Решение № 11461 от 03.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11461 гр. София, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20231110114904 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД, искова молба насочена против З. И. С., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 3140.87лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019г. – 30.04.2021г., до обект с абонатен № 21054, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, /адрес/, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата, 567.27лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 28.10.2022г., 22.70лв. – дялово разпределение за периода 01.07.2020г. – 30.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата и 4.39лв. – мораторна лихва за периода 31.03.2020г. – 10.08.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 63544/2022г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.

Ищецът твърди, че ответникът, като собственик на процесния апартамент е имал качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал.

1 ЗЕ. Сочи се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /влезли в сила на 11.07.2016г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се, че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази връзка е формулирана акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в исковата молба размери.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор, с който се сочи, че сумите, 1 предмет на настоящото производство са заплатени, ведно със сторените разноски.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.

150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че между страните е сключен договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, че сградата, в която се намира топлоснабденият имот с абонатен № 21054, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, /адрес/, е била присъединена към топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот, е бил топлофициран, че през исковия период ищцовото дружество е доставило в имота топлинна енергия в количество, с качество и на стойност посочени в исковата молба, че ответникът е в забава в заплащане на дължимата се стойност на доставената топлинна енергия, че е извършена услуга дялово разпределение на посочената стойност, която не е заплатена, както и че се дължи мораторна лихва върху стойността на дяловото разпределение за посочения период в претендирания размер.

С молба вх. № 161843/08.06.2023г. /л.61/ ищцовото дружество сочи изрично, че ответникът е заплатил в хода на процеса претендираните суми, като се претендира единствено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за исковото производство.

Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Неизгодният за ищцовото дружество факт на плащане в хода на процеса на претендираните с исковата молба суми се потвърждава от „Т.С.“ ЕАД, поради което заявените искови претенции следва да бъдат отхвърлени, като погасени чрез плащане в хода на процеса.

По разноските:

Въпреки извършеното плащане на дължимите се суми, ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като сумите, видно от приложените на л. 46 и л. 47 по делото платежни, са платени след иницииране на заповедното производство, респективно на основание чл. 78, ал. 1 ал. 8 ГПК ищецът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100.00лв.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 и сл. ГПК от „Т.С.“ ЕАД , ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, /адрес/, срещу З. И. С., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 3140.87лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019г. – 30.04.2021г., до обект с абонатен № 21054, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, /адрес/, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.11.2022г. до окончателно изплащане на сумата, 567.27лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 28.10.2022г., 22.70лв. – дялово разпределение за периода 01.07.2020г. – 30.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.11.2022г. до окончателно изплащане на сумата и 2

4.39лв. – мораторна лихва за периода 31.03.2020г. – 10.08.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 63544/2022г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, като погасени чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА З. И. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 100.00лв. – разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач страната на ищеца „Директ“ ЕООД.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3