Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 113 от 17.06.2024, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно гражданско дело 224/2024
Вид
Решение № 113
Подписан
17.06.2024
В сила
17.06.2024
Състав
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, ПОЛЯ ДАНКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Ловеч, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20244300500224 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 72/20.02.2024 г., постановено по гр.д. № 128/2024 г., Ловешкият районен съд е изменил на основание чл. 150 във връзка с чл. 143, ал. 2 от СК, определената по гр.дело № 2182/2017 г. по описа на Ловешкия районен съд, месечна издръжка в размер на 130.00 лв., като я увеличава със 170.00 лв., или осъжда за в бъдеще Л. М. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да заплаща на детето си Д. Л. Л., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Д. А. П., ЕГН **********, с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 300.00 лв. /триста лева/, считано от датата на подаване на исковата молба /05.10.2022 г./ до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на тази издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане, като искът до пълния претендиран размер от 350.00 лв. като неоснователен и недоказан отхвърлил.

Със същото решение Л. М. Л. с горните данни е осъден да заплати на Д.

А. П., ЕГН **********, сумата 402.86 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска и отхвърлил искането на Л. М. Л. за присъждане на направените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Л. М. Л., с горните данни, е осъден да заплати по сметката на Ловешкия районен съд сумата 244.80 лв., 1 представляваща държавна такса върху присъденото увеличение на издръжката.

В срока по чл.315, ал.2 от ГПК е подадена въззивна жалба от адв. И. Б., процесуален представител на Д. Л. Л., чрез нейната майка и законен представител Д. А. П., против решението на ЛРС в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.150 от СК за сумата над 300.00 лв.

Счита, че така определената издръжка е недостатъчна с оглед възрастта на детето, неговите потребности и доходите на бащата. Изтъква, че майката на детето Д. П. има и друго дете, за което също отделя средства, като полага и денонощни грижи за дъщеря си Д..

Моли съда да измени решение № 72/20.02.2024 г., постановено по гр.д.

№ 128/2024 г. по описа на Ловешкия районен съд, като увеличи размера на издръжката от 300.00 лв. на 350.00 лв. и уважи изцяло претендирания размер, ведно с разноските за двете инстанции.

В срока по чл.315, ал.2 от ГПК е подадена въззивна жалба и от адв. Р.

Г., пълномощник на ответника Л. М. Л.. Счита, че решението на ЛРС е незаконосъобразно, неправилно, постановено в нарушение на материалните и процесуални правила, и при превратно тълкуване на събраните доказателства.

Относно доходите на майката на ищцата и нейния съпруг не са представени доказателства за трудовите им възнаграждения, а по отношение доходите на ответника са направени изводи, които не съответстват на приложените документи. Районният съд не е отчел, че Л. плаща издръжка и за друго свое дете – М., като е приел, че закупуването на жилище в Обединеното кралство с ипотечен кредит е свидетелство за добро материално положение.

Моли съда да отмени обжалваното решение по гр.д. № 128/2024 г. по описа на РС – Ловеч и постанови друго, с което осъди Л. Л. да заплаща издръжка в размер на минималния установен по чл.142, ал.2 от СК.

Контролиращата страна ДСП Ловеч, редовно уведомена, не е изразила становище по жалбите.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от законния представител Д. П. и адв.Б.. Моли съда да уважи въззивната жалба, като измени атакуваното решение на РС Ловеч в обжалваната част и осъди ответника Л. М. Л. да заплаща на малолетната си дъщеря Д. Л. Л., чрез нейната майка и законен представител Д. А. П. ежемесечна издръжка в размер на 350.00 лв. Представя писмена защита, като претендира направените разноски за двете инстанции.

Въззивникът Л. М. Л. се явява лично и с упълномощения адв.Р. Г..

Изразява становище, че обжалваното решение на ЛРС е неправилно и незаконосъобразно, с неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства. Излага подробни съображения, като моли съда да постанови решение, с което осъди Л. М. Л. да изплаща издръжка в минимален размер.

ДСП – Ловеч редовно призована за съдебното заседание не изпраща представител, но е депозирала социален доклад.

Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение 2 съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими, като подадени от страни в първоинстанционното производство срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК .

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/.

Ловешкият окръжен съд като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и представени пред настоящата инстанция, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 128/2024 г. по описа на РС - Ловеч е образувано по постъпила искова молба от Д. А. П., като майка и законен представител на малолетното дете Д. Л. Л. против Л. М. Л. с правно основание чл.150 СК. В нея твърди, че с решение № 299/25.06.2018 г. по гр.дело№ 2182/2018 г. по описа на РС Ловеч, ответникът е осъден да заплаща на малолетното си дете Д., род. а ******** г. ежемесечна издръжка в размер на 130 лв. Твърди се, че обстоятелствата, при които е определена издръжката, са се променили и тя е значително по-ниска от определения със закон размер.

Детето е ученичка във ***** клас и разходите, свързани с образованието му, закупуването на дрехи, обувки и са се повишили. Инфлационните процеси в страната и нарастването на цените на стоките от първа необходимост също оказва влияние. Освен това майката има друг брак и родено от ******** г. дете С., за което също полага грижи и получава обезщетение по майчинство в размер на 688.95 лв. Твърди, че ответникът работи в А., получава значително по-високо трудово възнаграждение и освен издръжката, която изплаща неритмично, не полага други грижи за детето и не дава допълнителни средства.

Моли съда да постанови решение, с което измени присъдената с решение № 299/25.06.2018 г. по гр.дело№ 2182/2018 г. по описа на РС Ловеч издръжка, като осъди ответника да заплаща на малолетното си дете Д. Л. Л., чрез нейната майка и законен представител Д. А. П. ежемесечна издръжка в размер на 350.00 лв. от подаване на исковата молба, до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Излага твърдения, че има и друга дъщеря, за която заплаща месечна издръжка в размер на 120.00 лв. Към момента живее в о.к.В. на съпружески начала с друга жена и двете й деца, за които се грижи. Посочва, че има недвижим имот в гр.***, закупен чрез 3 ипотечен заем, който изплаща.

От Удостоверение за раждане серия № ********** от ********* г. се установява, че родители на детето Д. Л. Л., родено на ******** г., са Д. А. Я.

/сега П. / и Л. М. Л..

Между страните не се спори, че с решение № 299/25.06.2018 г., постановено по гр.д. № 2182/2018 г. на РС Ловеч, упражняването на родителските права по отношение Д. Л. е предоставено на майката, а бащата е осъден да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 130.00 лв., начиная от 08.08.2017 г. до настъпване на законна причина за нейното прекратяване или изменение.

Видно от удостоверение № ***/20.09.2022 г. на ОУ “***“ - ***, Д. Л. Л. е ученичка във ** клас през учебната 2022/2023 г. и редовно посещава учебните занятия.

Пред настоящата е представена служебна бележка № 1/19.02.2024 г., от която се установява, че Д. Л. Л. посещава тренировките по акробатичен рокендрол в дните ***** от ** ч. и ежемесечно плаща членски внос към *** в размер на 30.00 лв.

Майката е сключила граждански брак с П.Т.П. и видно от приложено удостоверение за раждане № ****** г. на Община-Ловеч, на ******** г. е родено детето С.П.П. от майка Д. А. П. и баща П.Т.П..

Страните не оспорват, че ответникът има и друго дете – М. Л. Л., родено на ******** г. С решение № III-83-384/22.01.2016 г , постановено по г.р. № 12784/2015 г. по описа на СРС, упражняването на родителските права по отношение на детето М. Л. Л. е предоставено на майката А.Б.Н., а бащата Л. М. Л. е осъден да заплаща на малолетното си дете чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 100.00 лв.

Пред настоящата съдебна инстанция е представено удостоверение № 34/04.04.2024 г. на ****, от което се установява, че полученият от Д. А. П. брутен доход за периода от м.май 2023 г. до м.февруари 2024 г. е в размер на ******* лв. или средно месечно ****** лв.

От представеното пред въззивния съд удостоверение № 35/04.04.2024 г. на **** е видно, че полученият от съпруга на Д. А. П. – П.Т.П. брутен доход за периода от м.март 2023 г. до м.февруари 2024 г. е в размер на ******* лв. или средно месечно ****** лв.

От изисканата от ЛРС справка по изп.дело № 438/2018 г. на ДСИ при РС-Ловеч се установява, че към 23.01.2024 г.ответникът изплаща ежемесечно издръжка на детето Д. Л. в определения размер от 130.00 лева.

Между страните по делото не се спори, че към настоящия момент бащата Л. М. Л. живее в А..

С отговора на исковата молба и пред настоящата инстанция са представени фишове за заплати в превод от английски език, от които е видно, че за периода м. май 2022 г. – м. октомври 2022 г. Л. М. Л. е получил брутно възнаграждение от *** лири стерлинги, а за периода от м.ноември 2023 г. до м.февруари 2024 г. по *** лири стерлинги. По делото са представени и 4 доказателства, от които се установява, че бащата на малолетното дете, заедно с Д.М., имат недвижим имот в гр. ***, закупен чрез ипотечен заем с дата на ипотеката 28.05.2021 г. за срок от 25 години, със салдо на заема ******** лири стерлинги. От приложената пред въззивния съд обобщена справка за кредит към 31.12.2023 г. в превод от английски език е видно, че непогасената сума по кредита е ******** лири стерлинги, като месечната вноска е 1 125.83 лири стерлинги.

Пред районния съд е допуснат до разпит като свидетел П.Т.П. – съпруг на майката. В показанията си, които съдът цени с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК, същия твърди, че двамата живеят в с. У. заедно с детето Д. и техният син С.. Двамата се грижат за малолетната Д., като купуват всичко необходимо за едно дете – дрехи, обувки и т.н. Тя е ученичка в трети клас в ОУ „***“ – гр.

*** и всеки ден я карат с автомобил до училище и след това я прибират. Дават й джобни пари за ежедневни нужди, както и средства за участие в група по рокендрол в гр. ***. Заявява, че от скоро време бащата на Д. започнал да я търси по телефона в събота или неделя, но не е идвал повече от половин година, като майката не е препятствала техните контакти.

Тиз факти се установяват и от приложения по делото социален доклад на ДСП-Ловеч.

По така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл. 150 СК, в която намира правното си основание предявеният иск, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена. Ако при определяне на необходимия размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на родителите, то при иск за изменение на определена вече от съда издръжка следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.