Решение № 785 от 01.10.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 785 гр. Сливен, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20232230101500 по описа за 2023 година

В исковата молба се твърди, че на 14.10.2009г. Карловският районен съд издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с които разпоредил на кредитополучателя Х.А.Б. и поръчителите П.М.М. и Д. В. Д. да заплатят на „УниКредит Булбанк“АД няколко парични суми, сред които главница, лихва, такса за обслужване на кредита и разноски по заповедното производство. Въз основа на листа било образувано изпълнително дело при частен съдебен изпълнител /ЧСИ/, като върху трудовото възнаграждение на последното от изброените лица бил наложен, на 20.07.2016г., запор.

Ищецът твърди, че след образуването на изпълнителното дело до тази дата, не са били предприемани изпълнителни действия, поради което счита, че задължението за главница е било погасено по давност, най-късно на 31.12.2014г. и на 31.12.2012г.- е погасено задължението за лихвите. Д. е убеден също, че дори и с наложения запор да е била прекъсната теклата до него момент давност, след това е започнал нов давностен срок, който е изтекъл на 20.07.2021г. за главницата и на 20.07.2019г.- за лихвите. В тази връзка се позовава на чл.чл.110 и 111 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

С горните доводи предявява отрицателни установителни искове, съда да приеме за установено по отношение на „УниКредит Булбанк“АД, че не й дължи сумите по листа: главница от 9 592.99лв., по договор за кредит от 05.05.2006г.; 2 116.11лв.- лихва, за периода 20.06.2007г.- 11.10.2009г.; такса за обслужване на кредита в размер на 23.98лв., както и законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2009г. до изплащане на вземането, а и разноски по делото: 239.66лв.- държавна такса и 581.59лв.-адвокатско възнаграждение.

Също и 13 183.24лв., представляващи законна лихва за периода 12.10.2009г. до 30.03.2023г.

Адвокатът, с чието съдействие е депозирана исковата молба прави искане да му бъде присъдено възнаграждение по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата/ЗАдв./.

На ответникът бе връчен препис от исковата молба и в срок той депозира писмен отговор. В него се излагат просторни аргументи в подкрепа на становището защо според представителя му вземанията не са погасени по давност, респ. защо исковете са неоснователни. Те се свеждат основно до тезата, че погасителната давност е била прекъсвана на няколко пъти, тъй като освен цитирания в исковата молба запор върху 1 трудовото възнаграждение на Д., по искане на кредитора-взискател са били предприемани и други изпълнителни действия.

Ответникът претендира разноски.

В съдебно заседание никоя от страните не присъстваше, съотв. не бе представлявана.

И двете обаче излагат, чрез пълномощници, писмени становища по исковете.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено следното от фактическа страна:

От едно от приложенията на исковата молба съда приема, че на 14.10.2009г. Районен съд Карлово е издал, в производството по ч.гр.д.№ 1086/2009г., заповед за незабавно изпълнение - № 511 и изпълнителен лист, като е разпоредил на длъжниците Х.А.Б. с ЕГН:

********** от гр.Карлово, в качеството на кредитополучател и П.М.М. с ЕГН: ********** от с.А.о, Плевенска обл. и Д. В. Д. с ЕГН: ********** от гр.Сливен, последните двама като поръчители, солидарно да заплатят на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ цитираните в петитума на исковата молба суми.

Видно от друго от приложенията на исковата молба /следващото по ред, хронологично подредени/, листа е бил образуван в изпълнително дело- № 829/ 2009г. по описа на частен съдебен изпълнител С.Г., с район на действие Пловдивски окръжен съд, тъй като от последния е предприето изпълнително действие- наложен е запор върху трудовото възнаграждение, което Д. получава в „Джовани“ЕООД Сливен. Този факт- на образуването на листа в изп.дело, се потвърждава и от приложения на писмения отговор, в т.ч. молбата на банката, с която е представен изп.лист, за образуване на изпълнителното дело- същата с вх.

№ при ЧСИ 10723/ 08.12.2009г. В нея е направено и искане за предприемане на действия на принудително изпълнение. Категорично доказателство за това е и удостоверението от същия ЧСИ, в което в табличен вид са описани предприетите от него във времето изпълнителни действия- документа, представляващ лист № 27 от материалите по настоящото дело.

Последното от тях е от 14.06.2019г. Съдът няма да коментира дали всички те са от онези, които могат да прекъснат давността. Това не е необходимо, тъй като от друга страна ищеца сам заявява, т.е. признава, в исковата молба, че на 20.07.2016г. е било извършено изпълнително действие, прекъснало теклата до тогава погасителна давност. Тъй като спора по делото е има ли и други действия, след тази дата, които отново да са прекъсвали давността, е без значение дали предхождащите я са били в състояние да сторят това.

Видно от документа лист № 27 от материалите по настоящото дело, на 16.03.2011г. е изпратено запорно съобщение, за налагане на запор върху получаваното от Д. Д. трудово възнаграждение в „ПАЛМ-ЕЛ“ООД Варна. На същата дата е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху притежавано от същия моторно превозно средство- запорно съобщение до ОДП Хасково. На 08.01.2014г. е изпратено искане от ЧСИ, до Служба по вписванията-Плевен, за налагане на възбрана върху недв.имот на Д.. При изложените от съда по-горе съображения /касателно датата 20.07.2016г./, тези документи не са от съществено значение за делото.

От документът, представляващ лист № 47 от настоящото дело съда приема, че действително на 20.07.2016г. е бил наложен от ЧСИ запор върху трудовото възнаграждение на Д., което получава в „Джовани“ЕООД- самият документ представлява отговора на работодателя до съдебния изпълнител във връзка с това принудително изпълнително действие. От съобщение изх.№ 17932/ 25.11.2016г. на ЧСИ Горчев до Д. Д. и уведомително писмо изх.№ 18004/ 28.11.2016г. на същия съдебен изпълнител до „УниКредит Булбанк“ съда приема, че на 25.11.2016г. е бил насрочен опис на лек автомобил, собственост на мъжа.

От удостоверението изх.№ 21482/ 14.11.2023г., издадено от частен съдебен изпълнител –лист № 122 от материалите по делото се установи, че към края на 2023г. задълженията по 2 изпълнителното дело, образувано въз основа на процесния изп.лист, са както следва:

9592.99лв., представляваща главница; сумата от 2116.11лв.- лихва, дължима за период от 20.06.2007г. до 11.10.2009г.; сумата от 23.98лв.- такса по обслужване на кредита; 239.66лв.разноски по делото- заплатена държ.такса. и 581.59лв.-платено адвокатско възнаграждение.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявени са отрицателни установителни искове. По тях се иска съда да приеме, че ищеца не дължи на ответното търговско дружество-банка, парични вземания, за които на последната е издаден, назад във времето, изпълнителен лист, а въз основа на него е образувано изпълнително дело. Ищецът счита, че те са погасени, с изтекла в негова полза, давност. В тази връзка се позовава на нарочно тълкувателно решение на ВКС /№2 от 26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС/, според което не всяко предприето в изпълнително дело действие е годно да прекъсне теклата до него момент давност, както и че когато давността е била прекъсната, новата започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. Според ищеца именно такива „негодни“ изпълнителни действия са били предприемани спрямо него и поради това започналата да тече от издаването на листа погасителна давност е текла чак до 20.07.2016г. когато, по негово признание, е бил наложен от съдебен изпълнител запор върху трудовото му възнаграждение.

На цитираното тълкувателно решение ответника противопоставя друго такова- покъсно по време. Това е ТР №3/2020 от 28.03.2023г. по тълк.дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, а с него е прието, че докато е траел изпълнителния процес относно вземанията по образувани преди обявяването на ТР №2/26.06.2015г., изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече на 26.06.2015г. Последното е категорично и недвусмислено, а съда по настоящото дело е длъжен да го приложи. Поради това съда приема, че с образуването на издадения на 14.10.2009г. от Районен съд Карлово изпълнителен лист в изпълнително дело- № 829/ 2009г. по описа на ЧСИ С.Г., с район на действие Пловдивски окръжен съд- 08.12.2009г., теклата до него момент погасителна давност за вземанията по листа е спряла да тече и не е текла до 26.06.2015г. Всъщност, в случая това е без значение, защото ищеца признава, а то и се установи от нарочни доказателствени средства-писмени, че от който и момент да е текла погасителна давност, тя е била прекъсната със запора върху трудовото му възнаграждение от 20.07.2016г. А спорният момент е, предмета на дело е, изтекла ли е нова давност след тази дата, която е погасила в полза на ищеца задълженията му към банката. Въпросът с давността до тази дата е ирелевантен за делото. Тезата на ищеца е, че задължението му за главница е погасено с изтичането на общия, петгодишен давностен срок, а за лихви- с краткия, тригодишен. Съдът няма да ревизира мнението му, че именно с тези срокове се погасяват тези му задължения.

От ангажираните от страните доказателства, главно от ответника, в чиято доказателствена тежест и интерес бе стори това- да представи доказателства, не се установи след 20.07.2016г. спрямо Д. да са предприемани т.н. същински изпълнителни действия. Ето защо 5-годишната давност е изтекла на 20.07.2021г., а настоящото дело е образувано доста по-късно- през 2023г. Съвсем ясно е при това положение, че към момента на образуване на делото по давност е било погасено и задължението на мъжа за лихва- щом е бил изтекъл 5годишен, със сигурност е изтекъл и 3-годишен, срок. Всъщност, погасени по давност са били 3 и останалите негови задължения. Т.е. всички, което означава, че всички искове са основателни и съда ще ги уважи. Изводът не се разколебава и от съдържанието на удостоверение изх.№ 21482/ 14.11.2023г. на ЧСИ Ст.Горчев, в което е посочено, на 26.05.2023г. И 12.10.2023г. са били предприети съответни действия. Така е, защото, без да се разсъждава по въпроса дали тези действия са от онези, които са в състояние да прекъснат погасителната давност, те са предприети след образуването на настоящото дело- исковата молба е додадена на 30.03.2023г.

Различно от горното е становището на съда единствено касателно иска с цена 13 183.24лв., представляващи законна лихва за периода 12.10.2009г. до 30.03.2023г. Той ще бъде отхвърлен, тъй като от никое от доказателствата не се установи Д.Д. да е имал задължение в подобен размер, за да може то да бъде погасено с изтичането на определен давностен срок. Вероятно това е лихва, начислена върху главницата /в размер 9592,99лв./ за този период от време, но това нито е обяснено в исковата молба, т.е. не е индивидуализирано, нито пък са налични доказателства, че дълга съществува/е съществувал.

В тази връзка трябва да се спомене отново удостоверението, издадено от частен съдебен изпълнител –лист № 122 от материалите по делото. От него се установи, че към края на 2023г. задълженията по изпълнителното дело, образувано въз основа на процесния изп.лист, са както следва: 9592.99лв., представляваща главница; сумата от 2116.11лв.- лихва, дължима за период от 20.06.2007г. до 11.10.2009г.; сумата от 23.98лв.- такса по обслужване на кредита; 239.66лв.- разноски по делото- заплатена държ.такса. и 581.59лв.-платено адвокатско възнаграждение. А лихвата в размер на 13 183.24лв. се претендира за период, чийто краен момент е през м.март 2023. Т.е., ако дълга е съществувал, то би трябвало да е отразен в документа, издаден от ЧСИ. След като не е и след като никое друго доказателство не е в тази насока, то иска ще бъде отхвърлен.

Разпечатката съдържа 30 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6ae2e0b5-cf3c-4063-9406-c632ed752156