Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3994 от 23.08.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 3486/2023
Вид
Решение № 3994
Подписан
23.08.2023
В сила
19.09.2023
Състав
АЛБЕНА ТАКОВА МОМЧИЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 62, ал. 5 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 3994 гр. София, 23.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. И. като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА

Административно наказателно дело № 20231110203486 по описа за 2023 година намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. В. И., ЕГН **********, чрез адв.И. Е., адвокат при Монтанска адвокатска колегия, със съдебен адрес гр. София, ул.

„********“№ 1, ет. 1, офис 5, против наказателно постановление № СО-Т-Б-22-04085/04.08.2022 г., издадено от Заместник - кмет на Столична община за извършено нарушение по чл.23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община /НРУИТДТСО/. На основание чл.

36, ал. 1, вр. чл. 35, ал. 3 от Наредбата й е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева.

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление като издадено в несъответствие с материалноправните норми и при неспазване на административнопроизводствените правила. Излагат се аргументи в посока нередовното връчване на обжалваното НП на жалбоподателката. Сочи се липсата на доказателства за осъществявана от жалбоподателката търговска дейност, като се излагат подробни доводи в подкрепа на това, че липсва основание за ангажиране на нейната административнонаказателна отговорност. Изтъква се наличието на трудово правоотношение между жалбоподателката И. и дружеството „**********“ ЕООД, собственост на което са били наличните стоки, продавани от И.. Изрично се посочва, че в длъжностната характеристика на жалбоподателката не влизат задължения по снабдяване с разрешение за извършване на търговия и/или представянето на такова, тъй като това е типична организационна дейност, отговорност за която носи именно търговецът – „**********“ ЕООД. В тази връзка сочи, че жалбоподателката не е субект на нарушението, за което е санкционирана. Прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката - редовно призована, не се явява, не се явява 1 и нейният процесуален представител – адв. Е..

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява, представлява се от юрк. К., която пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Посочва, че в хода на съдебното следствие и от представените писмени доказателства се установява по безспорен начин реализирането на състава на административно нарушение от жалбоподателката И.. Отбелязва, че от представените трудов договор и длъжностна характеристика се доказвало наличието на трудово правоотношение в търговски обект – склад, магазин, но не и че лицето е наето да извършва търговия на открито. Счита, че следва да се вземе под внимание легалната дефиниция за понятието търговец, по смисъла на Наредбата и по смисъла на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, която разпоредба препраща към нормата на Наредбата. Сочи, че наложеното наказание е в минимален размер, въпреки че жалбоподателката многократно е извършвала нарушения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Липсва обективна доказателствена основа, че наказателното постановление е било редовно връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, за да се приеме, че същото е влязло в законна сила към датата на подаване на настоящата жалба. По делото липсват каквито и да било доказателства за връчване на процесното НП на жалбоподателката, като отсъстват обективирани в съответни документи опити същата да бъде открита на посочения от нея адрес. Без да се предприемат действия по лично връчване, АНО директно е отбелязъл, че НП е било връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и че впоследствие, след изтичане на законоустановения срок за обжалване същото е влязло в законна сила. Предвид изложеното съдът приема, че не са били извършени всички необходими действия за връчване на наказателното постановление на жалбоподателката - не е била направена справка за евентуална промяна на адреса на лицето, не е бил съставен протокол за проверка на адреса и въобще не е било търсено съдействие от общината или полицията за връчване на издаденото НП, поради което съдът намира, че не са били налице предпоставките за прилагането на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Въз основа на горното настоящият състав прие, че депозираната жалба е подадена в срок, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

От фактическа страна се установи:

Към 09.01.2022 г. жалбоподателката С. В. И. имала сключен трудов договор с „**********“ ЕООД за длъжността „продавач-консултант“.

В това си качество, на 12.05.2022 г. около 13:10ч., в гр. София, район "Оборище", парк "Заимов", на централна алея, извършвала търговия на открито - продажба на варена и печена царевица, които били разположени на самостоятелни съоръжения за извършване на търговска дейност, представляващи 4 бл. колички, заемащи разгърната площ от около 5 /пет/ кв.м. публична общинска собственост - паркова алея.

Съответното обстоятелство било възприето от Т. П. Ц. - главен инспектор в „Столичен инспекторат“ към Столична община и колегата му - свидетелката Р. И.

Харалампиева – също служител на „Столичен инспекторат“ към СО. Те изискали от жалбоподателката да представи разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета на район „Оборище“. Такова не било представено от жалбоподателката С. И., поради което Ц. й съставил АУАН № 22-04-085/12.05.2022 г. за извършено нарушение на разпоредбата на чл.

23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична Община /НРУИТДТСО/. АУАН бил предявен и връчен лично на 2 жалбоподателката И., като на предвиденото място за възражения И. изрично посочила, че е служител в дружеството „**********“ ЕООД като в удостоверение на това е представила трудов договор и издаден касов бон. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателката депозирала и писмени възражения срещу така съставения акт, в които сочи, че не е извършвала търговска дейност от свое име, а че въпросните продажби е осъществявала на база сключен трудов договор с „**********“ ЕООД, като в допълнение заявява, че щандовете, от които извършва продажби и стоката, предмет на същите, са собственост на търговското дружество.

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на извършеното нарушение и дадена му аналогична правна квалификация съгласно чл. 23 от Наредбата заместник-кметът на Столична община издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 36, ал. 1, вр. чл. 35, ал. 3 от Наредбата наложил на жалбоподателката глоба в размер на 300 /триста/ лева.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля Т. Ц. и писмени - заповед № СО- РД-092540/12.12.2014 г.; заповед № СО-РД-09- 2027/29.11.2011 г.; заповед № РД-09-567/20.06.2013 г.; длъжностна характеристика за длъжността „главен инспектор“ в районен инспекторат към Столичен инспекторат към Столична община; трудов договор № 00001/09.01.2022 г.; длъжностна характеристика на длъжността „продавач-консултант“ ; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 22388223013606/09.01.2022 г.; служебни бележки, издадени от Столична община – 2 броя.

Посредством показанията на актосъставителя Т. Ц. се установява единствено факта на съставяне на АУАН от същия, който припознава положения върху процесуалния документ подпис като свой. По отношение на релевантните за предмета на доказване обстоятелства обаче - време и място на извършената проверка, обстоятелството, че жалбоподателката била заварена на място да предлага за продажба описаните в АУАН и НП изделия, свидетелят заявява, че няма спомен.

Компетентността на актосъставителя и тази на административнонаказващия орган по издаване на АУАН и НП съдът прие за установени посредством представените по делото писмени доказателства - заповед № СО-РД-09-2540/12.12.2014 г., заповед № СО-РД-092027/29.11.2011 г., заповед № РД-09-567/20.06.2013 г. и длъжностна характеристика на длъжността „главен инспектор“.

Посредством приложените копие от трудов договор и справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ се изясни обстоятелството, че към дата 12.05.2022 г. жалбоподателката С. В. И. се е намирала в трудово правоотношение с „**********“ ЕООД на длъжността продавач-консултант.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42, ал. 1 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН при спазване на установения ред и в рамките на преклузивните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. И двата процесуални документа отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, съдържайки, макар и по-лаконично, описание на твърдяното нарушение и обстоятелствата при които е извършено - в това число времето и мястото, на които е осъществено. Съдът намира, че е налице и редовна процедура по връчване на АУАН на жалбоподателката. Относно опорочената процедура по връчване на наказателното постановление, настоящият състав отчита това като несъществено нарушение на процесуалните правила. Това е така, доколкото опороченото действие по връчване на издаденото НП има значение единствено за възможността на санкционираното лице да обжалва НП, респ. за преценка дали жалбата е подадена в предвидения в закона преклузивен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Дори да се 3 приеме, че процесното НП не е връчено надлежно, то по принцип това действие няма да се отрази на законосъобразността на самото НП, която се преценява единствено с оглед наличието на процесуалните и материалноправните предпоставки за неговото издаване, сред които не е връчването на НП, следващо неговото издаване.

С оглед горното, съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са засегнали правото на защита на жалбоподателката или да представляват формални основания за отмяната на така издадения санкционен акт.

Наред с това, въз основа на събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал се изясни безспорно, че на посочените в двата акта време и място е била извършвана търговия на открито по смисъла на чл. 19 НРУИТДТСО върху площ, представляваща публична общинска собственост, без разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета на район „Оборище“, въведено като административно нарушение съгласно разпоредбата на чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община /НРУИТДТСО/.

Въпреки приетите фактически констатации обаче, настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено поради неговата материалноправна незаконосъобразност. Съображенията за това са следните:

Действително жалбоподателката С. И. е лицето, което на посочените време и място на 12.05.2022 г., около 13:10 ч., в гр. София, район „Оборище““, парк “Заимов“, централна алея, предлагала за продажба варена и печена царевица от самостоятелни съоръжения за извършване на търговска дейност на открито – 4 бр. колички, заемащи площ от около 5 /пет/ кв. м. публична общинска собственост, без разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета на район „Оборище“.

Независимо от това обаче, според настоящия съдебен състав отговорността й е ангажирана незаконосъобразно, доколкото не е притежавала качеството „търговец“.