Протокол № 468 от 04.11.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 446/2024
- Вид
- Протокол № 468
- Подписан
- 04.11.2024
- В сила
- 04.11.2024
- Състав
- Галина Грозева Арнаудова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева, Мария Петрова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
ПРОТОКОЛ
№ 468 гр. Пловдив, 04.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Галина Гр. Арнаудова
Членове:
Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно търговско дело № 20245001000446 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят М. И. Д., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. П. К., упълномощена от по-рано.
Въззиваемата страна З. О - З.“ АД, редовно призована, не изпраща представител. От пълномощника му - адв. Д. Х., е постъпило писмено становище, в което сочи, че е в невъзможност да се яви, но не възразява по разглеждане на делото в тяхно отсъствие, при наличие на редовна процедура по призоваването на страните, взема становище по въззивната жалба, която оспорва, поддържа отговора и няма доказателствени искания.
Третото лице помагач З Л“ АД, редовно призовано, не се представлява.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма пречка да бъде даден ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото:
Производството е по чл. 267 от ГПК.
1
Постъпила е въззивна жалба вх. № 7773/11.06.2024 г. от М. И. Д., представляван от адв. П. К., против решение № 161 от 17.05.2024 г., постановено по т.д. № 26/2023 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, в частта, в която са отхвърлени предявените от жалбоподателя против З. О - З.“ АД, ЕИК *******, искове за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки, страдания и психически стрес, от получените телесни увреждания в резултат на настъпилия пътен инцидент, реализиран на 20.06.2022 г., над уважения размер от 105 000 лв. до пълния претендиран такъв от 280 000 лв., частично от 300 000 лв., както и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи, заплатени във връзка с назначеното лечение, в резултат на получените телесни увреждания от същия пътен инцидент, над уважения размер от 905,08 лв. до претендирания размер от 1272,97 лв. Развиват се съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в неговата обжалвана част, касаещи занижен размер на присъденото обезщетение, както неправилно прието съпричиняване от страна на пострадалия жалбоподател, и се завява искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което исковете на Д. бъдат уважени изцяло. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за адв. К. в условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
От въззиваемата страна З. О - З.“ АД, ЕИК *******, представлявано от адв. Х., е постъпил отговор, с който се оспорва въззивната жалба и по съображенията, изложени в него, се заявява искане решението в неговата обжалвана част да бъде потвърдено. Претендира се да се присъди адвокатско възнаграждение, съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
От третото лице помагач З Л“ АД не е постъпил отговор.
Адв. К.: Поддържам подадената от нас въззивна жалба.
Нямам искания по доказателствата.
Оспорвам възраженията на ответника.
С жалбата съм направила искане за разноски по чл. 38 от ЗА.
Съдът намира делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
2
ПРИЕМ А представените с писменото становище на въззиваемия договор за правна защита и съдействие и фактура за направените разноски.
Адв. К.: Правя възражение за прекомерност на възнаграждението на представителя на ответника и за недължимост на разноските поради липсата на списък.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите въззивната жалба от името на доверителя ми.
Поддържам изцяло изложените в жалбата ни аргументи.
Основният ни спор е по отношение на приетото от съда съпричиняване от 30% поради неизползване на колан.
Само ще отбележа, че в писмената защита на ответната страна се твърди изследване и значение на колана, който предпазвал с 20-25% човешкия живот, и то за автомобил Волво. Това е автомобил, който се отличава предимно със здравината си. Това не е изследване за всички автомобили, ако изобщо е вярно.
На следващо място се твърди възможност за спасяване на живота с около 20 %. Тук приетото съпричиняване е 30 %, т.е. само от аргументите на ответната страна се вижда, че приетото съпричиняване е в завишен размер.
На следващо място считам, че съпричиняването не е доказано, тъй като застрахователят е длъжен да докаже възраженията си при условията на пълно и главно доказване, а именно превантивното действие на колана при използването му от пострадалия и намаляване на интензитета на уврежданията му. Във връзка с това има 3 хипотези при различните местоположения на пострадалия. Ответникът следваше да си събере доказателства, да се разпитат свидетели, за да се установи къде точно е седял пострадалият. Това е от значение, тъй като на трите задни седалки има различни възможности и коланът има различно значение. Категорично е заявено, че ако се е намирал зад починалия пътник на предна задна седалка, с оглед деформациите, и че тази седалка е изцяло паднала, а от фотоалбума се 3 вижда, че и трите седалки са отпред вече, коланът има много малко значение и не може да се гарантира, че има някаква съхраняваща функция на живота и здравето на пострадалия. В зависимост от другите хипотези и различните местоположения категорично при тази скорост от 135 км/ч на автомобила, в който е бил пътникът, силният интензивен удар, шийната травма е толкова силна, че е било възможно, с оглед на обема и тежестта на главата и конкретния механизъм, да се получи с колан много по-тежка травма, която да доведе до смъртен изход. Така че липсва пълно и главно доказване. Има различни хипотези, в които би могло да се предположи, че коланът би намалил уврежданията и във връзка със статистиката, приложена от ответната страна, ще обърна внимание, че всички сме виждали как пътници с поставен предпазен колан умират, а тези без колан се спасяват. Работила съм и по още по-тежък случай, където заради колана момчето вика за помощ и не може да излезе, защото колата е запалена и никой не му помага. Така че дали коланът пази, или не е въпрос на конкретни данни. В един и същ автомобил има хора с колан, които умират и такива без колан, които оцеляват. В конкретния случай няма пълно и главно доказване на предпазната функция на колана и най-вече не е установено къде точно се е намирал пострадалият, на коя от трите задни седалки, за да може да се прецени има ли значение.
На следващо място - не е спазен принципът на справедливост. Няма да споменавам всичките тежки увреждания, които е получил, но той от 20 юни до средата на месец август е бил в болница, т.е. почти 2 месеца. Влиза с ГКС-8 точки, което е критично тежко състояние. Това е ясно обяснено от вещите лица. Бил е с много тежка черепно-мозъчна травма. Имам възражения за квалификацията на отделните увреждания, но това е от значение за наказателното производство. Може счупването на черепа да не е опасно за живота, но тук има проникване в черепната кухина и този човек има над 20 увреждания, интиубиран е, има множество интервенции, слагани са му сонди, катетри и достатъчно много неща, за да могат да го съхранят. Държан е в изкуствена кома дълго време, развили са се усложнения, вътреболнични инфекции и ред други проблеми, защото целият му организъм е отслабнал. По някакво чудо е бил спасен, но има достатъчно последици. От разпита на вещите лица се установи, че 2 години след инцидента продължава да приема лекарства и не се знае дали в някакъв момент няма да получи усложнения.
4
В този смисъл считам, че така предявената претенция следва да бъде уважена. Няма причина да се приема съпричиняване и да се определя понисък размер на обезщетение.
Моля за присъждане на разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Съдът Обявява, че ще се произнесе в законния едномесечен срок, считано от днес, т.е. до 04.12.2024 г.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 09:47 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5