Решение № 1475 от 13.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1475 гр. Варна, 13.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20253110201734 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. В. П. срещу Наказателно постановление № 25-0442-000102 от 26.02.2025 г., издадено от началник сектор в ОДМВР – Варна, 04 РУ – Варна, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т.

5 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл.

123, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП.

Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. Г. К. излага доводи за нарушение на материалния закон при издаване на обжалваното наказателно постановление, поради това, че в конкретния случай не е възникнало изобщо ПТП. Излага доводи за недостоверност на показанията на разпитания по делото свидетел Ж.

1 и обратното - за достоверност на показанията на свидетелката Д. Н.а П.а.

Поддържа искането за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна началник на сектор в ОДМВР – Варна, 04 РУ - Варна, редовно призован, не изпраща представител. Преди даване ход на делото пред въззивната инстанция на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 322 НПК са постъпили писмени възражения срещу подадената въззивна жалба от гл. юрисконсулт К. Л. – А. (процесуален представител на въззиваемата страна). Отправено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззивната страна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 11.01.2025 г. около 14,40 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „*“ с рег. № * на изхода на бензиностанция „Лукойл“ в кв. А. в гр.

Варна. Жалбоподателят имал намерение да се включи в движението на бул.

„Н. б.“, докато по това време пресичали св. В. Ж. Ж. и жената, с която живее на семейни начала Н. С. С.

Получило се така, че водачът едновременно излизал на бул. „Н. б.“ и точно накрая на изхода на бензиностанцията пресичали св. В. Ж. Ж. и Н. С. С., която била бременна в трети месец. Жалбоподателят внезапно ударил пресичащата Н.С. С., която след удара се отместила настрани и после заобиколила отзад автомобила. На място останал св. Ж., при което възникнал словесен конфликт. Св. Ж. започнал да блъска по стъклото на автомобила. Св.

Ж. се опитал да изясни въпроса защо жалбоподателят не е спрял на пешеходна пътека и при наличието на знак „Стоп“, но така и не получил отговор.

Жалбоподателят изглеждал неориентиран и отговорил на св. Ж., че се чувства зле. Св. Ж. му взел номера и заедно с пострадалата пешеходка напуснали мястото на произшествието. Едновременно с тяхното напускане, произшествието било напуснато и от жалбоподателя П..

Не след дълго и докато вървели св. Ж. и Н. С. К. решили да сигнализират за случилото се в полицията. Подали жалба, като два дни след инцидента К. посетила съдебен лекар, при което й било издадено медицинско удостоверение, че има травматичен оток и кръвонасядане в областта на левия горен крайник, които са резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет и отговарят да са получени в указаните време и начин, а именно при настъпилото ПТП.

За случая бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица на 19.01.2025 г. от св. А. С. К. – мл. инспектор в 04 РУ – Варна, както и АУАН за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Жалбоподателят подписал съставения АУАН без възражения.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не е постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН.

На 26.02.2025 г. началник сектор в ОДМВР – Варна, 04 РУ – Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН, 2 издал обжалваното наказателно постановление.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства - показанията на св. А. С. К., св. В. Ж. Ж. и св. Д.

Н.а П.а (частично) и и писмени доказателства и доказателствени средства:

АУАН, заповед на министъра на вътрешните работи; констативен протокол за ПТП с пострадали лица; справка за нарушител/водач; медицинско удостоверение и веществени доказателства – диск.

Настъпването на пътно-транспортното произшествие и поведението на водача на автомобила се установяват изцяло от показанията на В. Ж. Ж., които са източник на преки доказателства. Показанията на св. Ж. са вътрешно непротиворечиви, последователни и логични, поради което и съдът ги кредитира изцяло. Същият последователно и в необходимата пълнота възпроизвежда фактите, свързани с възникналия инцидент, като неговите показания напълно съответстват и се подкрепят от показанията на св. А. С. К..

Показанията на св. Ж. се подкрепят и от възпроизведения в съдебно заседание диск, който съдържа видеозапис на местопроизшествието.

Действително съприкосновението между пострадалата С. и автомобила е заснето отдалече и при недобро качество на записа, като се виждат само силуети. Въпреки това при прегледа на видеозаписа се установява ясно, че при едновременното пресичане на св. Ж. и пострадалата Спирова жалбоподателят предприема навлизане на бул. „Н. б.“ в гр. Варна, като не спира изобщо.

Действително скоростта не е висока, което обяснява и липсата на сериозни наранявания у пострадалата С., но въпреки това съдът намира, че настъпването на произшествието е ясно забележимо на записа.

Очевидно и двете страни в произшествието са били изненадани, като причините за това водачът на автомобила да не забележи идващите пешеходци, както и идващите пешеходци да не забележат приближаващия се автомобил за съда са неясни, но и ирелевантни в това производство. Пътнотранспортно произшествие е настъпило и Н.С. С. е пострадала.

В този смисъл съдът не кредитира показанията на св. Д. Н.а П.а в частта, в която заявява категорично, че през цялото време е имала видимост към автомобила и не е имало съприкосновение между автомобила и пешеходците.

3

На представения по делото видеозапис категорично съприкосновение между пешеходците и автомобила се вижда, макар и записът да е с лошо качество и да се виждат само силуети. Вижда се и как пешеходците носят чадър, който при удара рязко се измества настрани и после се връща в обратна посока.

Действително пострадалото лице не е следвало да напуска произшествието и да уведоми органите на МВР, както на първо място е следвало да постъпи и жалбоподателят. И двете страни са напуснали произшествието, като това в никакъв случай не се отразява на достоверността на показанията на св. Ж., който сам признава, че е ударил автомобила и е повишил тон.

Настъпването на телесно увреждане се доказва от издаденото съдебномедицинско удостоверение, съгласно което пострадалата е получила нараняване, което съответства да е получено на процесната дата при настъпило ПТП.

При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат за установени до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, АУАН също служи като основа на направените от съда фактически изводи.

Съдът кредитира представените по делото писмени и веществени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях, АУАН и на свидетелските показания в кредитираните части изгради своите фактически изводи.

От правна страна:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН.

АУАН и НП са изготвени от длъжностно лице със съответната компетентност, но не съдържат необходимите реквизити по чл. 42, т. 4 ЗАНН и 4 чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 4 ЗАНН актът за установяване на административно нарушение съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Същото изискване има и по отношение на наказателното постановление съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

От анализа на приложимата нормативна уредба се налага извод, че изпълнителното деяние на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП се осъществява чрез бездействие – съгласно посочената разпоредба когато при произшествието са пострадали хора, водачът на ППС, участник в ПТП, е длъжен да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи.

В конкретния случай актосъставителят е посочил единствено, че на посочената дата и място жалбоподателят като участник в ПТП не е останал на място и не е уведомил компетентните служби на МВР, като не е посочено по какъв начин е настъпило пътнотранспортното произшествие, както и че при неговото настъпване е пострадала Н.С. С.. Нито в АУАН, нито в НП е посочено, че от произшествието има изобщо пострадало лице, което е основен елемент на нарушението от обективна страна. Т.е. не са описани всички признаци от обективна страна на административното нарушение. Едва в проведения разпит в съдебно заседание св. К. и св. Ж. посочват, че при произшествието е била блъсната пешеходката Н. С. Наличието на пострадало лице е от съществено значение за преценка на приложимата материалноправна норма, създаваща и съответните задължения за участниците в ПТП.

При наличието на пострадало лице задълженията на участниците в произшествието са едни, при липсата на пострадало лице задълженията на участниците в произшествието са други. В случая вмененото на водача нарушение изисква настъпването на този факт – физическо лице да пострада, който, обаче, факт не е вменен на жалбоподателя чрез неговото описание в документите, ангажиращи неговата административнонаказателна отговорност. Тези конкретни факти не са посочени в АУАН и НП, поради което и при издаването на посочените актове е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

В административнонаказателното производство пълното описание на 5 нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за законосъборазното развитие на самия процес не само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е изискване относно формата на тези актове – чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Съдържанието на НП не може да се изчерпва с посочване на извършено съставомерно нарушение, без да са изложени и анализирани всички относими факти и обстоятелства довели административнонаказващия орган до извод за наличие на такова и то по отношение на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Не само пълната липса на релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до основните въпроси във връзка с ангажирането на административнонаказателна отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е самостоятелно основание за отмяна на съответното НП. Липсата на описание на конкретни факти относно вмененото нарушение води до невъзможност на съда, а и на нарушителя (с което съществено се нарушава правото му на защита), да установи какво точно нарушение е извършил, при какви обстоятелства, за да могат да бъдат съотнесени фактите към твърдяната за нарушена правна норма. Описаните в АУАН и в НП факти не дават възможност да бъде извършена такава преценка.