Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 204 от 30.08.2023, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 433/2023
Вид
Решение № 204
Подписан
30.08.2023
В сила
20.07.2023
Състав
КАЛОЯН ВЕНЦИСЛАВОВ ГЕРГОВ, РУМЕН ПЕТРОВ ЛАЗАРОВ, ДОРОТЕЯ СИМЕОНОВА ЦОНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.57, ал.1, т.2, б."б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.197 · Наказателен кодекс
  • чл. 25 · Наказателен кодекс
  • чл. 29, ал. 1, б. "а" · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.58а · Наказателен кодекс
  • чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.93, т.9 · Наказателен кодекс
  • чл.107 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.319 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.320 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.320, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 372, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 373, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Плевен, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

РУМЕН П. Л.

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА при участието на секретаря Й. СТ. К. в присъствието на прокурора И. Ст. Г. като разгледа докладваното от КАЛОЯН В. ГЕРГОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234400600433 по описа за 2023 година Производство по реда на Глава XXI от НПК.

С Присъда №11 от 24.01.2023 година, постановена по НОХД №1/2023г., XIII-ти наказателен състав на Плевенски районен съд е признал подсъдимия И. Г. С. – роден на *** години, в град П., с настоящ адрес: град П., област П., ул. „Ж.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, понастоящем в Затвора – Ловеч, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на *** година в град П., в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – един чифт мъжки маратонки марка „New Balance“, модел 574 на стойност 152,00 лв. от владението на собственика С. И. А. от град П., без негово съгласие, с намерение протИ.законно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК във вр. чл.

373, ал.2 от НПК, във вр. с чл. 371, т.2 от НПК, във вр. с чл. 372, ал.4 от НПК, във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК му наложил наказание от 4 /ЧЕТИРИ/ ГОДИНИ и 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, което на основание чл.373, ал.2 НПК вр. чл.58а, ал.1 НК намалил с 1/3 и определил окончателно наказание в размер на 3 /ТРИ/ ГОДИНИ„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„б“ ЗИНЗС постановил да бъде изтърпяно при 1 първоначален „СТРОГ“ режим.

Със същия съдебен акт първоинстанционният съд постановил на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият И. Г. С. да заплати направените по делото разноски в размер на 172,87 лева /сто седемдесет и два лева и осемдесет и седем стотинки/ по сметка на ОД на МВР – град Плевен.

Срещу така постановената присъда на *** година е подадена въззивна жалба от подсъдимия И. Г. С., бланкетна по своето съдържание, като в срока по чл.320, ал.4 от НПК е постъпило и допълнително писмено изложение, в което са посочени доводи в насока на нейната отмяна. Жалбоподателят твърди, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна, постановена при нарушение на процесуалния и материален закон, а наложеното наказание е явно несправедлИ.. Навежда доводи, че е бил лишен от възможността да ангажира личен защитник по пълномощие, че първоинстанционният съд не е съобразил конкретната степен на обществена опасност на престъпното деяние, размерът на щетата и това, че тя е възстановена, трудовата му заетост, наркозависимостта му и че преценката на конкретната степен на обществена опасност в случая е изградена само въз основа на данните в справката за съдимост. Допълва, че Районен съд–Плевен не е изложил изводи по отношение на мотивацията му да извърши процесната кражба. Прави се искане за събиране на доказателства и допускане до разпит, като свидетел, на баща му – Г. С., който да установи обстоятелствата, че подсъдимият не е лишаван от храна, дрехи и парични средства и че живее при родителите си.

В хода на провелото се въззивно производство бе открито съдебно следствие пред въззивната инстанция, в което се събраха исканите с допълнението към въззивната жалба доказателства, ангажираха се и такива свързани с трудовата дейност на въззивния жалбоподател и се проведе разпит на бащата на подсъдимия – Г. Н. С..

В съдебно заседание служебният защитник – адвокат И. С. от Адвокатска колегия – град Плевен, представя заверено копие от трудовата книжна на подзащитния си. Прави искане за изменение на присъдата, като излага доводи по направление на незначителност на вредните последици, квалифицирайки случая като маловажен. Твърди, че не споделя отразеното в мотивите на първоинстанционния съд за липса на трудови навици у подсъдимия и че психичното му поведение е стабилизирано, като моли въззивния съд да отчете доброто му процесуално поведение и изразеното от него съжаление по отношение на извършеното.

Въззивният жалбоподател И. Г. С. моли за по-леко наказание и не излага собствени съждения към доводите на защитника му и не прави допълнение към тези изложени във въззивната му жалба и допълнението към нея.

Представителят на Окръжна прокуратура – град Плевен предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като счита че в конкретния случай съдът правилно е преценил високата степен на лична и 2 обществена опасност. Излага, че със събраните в хода на въззивното производство писмени и гласни доказателства не се е наложила промяна във фактическата обстановка и че следва да се приеме, като доказано, обвинението.

Плевенският окръжен съд, като се запозна със събраните по делото гласни и писмени доказателства, атакувания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея, както и с доводите на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, в законоустановения срок по чл.320, ал.4 от НПК е подадено и допълнително писмено изложение, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови атакуваната присъда първоинстанционният съд е извършил анализ на събраните в хода на досъдебното и на първоинстанционното следствие доказателства, като е приел за установено от фактическа страна следното:

С Определение по ЧНД № 424/2020 година по описа на Районен съд – град Плевен, влязло в сила на 28.07.2020 година, на основание чл. 23, вр. чл.

25 от НК на подсъдимия И. С. е определено за изтърпяване едно общо найтежко наказание в размер на 1 /една/ година и 8 /осем/ месеца „Лишаване от свобода“ при първоначален „Строг“ режим на изтърпяване.

Наказанието е изтърпяно на 14.04.2021 година.

Подсъдимият И. Г. С. по прякор „Ш.“ живее в град П.. Той е трайно безработен, не реализира никакви трудови доходи и често изпитва недостиг на средства за осигуряване на издръжката си. Той няма изградени трудови навици, затова прибягва до извършване на престъпления против собствеността, за да удовлетворява битовите си нужди.

На *** срещу *** година, през нощта, подсъдимият И. Г. С. се разхождал в района на ул. „Р.“ в град П.. Той преминал покрай жилищна кооперация, находяща се на същата улица, на номер 16 и решил да проникне в един от входовете, и да отнеме от там движими вещи, които по-късно да продаде. Подсъдимият И. Г. С. проникнал във вътрешността на входа на сградата като отворил входната врата, която не била правилно заключена.

Пред вратата на апартамента на свидетеля С. И. А., находящ се на първия етаж, подсъдимият И. Г. С. намерил един чифт мъжки маратонки марка „New 3

Balance“, модел 574 на стойност 152 лв. Той взел маратонките, напуснал входа на жилищната кооперация и се отправил към дома си.

Сутринта на *** година, свидетелят С. И. А. установил липсата на маратонките и уведомил органите на Първо РУ – град Плевен. Незабавно била извършена проверка от страна на свидетеля В. М. А.. Той прегледал записите от охранителните камери на близък търговски обекти и на тях разпознал подсъдимия И. Г. С..

Свидетелят В. М. А. установил местонахождението му и при проведената беседа, подсъдимият И. Г. С. признал за извършеното деяние.

С Протокол за доброволно предаване от дата 18.07.2022 година подсъдимият И. Г. С. предал процесните маратонки, които били върнати на собственика.

В хода на досъдебното производство са назначени и изготвени: съдебно-оценителна експертиза за стойността на вещта, предмет на престъплението, както и съдебна видео-техническа експертиза на приобщените записи от охранителните камери.

С Постановление от 29.09.2022 година било образувано досъдебно производство №ЗМ 597/2022 година по описа на Първо РУ – град Плевен, преписка № 4363/2020 година по описа на Районна прокуратура–Плевен, в хода, на което И. Г. С., с ЕГН: ********** бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.

Тази фактическа обстановка правилно е изведена от направеното от подсъдимия самопризнание, както и от приобщените писмени доказателства – протокол за доброволно предаване от 18.07.2022 година, протоколи от разпити на свидетели, справка за съдимост, характеристична справка и заключения по назначените видео-техническа и съдебно-оценителна експертизи и се възприема и от въззивната инстанция.

Въззивната инстанция намира,че Районен съд – Плевен е изпълнил в достатъчна за нуждите на възприетата диференцирана процедура степен задълженията си да анализира относимите доказателствени средства, съобразявайки изискванията на чл.13 и чл.107 от НПК, с което е осигурил разкрИ.е на обективната истина и съблюдаване правата на страните.

Проведеното съкратено следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК и процесуалното поведение на подсъдимия също не налагат друг извод освен направения от първата инстанция за извършено деяние по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.

Фактическите констатации на първостепенния съд са обосновани и почиват на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал.

Контролираният съд не е допуснал превратно тълкуване на доказателствените източници по делото и правилно ги е определил като безпротИ.речиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се, събрани по съответния 4 ред, условия и в съответната форма. Внимателният прочит на мотивите към атакувания акт сочи на обективен анализ, както на оправдателните, така и на осъдителните доказателства и доказателствени средства. Въз основа на това районната инстанция е достигнала до обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав.

Наведените в допълнението на въззивната жалба твърдения за неспазване на процесуалния закон, поради нарушаване правото му на защита с оглед на това, че същият е лишен от възможността да ангажира свой защитник по пълномощие, са несъстоятелни. От събрания по делото доказателствен материал е видно, че подобно изявление от страна на дееца не се съдържа нито в обясненията му, дадени в хода на досъдебното производство, нито в провелото се пред първата инстанция съдебно заседание. Освен това, спазвайки разпоредбата на чл.94, ал.1, т.9 от процесуалния закон, първоинстанционният съд е назначил определения от Адвокатска колегия – град Плевен адвокат И. С. за служебен защитник на подсъдимия именно с цел гарантиране правото му на защита и на справедлив съдебен процес.

Наред с това, въззивният състав не споделя доводите на защитата за маловажност на процесното престъпно посегателство и наведеното в жалбата, че при постановяване на присъдата решаващият орган не е отчел степента на обществена опасност на деянието, възстановяването на щетата и нейния размер. Съгласно разпоредбата на чл.93, т.9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Безспорно, в настоящия случай, съгласно заключението на съдебнооценителна експертиза, назначена и извършена във фазата на разследването, пазарната стойност на протИ.законно отнетите чужди движими вещи е ниска и възлиза в размер на 152,00 лева. Налице е и смекчаващо отговорността обстоятелство, което и първоинстанционният състав е обсъдил в мотивите си, а именно – изразеното съжаление от страна на И. С. по отношение на извършеното от него престъпно посегателство. Във връзка с това настоящата инстанция споделя мотивите на районния съд, че самопризнанието на подсъдимия не следва да се отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство в настоящия казус, уповавайки се на задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСНК на ВКС. Още повече, че в случая престъплението е разкрито посредством оказаното съдействие от страна на свидетеля В. А. – разузнавач в група ПКП – Мизия, в СКП при Първо РУ – Плевен, а не благодарение на личните му самопризнания в хода на досъдебното производство, които да са спомогнали за установяване на обективната истина. Наред с това, правилно е възприето от контролираната инстанция, че степента на обществена опасност на деянието не е ниска, тъй 5 като са засегнати обществени отношения, свързани със защитата и неприкосновеността на правото на собственост. Не може да се приеме и че в случая би могъл да се приложи привилегирования състав на разпоредбата на чл.197 от НК, с мотивировката, че вещта е върната, тъй като деянието е извършено в условията на опасен рецидив и не следва деецът да се възползва от предоставената от законодателя възможност с по-леко наказуемия квалифициран състав на престъплението.