Решение № 107 от 20.03.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Плевен, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500073 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 1382/19.10.2024 г., постановено по гр. дело № 7002/2023 г. по описа на РС-Плевен, е признато за установено на осн.чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.500,ал.1,т.3 от КЗ ,че Ц. П. С., ЕГН **********, гр.

Плевен, **********, че дължи на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК**********, гр. София, сумата от 343,42 лева за застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи по щета № 0014-506019-304343, ведно с лихвата за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /24.07.2023 г./ до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 2301/24.07.2023 г. по ч.гр.д. № 20234430104158/2023 г. по описа на РС - Плевен.

Със същото решение Пл.РС е осъдил на основание чл.78, ал.1 ГПК Ц. П.

С., ЕГН **********, гр. Плевен да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК **********, гр. София, ********** сумата от 343,42 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д. № 20234430104158/2023 г. по описа на РС - Плевен.

1

Осъдил е на основание чл.78 ал.1 ГПК Ц. П. С., ЕГН ********** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК **********, сумата от 400,00 лв. направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице.

С Решение № 1613/27.11.2024 г., постановено по гр. дело № 7002/2023 г. по описа на Районен съд – Плевен е допусната на основание чл.247 ал.1 от ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1382/19.10.2024 г., постановено по гр.д. № 202344301017002/2023 г. по описа на РС - Плевен в следния смисъл: в диспозитива на решението, изразът: „Осъжда на основание чл.78, ал.1 ГПК Ц. П. С., ЕГН **********, гр. Плевен, ********** да плати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, ********** сумата от 343,42 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д. 20234430104158/2023 г. по описа на РС - Плевен“,да се чете: „Осъжда на основание чл.78, ал.1 ГПК Ц. П.

С., ЕГН **********, гр. Плевен, ********** да плати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, ********** сумата от 75,00 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д. № 20234430104158/2023 г. по описа на РС -Плевен“.

С Определение № 158/10.01.2025 г., постановено по гр. дело № 7002/2023 г. по описа на Пл.РС е оставено без разглеждане искането на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ********** за изменение на Решение № 1382/19.10.2024 г., постановено по гр. дело № 7002/2023 г. по описа на Районен съд – Плевен в частта за разноските, като недопустимо.

Срещу постановеното Решение № 1382/19.10.2024 г. по гр. дело № 7002/2023 г. по описа на Пл.РС е постъпила въззивна жалба от Ц. П. С. чрез пълномощника му адв. П. П. от Пл.АК, в която се изразява становище, че обжалваният съдебен акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон, както и необоснован - постановен при непълно и едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства.

Въззивникът твърди, че напускането на мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие е съзнателно и целенасочено действие на водача на МПС, като посочва, че първоинстанционният съд е приел, че 2 подобно действие от негова страна в случая е налице, с оглед изготвената по делото съдебна автотехническа експертиза. Твърди, че заключението на вещото лице е обсъдено от съда непълно, едностранно и извадково, като е направен необоснован извод, че при реализиране на процесното ПТП се е движил на задна скорост с 5,27 м/сек. или 18,96 км/час. Според въззивника, извод на вещото лице в подобен смисъл категорично не се съдържа в изготвената съдебна автотехническа експертиза. Налице е единствено твърдение, че съгласно практиката, максималната скорост на движение на един автомобил на заден ход е около 5,27 м/сек. или 18,96 км/час, но извод, че това е била скоростта на движение на управлявания от Ц. П. С. автомобил не е налице.В допълнение посочва, че според вещото лице в практиката е установена скорост на движение от около 2,22 м/сек. или 8 км/час, при която си възстановяват първоначалната форма пластмасовите детайли, където водачът на който и да е от двата автомобила няма да усети контакта върху тялото си. Според вещото лице, след настъпилото съприкосновение между процесните автомобили и потегляне на управлявания от въззивника автомобил, предната пластмасова броня на увредения автомобил си е възстановила първоначалната форма.Всички тези факти, обективирани в приетото по делото заключение по изготвената съдебна автотехническа експертиза, водят до несъмнения извод, че в случая, безспорно не е налице напускане мястото на местопроизшествието. В процесния случай подобно действие не е било осъществено от него, предвид липсата на възприятие и знание за настъпилото произшествие към момента на неговото осъществяване, поради което поведението му не може да се подведе под нормата на чл.500 ал.1 т.3 от КЗ.

Въззивникът навежда доводи, че представеният по делото протокол за ПТП не е подписан от длъжностното лице мл. автоконтрольор С. К., сочен като негов съставител, поради което неправилно същият е ценен от първоинстанционния съд като годно доказателствено средство в процеса, съответно е зачетена присъщата на протокола за ПТП, като официален удостоверителен документ, материална доказателствена сила.

Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени обжалваното решение на Пл.РС и да постанови друго такова, с което да отхвърли предявената искова претенция, като неоснователна и недоказана, ведно със законните последици.

Претендира направените по делото разноски.

3

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********** чрез юрк. И. Г., в който се оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Въззиваемият счита, че въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд основателно е приел за установени по несъмнен начин предпоставките за възникване на право на регрес срещу Ц. П. С.. Установено е наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищцовото дружество и управлявания от ответника лек автомобил към датата на настъпване на ПТП-то, а от заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза е установен механизмът на ПТП-то, вида и степента на увреждане на отделните части и системи на лекия автомобил, действителната стойност на щетите по лекия автомобил към датата на настъпване на ПТП-то, изчислена по средни пазарни цени и причинно-следствената връзка между механизма на ПТП-то и настъпилите щети. Протоколът за ПТП по своя характер представлява официален свидетелстващ документ за всички факти и обстоятелства, възприети от длъжностното лице в рамките на неговата компетентност и като такъв, следва да бъде кредитиран напълно, както е постъпил и първоинстанционният съд. Следва да бъде отчетен и фактът, че ПТП-то е посетено на място от компетентните органи на ОД на МВР – Плевен, които непосредствено са възприели фактите и обстоятелствата около настъпване на произшествието.

Въззиваемата страна твърди, че ищцовото дружество е изплатило застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди. Твърди, че от съдържащите се в административнонаказателната преписка писмени доказателства безспорно се доказва обстоятелството, че ответникът е напуснал местопроизшествието, преди пристигане на компетентните органи, когато посещението им е задължително по закон. В случая, не е попълнен двустранен констативен протокол, изготвен е Протокол за ПТП № 1740851, поради което е налице хипотезата на чл.125 т.7 от ЗДвП за задължително посещение на местопроизшествието от компетентните органи, поради разногласие между участниците в инцидента относно обстоятелствата около неговото настъпване. Според въззиваемия, при определената скорост на движение, няма как ответникът да не е усетил удар, респективно да не е разбрал, че е настъпило произшествие, което се установява от заключението на съдебната автотехническа експертиза.

4

Моли Окръжния съд, да потвърди изцяло първоинстанционното решение, като законосъобразно, обосновано и правилно.

В съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

По подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********** чрез пълномощника – юрк. И.

Г., е образувано ч.гр.д. № 4158/2023 г. по описа на Пл.РС. Издадена е Заповед № 2301/24.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Ц. П. С., ЕГН ********** да заплати на кредитора ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********** сумата от 343,42 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. Посочено е, че вземането произтича от изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, застрахователна полица № BG/22/119001137744, със срок на валидност от 21.04.2019 г. до 20.04.2020 г. В законоустановения срок е депозирано възражение от Ц. П. С., с оглед на което с Разпореждане № 12881/10.11.2023 г. на основание чл.415 ал.1 т.1 от ГПК е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си.

Постъпила е искова молба от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК **********, против Ц. П. С., ЕГН **********, в която се твърди, че на 24.07.2019 г., около 21:15 часа, в гр. Плевен, на **********, водачът Ц. П. С. при управление на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“, с peг. № **********, при движение на заден ход не се убеждава, че пътят зад него е свободен, вследствие на което реализира ПТП с паркирания лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“, с peг. № **********, собственост на З. Л. Я..

По делото е безспорно установено от представения Протокол за ПТП № 1740851/24.07.2019 г., че на 24.07.2019 г., около 21:15 часа, в гр. Плевен, на **********, водачът Ц. П. С. при управление на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“, с peг. № **********, при движение на заден ход не се убеждава, че пътят зад него е свободен, вследствие на което е реализирал ПТП с паркирания лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“, с peг. № **********, собственост на З. Л. Я.. Протоколът е подписан без възражения от Ц. П. С..

Безспорно е установено, също така, че към датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“, с peг. № ********** е застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със застрахователна полица № BG/22/119001137744, със срок на валидност от 21.04.2019 г. до 20.04.2020 г.

5

Във връзка с причинените материални щети на лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“, е peг. № **********, вследствие на процесното ПТП, настъпило на 24.07.2019 г. е изготвен Доклад по щета № 0014-5060-19304343/1, като е определено застрахователно обезщетение за претърпените вреди в размер на 333,42 лв. Видно от Платежно нареждане от 01.10.2019 г., сумата от 333,42 е изплатена на З. Л. Я.. В посочения Доклад по щета е определена регресна претенция срещу Ц. П. С. в размер на 343,42 лв., от които изплатено застрахователно обезщетение в размер на 333,42 лв. и общо ликвидационни разходи в размер на 10,00 лв., като в графа „Забележка“ е отразено „Напуснал ПТП“.