Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16680 от 16.10.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 12761/2023
Вид
Решение № 16680
Подписан
16.10.2023
Състав
Даниела Попова

Цитирани разпоредби

  • чл.124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 16680 гр. София, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА П. ПОПОВА при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело № 20231110112761 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.

422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за цена на доставена топлинна енергия и дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на законната лихва, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването им.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който предявените искове се оспорват изцяло, като се оспорва 1 наличието на облигационно отношение между страните. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност. По подробно изложените съображения се претендира исковите претенции да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за негови задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/ за топлоснабден имот.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В настоящия случай не се установи по безспорен начин, че ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване върху топлоснабдения недвижим имот.

По делото не са представени никакви доказателства в тази насока.

Обстоятелството, че топлоснабдения имот е придобит от наследодателя на ответниците през 1970г. не е достатъчно да установи, че през прицесния период – 2019г.-2021г., ответникът е собственик и/или ползвател на имота.

Обстоятелството, че ответникът е наследник на бивш собственик на имота, само по себе си не е достатъчно, за да бъде ангажирана отговорността му за плащане на суми за доставена топлинна енергия за период повече от пет години след смъртта на наследодателя му. Последният нито е бил потребител на ТЕ за процесния период, нито са представени доказателства, че някой от наследниците му има това качество по смисъла на закона Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени на това основание, без да се разглеждат останалите доводи, изложени от процесуалния представител на ответника.

При този изход на делото разноски на ищеца не се дължат – нито в исковото, нито в заповедното производства.

Така мотивиран, съдът

2

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ..., с адрес ..., срещу Б. С. С. с ЕГН:

********** и адрес: ..., искове с правна квалификация чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД – за признаване за удтановени задълженията на ответника за сумата от 1 579,97 лева – главница за доставена ТЕ за периода от м. 05.2019 г. до м.04.2021 г. за аб.№ ..., ведно със законна лихва за периода от 26.10.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.11.2019г. до 10.10.2022 г. в размер на 277,54 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 09.2019 г. до м. 08.2021 г. в размер на 9,54 лева, ведно със законна лихва за периода от 26.10.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.10.2019г. до 10.10.2019 г. в размер на 2,05 лева, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 57938/2022г. на СРС, 138 състав.

ОТХВЪРЛЯ молбата на ..., ЕИК ..., с адрес ..., за присъждане на разноски както в заповедното, така и в исковото производства.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3