Определение № 16744 от 10.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16744 гр. София, 10.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. И.

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно частно гражданско дело № 20251100508840 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК .

Образувано е по частна жалба на Г. И. Д. срещу Определение № 26660/19.06.2025г., постановено по гр.д. № 31547/2023 г. на СРС, с което е оставена без уважение молба на Г. Д. за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

В жалбата се развиват съображения, че неправилно СРС е приел, че определеното в полза на адвокат С. Б. по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение е съобразено със закона и предоставената правна помощ.

Позовава се на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, от което извлича аргумент, че съдът не е обвързан с нормата на чл.38, ал. 2 ЗА, която препраща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочва, че уважената претенция по сметките е присъдена при признание на иска в тази му част, поради което делото в тази част не се отличавало с особена фактическа и правна сложност.

Счита, че хонорарът следвало да се намали до размерите, предвидени в Закона за правната помощ. Моли се за отмяна на атакуваното определение и намаляване на адвокатския хонорар.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна е подала отговор на частната жалба, в който е изразено становище за нейната неоснователност.

Развити са съображения, че присъденото адвокатско възнаграждение не е прекомерно и съответства на фактическата и правна сложност на делото, на материалния интерес и на извършените от адвоката процесуални действия.

Поддържа се, че не били приложими размерите в Закона за правната помощ.

Моли се съдът да отхвърли частната жалба и да потвърди обжалваното определение.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, констатира следното:

1

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Производството пред СРС е образувано по искова молба на Г. И. Д. срещу Ц. Л. М. за делба на недвижим имот. С Решение от 23.04.2024 г. процесният имот е допуснат до делба. На 17.10.2024 г. е сключен договор за безвъзмездна правна защита и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗА между ответника и адвокат С. Б. във връзка с предявена от ищцата претенция по реда на чл. 346 ГПК в общ размер от 8000 лева, а на 31.10.2024 г. е сключен такъв договор и във връзка с предявяване на претенция по реда на чл. 346 ГПК от ответника срещу ищцата в общ размер от 26 743,60 лв.

Във втората фаза на делбеното производство е приета претенция по сметките на ищцата срещу ответника с правна квалификация чл. 57, ал. 2 СК, вр. чл. 57, ал. 1 СК за сумата 8000 лв. за периода 01.07.2023 – 01.10.2024 г.

Същата е оттеглена наполовина, поради което с протоколно определение от 06.03.2025 г. съдът е прекратил производството за частта над 5998,50 лв. до пълния предявен размер от 8000 лв. С решението си по съществото на делото съдът е уважил изцяло тази претенция.

Приета е и претенция на ответника срещу ищцата за сумата 23 015 лв., представляваща 1/2 от заплатени от ответника в периода 14.09.2019 – 17.10.2024 г. вноски за погасяване на ипотечен кредит към „Банка ЦКБ“, както и за сумата 3 728, 60 лв., представляваща мораторна лихва за периода 18.08.2023 г. – 17.10.2024 г. Съдът е приел, че претенцията по сметки следва да се уважи за сумата 21 516, 28 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 23 015 лв. – да се отхвърли. Намерил е, че искът за обезщетение за забава следва да се отхвърли изцяло.

Съдът е приел, че в полза на адв. Б. следва да се присъди, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата 275, 21 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита, съобразно прекратената част от претенцията по сметки на ищцата съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, както и сумата 2 400, 58 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита, съобразно уважената част от претенциите по сметки на ответника, или общо – сумата 2 675, 79 лв.

По молба на ищцата по реда на чл. 248 ГПК СРС е постановил Определение № 26660/19.06.2025 г., с което е оставил същата без уважение.

Настоящият състав на СГС намира обжалваното определение за правилно.

Размерът на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА се определя от съда, който не е обвързан от направеното от адвоката искане. Според Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/ 22 Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е обвързваща за съда. Според чл. 36, ал. 1 ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Тоест, адвокатът следва да бъде възмезден за предоставената от него услуга – в случая за осъществено процесуално представителство само до колкото реално е извършил такова. От 2 доказателствата по делото се установява, че адвокат Б. е участвал в производството активно лично или чрез преупълномощени адвокати, за което е бил изрично оправомощен от клиента си чрез договорите за безплатна правна помощ.. Във втората фаза на делбата са проведени четири заседания, като на три от тях се е явил процесуален представител на ответника.

Същевременно, адвокат Б. и преупълномощените от него адвокати са участвали активно в делото, като са депозирали писмени молби, представяли са писмени доказателства, правили са доказателствени искания и са взимали становище по отношение на исканията на насрещната страна. Процесуалните им усилия са били адекватни и е полаган реален труд в защита на интереса на клиента. Следва да се съобрази и материалният интерес по делото, както и фактическата и правна сложност на същото, която е около средната такава.

Неоснователен е е доводът на жалбоподателя, че било налице признание на иска от негово страна – такова не е извършвано. Не е приложим и Законът за правната помощ в настоящия случай, тъй като се касае за договор за безплатна правна защита по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Предвид изложеното, съдът намира, че определеното в полза на адвокат Б. възнаграждение е адекватно на характера на делото и положените от него усилия, вкл. на факта, че е ангажирал още двама адвокати, поради което частната жалба се явява неоснователна, а атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 26660/19.06.2025г., постановено по гр.д. № 31547/2023 г. по описа на Софийски районен съд.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчването му.

Препис от определението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3