева; по гр. д. № 64/2024 г. при изтеглен кредит в размер на 1 800 лева е посочена цена на иска 2 220 лева. По гр. д. № 87/2024 г., по гр. д. 98/2024 г., по гр. д. № 64/2024 г. са предявени, освен искове за недействителност на договорите за кредит, и искове за нищожност на договорите за поръчителство към тях. Отделно, по гр. д. № 98/2024 г. и гр. д. № 96/2024 г. и по настоящото са предявени и осъдителни искове, наред с установителни за недействителност на договорите за кредит и за поръчителство.

В настоящия случай гр.дело № 62/2024 г. на Смолянския районен съд е образувано по следните искове, предявени от Е. А., чрез адв.Ел. Ив., срещу „Фератум България“ ЕАД-гр.София: да бъде прогласена нищожността на договор за потребителски кредит № 1260575 от 13.05.2023 г. между него и ищцата; да бъде осъдено ответното дружество да върне на ищцата сумата от 50 лв. платена от нея за възнаградителна лихва и други без правно основание вземания в изпълнение на този недействителен договор. Осъдителният иск се основава на довод, че, тъй като договорът за кредит е недействителен на осн.чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10, т.11 и т.20, съгласно чл.23 ЗПК, ищцата дължи само чистата стойност на кредита, като всяка друга платена над този размер сума се явява платена без основание.

Посочени са цени на исковете: първи – 5 400 лв. /при отпуснат на ищцата кредит от 4 000 лв./ лв.; втори – 50 лв.

Видно от удостоверение № 6261/01.04.2024 г. от „Йеттел България“ ЕАД, с което ищцата има трудово правоотношение, брутното и трудово 3 възнаграждение за м.февруари 2024 г. е 2 965,31 лв.; за м.януари 2024 г. – 2894,39 лв.; за м.декември 2023 г. – 2 152,41 лв.; за м.ноември 2023 г. – 1 377,74 лв. и за м.октомври 2023 г. – 1 214,50 лв. Отделно за всеки от тези месеци на ищцата са изплатени по 200 лв. социални разходи.

При така установеното фактическо положение се налага извод, че няма основание ищцата да бъде освободена от заплащането на държавни такси.

Тя е в трудоспособна възраст и в добро здравословно състояние, двете и деца са съответно на 10-годишна възраст и на 7-годишна възраст, няма данни да прави разходи за плащане на наем, месечният и доход от брутно трудово възнаграждение, социален разход към него и инвалидна пенсия възлиза за м.февруари 2024 г., когато е подадена молбата за освобождаване от държавна такса и частната жалба, общо на 3 605,31 лв.

Не се установява ищцата да е била принудена да заведе едновременно всичките 10 дела; напротив, съдът счита, че това е сторено с цел да се покаже невъзможност да плати държавната такса по тях. Отделно, по всички тях пълномощник на ищцата е един и същи адвокат, който я защитава безплатно на осн.чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв, но очевидно по всички дела разполага с възможността да поиска на осн.чл.38, ал.2 ЗАдв да му бъде присъдено от съда съответното възнаграждение в зависимост и от броя на предявените искове.

Ако ищцата не беше предявила едновременно исковете по всички тези дела, не би била натоварена по едно и също време с множество държавни такси и с множество разходи за плащане на съдебни експертизи, за които се говори в частната жалба.

Наистина, ищцата е свободна да избере да предяви колкото пожелае искове, произтичащи от съответните договори за потребителски кредити и договори за поръчителство, както и да заведе едновременно всичките описани дела, но, след като е избрала този път на защита, следва да заплати необходимата за провеждането и държавна такса, а не да използва това обстоятелство, за да се освободи от плащането. По делата, по които са предявени едновременно установителните и осъдителните искове, както е настоящото, не е абсолютно необходимо да се предявяват и установителните, тъй като, за да реши дали да уважи осъдителните искове, съдът неминуемо следва да прецени най-напред дали договорите, по които са платени, са действителни, което прави ненужно установяването на недействителността с 4 отделни искове, по които се дължи държавна такса.

Така, при преценка на имущественото състояние на Е. А., семейното и положение, възрастта и, здравословното и състояние, трудовата и заетост и другите важни в случая обстоятелства – едновременно завеждане, без да е абсолютно необходимо, на всичките 10 дела и съединяването на множество искове в тях, част от които не са абсолютно необходими за защита правата на ищцата, води до извод, че тя е в състояние да заплати необходимата държавна такса, която в случая е 210 лв.

Затова правилно молбата и за освобождаване по чл.83, ал.2 ГПК е била отхвърлена.

Това не препятства достъпа и до правосъдие, защото А. сама се е поставила в положение едновременно да дължи описаните държавни такси по заведените от нея дела.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 133/21.02.2024 г. по гр.дело № 62/2024 г. на Смолянския районен съд.

Определението не подлежи на обжалване заради ограничението по чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.3, т.1, пр.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5