Решение № 1212 от 28.11.2018, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ …………….. гр. София,

………..2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, XІV въззивен състав, в публично заседание, проведено на десети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЕМИЛ ДЕЧЕВ

СВЕТЛАНА АТАНАСОВА при участие на секретаря Даниела Генчева и прокурора Мариян Александров, като разгледа докладваното от съдия Дечев

ВНОХД № 5904 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 27.09.2017 г. по НОХД №2407/2017 г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 96-ти състав, признава подсъдимия В.И.П. за виновен в това, че на

13.06.2016 г., в гр. София, ж.к. „******”, бул. „******”, на паркинг на магазин „Лидъл”, в съучастие с И.Д.Д. (извършител), като помагач, умишлено улеснил Д., като наблюдавал за появата на други лица и автомобили в района на местопрестъплението, в опит противозаконно да проникне в чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ”, модел „118Д” с peг. № ******, собственост на А.Г.И., без съгласието на собственика, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини - на място пристигнала ползвателката на автомобила С.С.Д.- престъпление по чл.

346Б, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 НК го ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА, при първоначален ОБЩ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Със същата присъда признава подсъдимия И.Д.Д. за виновен в това, че на 13.06.2016 г., в гр. София, ж.к. „******”, бул. „******”, на паркинг на магазин „Лидъл”, в съучастие с В.И.П. (помагач), като извършител направил опит противозаконно да проникне в чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ”, модел „118Д” с per. № ******, собственост на А.Г.И., без съгласието на собственика - разбил ключалката на предна лява врата на автомобила и го отключил, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини - на място пристигнала ползвателката на автомобила С.С.Д.- престъпление по чл. 346 Б, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 НК го ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 10 /ДЕСЕТ/ МЕСЕЦА, при първоначален ОБЩ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС. Привежда на основание чл. 68, ал. 1 НК в изпълнение наказанието „лишаване от свобода” за срок от 8 (ОСЕМ) МЕСЕЦА, наложено на подс. Д. с присъда по НОХД № 13295/2012 г. по описа на CPC, НО, 111-ти състав, влязла в сила на 04.03.2014 г. Определя на основание чл. 57, ал.

1, т. 3 ЗИНЗС така приведеното в изпълнение наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим. Осъжда на основание чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 190, ал. 2 НПК двамата подсъдими В.И.П. да заплатят в полза на държавата направените по делото разноски.

Срещу присъдата е подаден въззивен протест и допълнението към него, в които се поддържа, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна по отношение размера на наложените наказания на двамата подсъдими, като се иска присъдата да се измени като се увеличи наложеното им наказание. Изтъква се по отношение на подс.Д., че определеното наказание между минимума и средата не съответства на обществената опасност на дееца и деянието. Твърди се, че СРС неправилно е отчел недовършеността на деянието като смекчаващо отговорността обстоятелство. Според прокурора степента на осъществяване на намеренията извършителя е доста висока, доколкото автомобилът е бил отключен като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини. Сходни аргументи прокурорът изтъква и по отношение на наказанието на подс.П.. Поради това се предлага в протеста наказанието лишаване от свобода и на двамата подсъдими да се увеличи до около и над средния размер.

Срещу присъдата е подадена и въззивна жалба и допълнението към нея на подс.П., в които се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна и постановена при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Защитата на подсъдимия изтъква, че липсват безспорни доказателства в полза на обвинението от обективна страна срещу подс.П., поради което се иска неговото оправдаване. Алтернативно се иска отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС, поради липса на правен анализ в мотивите на присъдата, съответно липса на факти и обстоятелства в обвинителния акт относно престъпни действия от страна подс.П.. Алтернативно се иска намаляване размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимия или да се наложи алтернативно предвиденото наказание „глоба“.

Срещу присъдата е подадена и въззивна жалба и допълнението към нея на подс.Д., в които се твърди, че присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, а наложеното наказание е явно несправедливо. Защитата на подсъдимия изтъква, че липсват безспорни доказателства в полза на обвинението от обективна страна срещу подс.Д.. Твърди се, че протоколите за разпознаване са били опорочени поради допуснати процесуални нарушения, поради което се иска неговото оправдаване. Алтернативно се иска намаляване размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимия.

В предвидения в чл.322 от НПК срок не са подадени писмени възражения.

Въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждане на съдебно следствие.

Пред въззивния съд прокурорът поддържа протеста и оспорва двете жалби на подсъдимите като неоснователни. Сочи, че присъдата е правилна и законосъобразна относно доказаността на обвинението и предлага да се измени в частта относно наказанията като и на двамата подсъдими се наложат по-тежки наказания, а именно лишаване от свобода в размер една година и половина, което да се изтърпи ефективно.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция, защитникът на подс. П. - адв. Ч., изцяло поддържа въззивната жалба и допълнението към нея и моли съда да отмени първоинстанционната присъда и признае за невинен и оправдае подсъдимия или да я отмени поради съществени процесуални нарушения и върне делото за разглеждане от друг състав на СРС.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция, защитникът на подс. Д. - адв. Г., изцяло поддържа въззивната жалба и допълнението към нея и моли съда да отмени първоинстанционната присъда и признае за невинен и оправдае подсъдимия или да му наложи по-леко наказание.

Подс.

П. по същество поддържа жалбата на защитата и твърди, че е невинен.

Подс.

Д. по същество поддържа жалбата на защитата и твърди, че е невинен.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, изложените от страните доводи и възражения и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и правилност, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:

В хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие са изяснени всички правно значими обстоятелства, свързани с времето и мястото на извършване на процесното деяние и неговия извършител. Съдът е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 14 и чл. 305, ал. 3 НПК и е направил подробен анализ на доказателствените източници, които са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка.

След извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава съществено от приетата от първата инстанция:

Подсъдимият В.И.П. е роден на *** г. в гр. ******, българин, с българско гражданство, осъждан, със средно образование, безработен, с постоянен адрес:***, живущ ***, с ЕГН **********.

Подсъдимия И.Д.Д. е роден на *** г. в гр. ******, българин, с българско гражданство, осъждан, неженен, с основно образование, безработен, с постоянен адрес:***, живущ на същия адрес, с ЕГН **********.

На 13.06.2016 г. около 13.00 часа подсъдимите В.П. и И.Д. ***. Двамата подсъдими видели лек автомобил марка „БМВ“, модел „118Д“ с per. № ******, собственост на св. А.Г.И., който бил паркиран на паркинг на магазин „Лидъл“, находящ се в ж.к. „******“, бул. „******“. Подсъдимите П. и Д. решили да проникнат в него, въпреки че не познавали собственика на превозното средство и нямали неговото съгласие.

Тъй като в този момент около автомобила нямало други граждани, подсъдимите пристъпили към изпълнение на решението си.

Подсъдимите паркирали успоредно и непосредствено до горепосоченото МПС лек автомобил марка „БМВ“, модел „530Д“ с peг. № ******, собственост на В.Д.М., с която подс. В.П. живеел във фактическо съжителство. След като паркирали автомобила, подсъдимите отворили предна лява врата на л.а. „БМВ“ с per. № ******, така че да закрива видимостта откъм улицата към лявата страна на л.а. „БМВ“ с peг. № ******. След това подс. И.Д. клекнал до предна лява врата на автомобил марка „БМВ“ с per. № ******, поставил в ключалката му отвертка, извършил въртеливи движения с работната й част, като упражнил натиск по отношение на ключалката, вследствие на което я счупил, като паднали парчета от нея. Автомобилът бил с централно заключване със светлинни индикации при отключване и при счупването на ключалката фаровете му се активирали, което било индикация, че автомобилът е отключен. Докато подс. Д. извършвал гореописаните действия, подс. В.П. се намирал до него изправен, като закривал подсъдимия Д. и наблюдавал за появата на други лица и автомобили в района на местопрестъплението.

В момента, в който подс. Д. отключил л.а. „БМВ“ с per. № ******, на място пристигнала св. С.Д., която ползвала автомобила. Последната възприела двамата подсъдими, които се намирали непосредствено до лявата врата на автомобила й.

След като св. Д.видяла включването на фаровете на л.а. „БМВ“ с peг. № ******, извикала на подсъдимите „Какво правите?“.

В този момент и двамата подсъдими се обърнали към нея, като свидетелката ги огледала добре. След като подсъдимите чули извикването от св. Д.се уплашили, че ще бъдат разпознати и задържани като извършители на деянието. С оглед на това подсъдимите П. и Д. не успели да проникнат в автомобила, като подс. П. *** подс. Д. се качил в л.а. „БМВ“ с peг. № ****** и потеглил с него.

В момента, в който двамата подсъдими се отдалечавали от местопрестъплението св. Д.направила снимки на подс. П. и на л.а. „БМВ“ с peг. № ******, които впоследствие представила на служителите на СДВР.

След това св. Д.се обадила по телефона на св. А.И., като му разказала цялата ситуация. Св. И.незабавно слязъл от блока и отишъл на мястото, където бил собственият му лек автомобил. Св. И.констатирал, че вратите на автомобила са отключени и фаровете светят, като на мястото на ключалката на предна лява врата имало дупка. Св. И.преместил автомобила пред блока, в който живеел и се обадил на тел. 112, като подробно обяснил на дежурния служител разказаното му от св. Д.относно взломяването на собствения му лек автомобил.

На място пристигнал екип на СДВР, като бил извършен оглед на л.а. „БМВ“ с peг. № ****** и бил изготвен фотоалбум към него.

Съгласно заключението на изготвената по делото оценителна експертиза стойността на счупената ключалка на процесния автомобил е 104.50 лева.

Настоящият съдебен състав приема горната фактическа обстановка за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите С.Д. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.

1 и т. 2, пр. 2 НПК на л. 31-32, л. 39 и л. 45-47 от ДП), А.И. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 37 от ДП), И.И. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 153 от ДП), В.М.(вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.

1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 154 от ДП) и В.М.

Тези гласни доказателствени средства се подкрепят и от следните писмени доказателства и заключения на експертизи: справки от НАП относно изтърпени наказания „глоба“, наложени на подс.