Определение № 30410 от 21.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30410 гр. София, 21.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. ГРЪНЧАРСКА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. ГРЪНЧАРСКА Гражданско дело № 20241110167136 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.

При извършване на служебна проверка за редовност на исковата молба съгласно чл. 129, ал. 1 ГПК, съдът намира че същата не отговаря на изискванията за редовност.

С оглед процесуална икономия и на основание чл. 129, ал. 4 ГПК, съдът намира, че следва да бъде указано на ищците в едноседмичен срок от уведомяването им с писмена молба, с препис за ответника да отстранят нередовностите на исковата молба, посочени в диспозитива на определението.

Възражението на ответника за недопустимост на предявените осъдителни искове поради несъществуването на процесното таванско помещение, от чието ползване ищците твърдят да са лишени, е неоснователно. Обстоятелството дали вещта действително съществува е въпрос по съществото на правния спор, а не е свързан със съществуването и надлежното упражняване правото на иск.

Неоснователно се явява и възражението, съдържащо отвод за сила на пресъдено нещо, доколкото липсва пълен обективен и субективен идентитет между правния спор, разрешен с Решение № 11 от 27.02.2019г. по гр.д. № 1670/2018г. на ВКС, II г.о., и настоящата искова претенция.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищците на основание чл. 129, ал. 4 ГПК да посочат банкова сметка или друг начин на плащане.

Съставя проект за доклад по делото.

I . Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и 1 възражения:

Производството е образувано по искова молба, депозирана от А. И. Джамбазка – Кирова и Р. В. Ингилизова – Джамбазка чрез адв. С. Д., срещу В. М. В., с която са предявени в условията на активно субективно съединяване осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на всяка от ищците сумата от 1 533,88 евро с левова равностойност 3 000 лева, представляваща обезщетение за ползването на собствените им 32,53 кв. м. от подпокривното пространство в блок 43, находящ се в гр. София, ж.к. „Фондови жилища“, за периода от 01.11.2019г. до 01.11.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 11.11.2024г. до окончателното плащане.

Ищците извеждат предявеното субективно права при твърдения, че по силата на наследствено правоприемство от ************** са придобили правото на собственост върху недвижим имот с идентификатор *************, представляващ апартамент № 6, находящ се в гр. *****************, ведно с таванско помещение № I-4 с площ от 32,53 кв. м. Сочат, че В. М. В. е собственик на недвижим имот с идентификатор ************ и тавански помещения № I-1 и II – 3. Излагат, че с Решение по гр.д. № 21287/2012г. по описа на СРС и Решение по гр. д. № 10477/2016г. на СГС било установено, че ответникът въз основа на разрешение на строеж и архитектурен проект е присъединил към апартамента си собственото на ищците таванско помещение № I-4, което разрешение и проект били отменени със Заповед № ДК-10-ЮЗР-88/05.07.2012г. на началника на РДНСК – ЮЗР. Поддържат, че макар таванско помещение № I-4 да не съществува като обособена вещ, то площта на подпокривното пространство продължава да съществува. Навеждат доводи, че липсата на изградени физически граници на таванското помещение не се отразявало на правния му статут като обект на правото на собственост. Заявяват, че подпокривното пространство се ползва от ответника, поради което в периода от 01.11.2019г. до 01.11.2024г. са били лишени от възможността да се ползват от гражданските плодове от процесната площ, поради което са обеднели със сумата от по 3000 лв. Поради изложените съображения считат, че в тяхна полза е възникнало притезание за претендираните суми. Молят за уважаване на предявените искове. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в която излага становище за недопустимост и неоснователност на исковите претенции.

Оспорва претендираните суми с доводи, че процесното таванско помещение е унищожено при пожар още през 1998г. и не съществува като реална вещ, която би могла да се ползва. Релевира възражение, че одобрен проект за възстановяване на таванските помещения никога не е имало. Поддържа, че липсва идентичност между таванско помещение № 1, посочено в договора за продажба от 04.12.1992г., и таванско помещение № I-4. Възразява спорното таванско помещение да е присъединено към собствения му апартамент № 5, както и че го ползва. В условията на евентуалност прави възражение за прихващане със свое вземане в размер на 4 280 лв., представляващо разноски по гр.д. № 21287/2012г. на СРС, за което притезание бил издаден и изпълнителен лист от 20.03.2025г. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

2

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявени са в условията на активно субективно съединяване осъдителни искове, които намират правната си квалификация в чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

III. Безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства Съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: че **************** е бил член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД.

IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже в условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: че ицщите са собственици на таванско помещение № I-4, че процесното таванско помещение е присъединено към апартамент № 5, собственост на ответника, обогатяване на ответника – че се ползва от таванското помещение, обедняване на ищеца, както и неговия размер, че обогатяването и обедняването произтичат от един и същи факт.

УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да проведе насрещно доказване на горепосочените обстоятелства, както и фактите, на които основава своите възражения – че процесното таванско помещение не съществува като вещ, за което обстоятелство не сочи доказателства, съответно че липсва идентичност между притежаваното от ищците таванско помещение и таванско помещение I-4.

V. По доказателствата:

ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателства на страната на ищеца чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата относно ползването на таванското помещение, като при неустановяване на обстоятелствата на основание чл. 159, ал. 2 ГПК съдът ще се произнесе по допускането и на втория свидетел.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателства на страната на ответника чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата относно ползването на таванското помещение, като при неустановяване на обстоятелствата на основание чл. 159, ал. 2 ГПК съдът ще се произнесе по допускането и на втория свидетел.

ДОПУСКА на основание чл. 195, ал.1 от ГПК изслушване на съдебно – оценителна експертиза, като вещото лице, след запознаване с материалите по делото и след като извърши оглед на таванското помещение, да отговори на задачите, формулирани в исковата молба, срещу депозит в размер на 200 евро, платими от ицщите в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице *****************, като УКАЗВА на вещото лице 3 да представи заключението си в едноседмичен срок преди датата на насроченото съдебно заседание.

Вещото лице да се призове след внасяне на депозита

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.09.2026 г., от 15:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4