Определение № 4181 от 24.11.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4181 гр. Варна, 24.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20213100502665 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413 ал.2 вр. с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. No 37358 / 15.10.2021г. на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу Разпореждане № 18370/29.09.2021 г. на ВРС по ч.гр.д. № 12272 /2021 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено заявление вх. № 26858/24.08.2021г. , депозирано от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Др Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника З. КР. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: ********, на осн. чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че целта на заповедното производство не е да се провери съществуването на вземането, а само дали същото е спорно, като за да е редовно заявлението, достатъчно е в същото да са посочени съществените юридически факти, от които произтича претендиоаното вземане и които позволяват индивидуализацията му. Твърди, че не е необходимо в заявлението да бъдат посочвани всички обстоятелства, имащи значение за основателността на заявената претенция и за евентуалните възражения на длъжника срещу съществуването й, тъй като препис от същото не се връчва на длъжника.Възразява, че е индивидуализирал всички белези на претендираните вземания в уточнителните си молби, поради което и на са налице пречки за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и за издаване на заповед за изпълнение.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

1

По допустимостта:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

По основателността:

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

По подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е образувано развилото се производство по ч.гр.д. № 12272/2021 г. по описа на ВРС, след като е изпратено по подсъдност от РС – Пловдив, съобразно регистриран настоящ адрес на длъжника –потребител. Със заявлението се иска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника З. КР. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: ********, за сумата от 3314,21 лв., представляваща главница за неплатени суми по сключени между длъжника и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, за които е открит Акаунт No 15446737001 и за която сума в общ размер са издадени четири броя подробно описани в заявлението фактури, вземанията по които фактури са прехвърлени от „Българска телекомуникационна компания" ЕАД в полза на заявителя по силата на Приложение № 1 от 24.02.2020г. към Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.10.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените по делото разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С Разпореждане No 14818/26.08.2021г. производството по делото е оставено без движение за отстраняване на нередовности в заявлението, като на заявителя изрично е указано, че следва да индивидуализира надлежно договорите, от които произтичат предявените вземания, както и да уточни как е формирана общата предявена сума от 3314,21 лв., конкретизирайки какви задължения са включени в същата /абонаментни такси, доставени мобилни услуги, лизингови вноски, неустойки и др./.

В изпълнение на указанията на съда, с молба с вх. No 29550/08.09.2021г. заявителят е посочил, че сумата от 3314,21 лв. представлява главница по договори за телекомуникационни услуги с период на неизпълнение от 23.10.2018г. до 21.02.2019г.

Изложил е, че включените във фактурите суми се отнасят за предоставени както мобилни, така и интернет услуги, като е посочил и че „всички договори и споразумения, от които заявителят формира претенцията си, са приложени към подаденото заявление“.

Отново с разпореждане No 16 224 / 09.09.2021г., съдът е оставил без движение производството и е указал на заявителя, че следва да индивидуализира договорите, въз основа на които се претендират предявените вземания, с посочване на номер и дата на сключване на всеки от тях, както и изрично да уточни дали в сумите по описаните в заявлението фактури са включени месечни абонаментни такси, лизингови вноски, 2 неустойки или предоставени мобилни услуги, като изрично му е указан и начинът, по който следва да бъдат индивидуализирани те – що се отнася до предоставените мобилни услуги – с посочване на стойността/цената на същите поотделно за всеки от договорите, по които се претендират.

С молба вх. No 32307/23.09.2021г. заявителят е уточнил, че няма начислявани неустойки, които да се претендират с подаденото заявление, като сумите по отделните фактури (индивидуализирани в молбата с номер, дата на издаване, отчетен период и стойност) включват само стойността на използваната услуга за съответния период.

След уточнителната молба от 23.09.2021г. , ВРС е издал обжалваното Разпореждане No 18370 / 29.09.2021 г., с което е отхвърлено заявлението, на основание чл. 411 ал.2, т.1 от ГПК, поради неотстраняване на нередовностите в предоставения срок.

Въз основа на изложеното и въззивният състав намира следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 410 ал.1, т.1, предл. 1 от ГПК, заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, каквато е и процесната хипотеза. Изрично законодателят в ал. 2 на същата разпоредба е посочил, че заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2.

В т.2б на тълкувателно решение No 4 / 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. No 4 / 2013г. на ВКС, ОСГТК, изрично се сочи, че „заявлението е необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането. В този смисъл точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение. В случай че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, същото подлежи на отхвърляне, при което заповедният съд не може да извлича това основание от приложените към заявлението документи.“

Предвид и възприетото разрешение с посоченото тълкувателно решение, законодателят е предприел и промени, като с ДВ, бр. 86 от 2017г., допълва чл. 411 ал.2 т.1 от ГПК със санкцията, че съдът отхвърля заявлението в случай, че искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението.

В процесния случай, заявителят сочи в заявлението си, че общата сума се дължи въз основа на множество сключени между страните договори, отделно в първата си уточнителна молба сочи, че сумите се дължат както за предоставени мобилни, така и за предоставени интернет услуги. Сочи още, че всички договори били приложени към заявлението. Съдът, обаче, не е длъжен да извлича основанието от приложените към заявлението документи.

Въпреки двукратните изрични указания на заповедния съд, общото вземане не е било индивидуализирано по основание - не е достатъчно посочването на стойността на всяка отделна фактура, без да е конкретно посочено за какъв вид услуга и по кой договор е начислена конктретната сума, доколкото се касае за различни правоотношения – по различни договори и за различни услуги.

3

Следва да се поясни, че с оглед на разпоредбата на чл. 410 ал. 2 от ГПК, изложението на конкретните факти и обстоятелства, на които се позовава заявителя следва да е в същата степен, подробно и изчерпателно, както в една искова молба. От една страна това е въздигнато като условие за издаване на заповед за изпълнение, а от друга се явява и гаранция за защита правата на длъжника по повод на възможността да направи адекватни възражения – следва да има възможност да прецени за каква услуга, по кой договор и за кой период на неговото действие дължи претендираната сума. В този смисъл и заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспори вземането. Именно в тази насока и са двукратно дадените от заповедния съд указания, които заявителят не е изпълнил. Същият е бил надлежно предупреден за последиците от неизпълнението, поради което и заявлението е следвало да се отхвърли.

От гореизложеното следва, че постановеният съдебен акт от заповедния съд е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден, поради което и съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 18370/29.09.2021 г. на ВРС по ч.гр.д. № 12272 /2021 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено заявление вх. № 26858/24.08.2021г., депозирано от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника З.

КР. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: ********, на осн. чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4