Разпореждане № 3841 от 02.05.2024, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3841 гр. София, 02.05.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20241100900662 по описа за 2024 година

С разпореждане от 03.04.2024 г. на ищеца е дадена възможност да отстрани нередовности на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 и чл. 128, т. 2 от ГПК, в едноседмичен срок от съобщението. Указанията касаят отстраняване на противоречията между изложените в исковата молба твърдения и отправено към съда искане /липсва отправено към съда искане съответно на твърденията, че след сключване на договор № 282/17.07.2020 г. са налице промени в икономическите обстоятелства, които налагат този договор да бъде изменен от съда по реда на чл. 307 от ТЗ/, както и посочване на цена на иска и доказателства за внесена държавна такса по него в размер на 8860.95 лева. Тези указания са съобщени на 08.04.2024 г., като в срока за изпълнението им е постъпила молба от 15.04.2024 г., с която не се отстраняват констатираните от съда нередовности. С тази молба отново не се отправя искане към съда, съответно на поддържаното и твърдяно от ищеца наличие на стопанска непоносимост, доколкото отправеното от ищеца искане съдът да удължи с 20 месеца срокът на сключения между страните, след проведен конкурс, договор за наем, не е съобразено с характера на института по чл. 307 ТЗ. С молбата не е посочена и цена на иска, съответно не е внесена указаната от съда държавна такса, като се изразява несъгласие с извода на съда, че предявеният иск е оценяем.

Съдът счита, че направените уточнения с молбата от 15.04.2024 г. не отстраняват констатираните от съда противоречия между изложените от ищеца фактически твърдения и отправено към съда искане. Напротив, ищецът продължава да поддържа, че иска Съдът да измени първоначално уговорения от съда срок на договора, което искане не е относимо към изложените от него 1 твърдения за наличие на стопанска непоносимост по отношение на сключения между страните договор за наем на рекламно-информационни елементи, собственост на ответника, находящи се в метростанции в гр. София, за извършване на рекламна дейност. Институтът по чл. 307 ТЗ се определя като основание за постигане на изменение или прекратяване на облигационната връзка, тогава, когато липсва съгласие на страните за това, а обективната икономическа ситуация при продължаването според първоначалните условия създава предпоставки за възникване на изключителна несправедливост в отношенията между страните, като целта на този иск е да се приведе правното положение в съответствие с промените на икономическите обстоятелства, настъпили в периода между сключването на договора и завършване изпълнението на задълженията по него, съответно запазването на договора противоречи на закона или добрите нрави, а не прекратяването му. В този смисъл, за да може съдът да квалифицира иска като такъв по чл. 307 от ТЗ, следва да има отправено искане за изменение в съдържанието на възникналото между страните правоотношение /поетите от страните с договора права и задължения/, върху което съдържание преобразуващото решение по иска е предназначено да въздейства /да измени или прекрати/. Следователно, за да се приеме, че с отправеното към съда искане ищецът цели да реализира субективното преобразуващо право по чл.

307 от ТЗ, следва да има изрично заявено искане за изменение или прекратяване изцяло или отчасти на договорното правоотношение. В случая липсва заявено от ищеца искане с такъв характер /искането за изменение, изразяващо се в продължаване на уговорения от страните срок не е изменение в съдържанието на правоотношението по смисъла на чл. 307 от ТЗ/, тъй като целената с този иск последица е да се прекрати облигационната връзка, когато липсва съгласие на страните за това, въпреки че продължаването при първоначално уговорените условия създава предпоставки за възникване на изключителна несправедливост в отношенията между страните. Затова, ако така целената правна промяна е настъпила по силата на други факти /например изтичане на уговорения срок с договора срок/, то ще липсва правен интерес от предявяване на конститутивния иск по чл. 307 от ТЗ, тъй като конститутивното действие на съдебното решение не може да настъпи поради липса на материално правоотношение, върху което то да въздейства . Това е така, защото при сключените за определен срок договори, настъпването на 2 срока действа по право и продължаването на първоначално уговорения срок не може да бъде изменение на договора по смисъла на чл. 307 от ТЗ, което Съдът има право да извърши.

Дадената от страната правна квалификация не обвързва съда, а последният има задължението сам да даде такава, съобразявайки изложените обстоятелства и отправено към него искане. В случая се твърди, че се предявява иск по чл. 307 от ТЗ, но съгласно гореизложените мотиви не може да се приеме, че е отправено искане към съда, съответстващо на такъв иск.

Липсата на съответно на хипотезата на чл. 307 от ТЗ искане прави невъзможно за Съда да изпълни задължението си да администрира делото, като даде правна квалификация на иска и изготви доклад по реда на чл. 146 ГПК, съответно да определи кои са релевантните за иска факти и доказателства и предостави възможност на ответника да организира и проведе защитата си.

Задължението за посочване на цена на иска и заплащане на държавна такса е предварително установено в закона и при наличието на изрично указание на съда да се посочи такава цена и да се плати държавна такса, евентуалното несъгласие на страната с указанията на съда относно вида на иска /оценяем или неоценяем/ и размера на дължимата държавна такса, не могат да се приемат за уважителна причина, страната да не изпълни тези указания. Искът по чл. 307 от ТЗ, какъвто иск поддържа, че предявява ищецът, не е неоценяем и размерът на цената му се определя, съобразно чл.

69, ал. 1, т. 5 от ГПК.

Предвид неотстраняването на пречките за движение на процеса, Съдът намира, че исковата молба следва да бъде върната, независимо от обстоятелството, че ищецът е направил процесуално усилие да изпълни указанията на съда /с молбата от 15.04.2024г./. Администрирането на исковата молба от Съда, във връзка извършването на проверка относно редовността й, съобразно чл. 127 и чл. 128 ГПК, не допуска осигуряването на повторна възможност за отстраняване на нередовността й. Отстраняването следва да се извърши в дадения от Съда срок по чл. 129, ал. 2 ГПК. След като ищецът не е направил това и не е отстранил пречките за администриране на процеса, въпреки дадената му от съда възможност, то исковата молба следва да бъде върната.

Мотивиран от горното, Съдът

3

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, исковата молба с вх. № 38195/02.04.2024 г., във връзка с която е образувано т. дело № 662/2024 г. по описа на СГС, ТО, VІ-22 състав.

Разпореждането може да бъде обжалвано от ищеца, с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4