Решение № 3288 от 25.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3288 гр. Пловдив, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20255330106711 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) от И. Д. В., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П., бул. „П. ш.” № **, ет.*, ап. ** против ЗК „Лев инс” АД, ЕИК 1 11230788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от общо 1000 лв., формирана както следва: 400 лева за Задна броня - подмяна и боядисване, заден десен рефлектор-подмяна на стойност 50 лв., десен външен заден габаритподмяна на стойност 50 лв., заден десен калник-ремонт и боядисване на стойност 400 лв., преден и заден, десни държачи за броня - подмяна на стойност 100 лв. за двата, ведно със законната лихва върху главницата от датата на произшествието – 22.01.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на **** г. ищецът паркирал личния си автомобил *** **** с peг. № **** на малък паркинг в центъра на село П., обл. П.. Там имало и други коли паркирали напречно, под прав ъгъл спрямо шосето. Паркингът е отделен от шосето с продълговат остров и до него се стига през отбивка от централното шосе. За да потегли ищецът трябвало да се движи назад за да излезе от мястото където бил паркирал между две коли. Още преди да се качи в автомобила си забелязал голям камион *** с peг. № **** паркирал успоредно на централното шосе зад паркиралите автомобили. На тях и на ищеца той се падал напречен. Те не могли да напуснат мястото където са паркирали, защото камиона им пречел. Ищецът можел да излезе защото автомобилът му бил на няколко метра преди предната част на камиона и на него той не му пречел. Уверил се, че двигателят на камиона не работи и той е паркирал. Ищецът влязъл в автомобила си, почакал малко време оглеждайки се и се убедил, че камиона няма да потегли. Потеглил леко на задна скорост.

Измествайки се назад около метър видял, че описания камион ще потегли и спрял, за да мине той или да спре. Това не се случило. Както бил спрял и чакал, камионът не спрял движението си, а ударил автомобила на ищеца с предната си дясна част. Захванал задната броня на автомобила на ищеца и го повлякъл със себе си завъртайки колата. Ищецът натиснал клаксона, но камиона не спрял още известно време. С ищеца в колата била и **** 1 му. След като камиона спрял и **** му видял какво е направил заявил, че той е виновен и не е видял колата. Обадили се в полицията. Те дошли и заявили, че водачът на камиона е виновен, но след като са се разбрали за това кой е виновен и нямат спор по този въпрос да съставят двустранен протокол за ПТП. Съставили такъв където водачът на камиона се подписал и записал, че е виновен.

На **** г. ищецът уведомил застрахователя за станалото ПТП и предявил претенция към застрахователя на камиона ЗК „Лев инс” АД за изплащане обезщетение за причинените му вреди. Бил извършен оглед на автомобила на ищеца от застрахователя на камиона и били установени следните щети: Задна броня-подмяна боядисване на стойност 400 лв., заден десен рефлектор - подмяна на стойност 50 лв., десен външен заден габарит - подмяна на стойност 50 лв., заден десен калник - ремонт и боядисване на стойност 400 лв., преден и заден, десни държачи за броня - подмяна на стойност 100 лв. за двата. Обща стойност на нанесените щети – 1000 лв. С писмо изх. № 53/12.02.2025 г. на ЗК „Лев инс”, ищецът бил уведомен, че по повод неговата претенция е образувана щета № *****. Със същото писмо му се отказвало изплащане на обезщетение, защото според застрахователя не е налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение, поради липса на категорично и безспорно установени обстоятелства при които е настъпило застрахователното събитие, неговият механизъм и наличието на причинно-следствена връзка между събитието и заявените вреди.

С оглед изложеното съдът е сезиран с искане да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от общо 1000 лв., формирана както следва: 400 лева за Задна броня - подмяна и боядисване, заден десен рефлектор-подмяна на стойност 50 лв., десен външен заден габарит-подмяна на стойност 50 лв., заден десен калник-ремонт и боядисване на стойност 400 лв., преден и заден, десни държачи за броня подмяна на стойност 100 лв. за двата, ведно със законната лихва върху главницата от датата на произшествието – 22.01.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендира разноски. Съображения в подкрепа на твърденията се излагат в подадена от пълномощника на ищеца- адв. Я. в писмена защита.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен.

Твърди се в отговора, че във връзка с реализираното събитие и въз основа на попълнено уведомление при ЗК „Лев Инс“ АД е образувана щета № ****. Преписката е образувана на основание застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № *****, със срок на валидност от 05.01.2025 г. до 04.01.2026 г., сключен за товарен автомобил марка „***”, модел „****”, с peг. № ****. Претенцията е отказана, като неоснователна пред ЗК „Лев Инс“ АД, за което ищецът е уведомен с писмо с изх. № 58/12.02.2025 г.

Оспорва представения двустранен констативен протокол, който не притежава материална доказателствена сила относно отразените в документа факти. Вписаните в него обстоятелства не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, поради което ищецът претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства. Твърди, че представеният по делото протокол за ПТП няма материална доказателствена сила и не представлява основание за крайно заключение относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца по смисъла на чл. 300 ГПК. Счита, че ищецът е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, като е нарушил чл.

40, ал. 1 от ЗДвП.

Оспорва твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е настъпило поради действията на водача на товарен автомобил марка „***“, модел „****“, с peг. № ****.

Оспорва твърденията за механизма на процесното произшествие, така както е описан в 2 исковата молба, както и че същият се е осъществил поради нарушение на правилата за движение от страна на водача на товарен автомобил марка „***“, модел „****“, с peг. № ****. Оспорва наличието на виновно поведение от страна на водача на застрахования към ЗК „Лев Инс“ АД товарен автомобил марка „***“, модел „****“ , с peг. № ****. От представените по делото писмени доказателства не се установява виновно противоправно поведение на застрахования водач по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗК „Лев Инс“ АД. В тази връзка поддържа, че водачът на товарен автомобил марка „***”, модел „****”, с peг. № **** няма вина за настъпилия транспортен инцидент. Оспорва твърдението, че действията на водача на товарен автомобил марка „***”, модел „****”, с peг. № **** са допринесли за настъпване на произшествието, доколкото същият нито не е имал възможност, нито е бил длъжен да предвиди поведението на ищеца, както и да съобрази собствените си действия, за да избегне настъпването на удар помежду им. В конкретния случай, от представените по делото доказателства става ясно, че ищецът като водач на лек автомобил марка „Т. “, модел „К.“, с peг. № **** не спазва горецитираните разпоредби от ЗДвП. Ищецът се е поставил в невъзможност да предотврати транспортния инцидент, което поведение е единствена причина за настъпване на процесното произшествие. Твърди, че ищецът е създал предпоставките за настъпване на произшествието и е станал причина за осъществяването му. Счита, че произшествието е било предотвратимо за ищеца респективно неговото поведение е в причинно-следствена връзка с настъпване на транспортния инцидент. Поддържа, че вина за настъпване на транспортния инцидент има единствено водачът на лек автомобил марка „Т.“, модел „К.“, с peг. №*****.

При условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил марка „Т.“, модел „К.“, с рег. № ****, поради неспазване на цитираните правила за движение по пътищата. Оспорва вида, характера и степента на уврежданията, както и твърдението, че същите са възникнали в резултат на процесното ПТП. Поддържа, че вредите по процесния лек автомобил не са настъпили в причинно-следствена връзка с ПТП.

Счита, че претендиралата сума не съответства на действителния размер на претърпените вреди на моторното превозно средство към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие. Сумата от 1000,00 лева не съответства на действителния размер на претърпените вреди на моторното превозно средство към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие и не кореспондира със средните пазарни цени, необходими за възстановяване на щетата. Претендираната сума не обвързва застрахователя, тъй като стойността за ремонтно-възстановителните дейности по конкретно възлагане се формира на пазарен принцип, и не е съответна на действителния размер на вредите. В претендираното от ищеца застрахователно обезщетение неправомерно са завишени стойността на труд, както и стойността на частите и материалите, необходими за отремонтиране на процесното МПС, която стойност не кореспондира със средните пазарни цени към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие и необходимите за възстановяване на щетата. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че лек автомобил марка „Т.“, модел „К.“, с peг. № **** е с първоначална регистрация от 2007 г.

Искът за лихви е акцесорен и неоснователността на главния иск води до неоснователност на иска за лихви.

При условията на евентуалност, счита, че застрахователят дължи обезщетение за забава с изтичането на три месеца, считано от датата на предявяване на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение и представянето на всички доказателства - арг. от чл. 497, ал. 2 вр. чл. 496 от КЗ. Ако съдът не възприеме тази моли при условията на евентуалност съдът да приеме, че застрахователят дължи обезщетение за забава с изтичането на 15 работни дни, считано от датата на предявяване на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение и представянето на всички доказателства - арг. от чл. 497, ал. 1 3 от КЗ.

При условията на евентуалност, застрахователят дължи обезщетение за забава от датата на предявяване на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение.

Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира присъждане на направените разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Като писмени доказателства по делото са приети двустранен протокол за ПТП от **** г., писмо от ответното дружество за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение от 12.02.2025г., свидетелство за регистрация, опис – заключение по щета, уведомление за настъпване на застрахователно обезщетение и опис на документи по щета.

От приетите по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на **** г. ищецът паркирал личния си автомобил Т. к. с peг. № **** на малък паркинг в центъра на село П., обл. П.. Още преди да се качи в автомобила си забелязал голям камион *** с peг. № **** паркирал успоредно на централното шосе зад паркиралите автомобили. Ищецът потеглил леко на задна скорост, тъй като имал място да извърши маневрата и видял, че описания камион ще потегли и спрял, за да мине той или да спре. Камионът не спрял движението си, а ударил автомобила на ищеца с предната си дясна част. След като камиона спрял и шофьорът му видял какво е направил заявил, че той е виновен и не е видял колата.