Решение № 187 от 27.05.2022, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. С., 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Ш.а при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20225400500104 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258- чл.273 ГПК

С решение № 400/29.11.2021г. по гр.д. №451/2021г. С.ският районен съд е осъдил ИВ. Г. Ш. ЕГН ********** с адрес с.Ш.л., общ.С., ул.“Ч.“ №30 да преустанови неоснователните действия, с които пречи на В. Т. Б., ЕГН ********** с адрес гр.Д., ул.“С. К.“ №11, В. Т. П. , ЕГН ********** с адрес гр.Д.,ул.“С.п.“ №14, П. СТ. ГЛ. , ЕГН- ********** с адрес гр.Д., ул.“О.“ №22, С. С. В. , ЕГН ********** с адрес гр.Д., ул.“С. К.“ №6 и М. П. С. , ЕГН ********** с адрес гр.Д., ул.“Р.“ №2а ,да упражняват в пълен обем правото си на собственост на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в м.“Б.-С.“, землището на с.С. с площ от 630кв.м. с трайно предназначение на територията-Земеделска, начин на трайно ползване-нива, десета категория, при съседи : ***, ***, *** и ***, като премахне за своя сметка находящия се в югозападната част на поземления имот с идентификатор *** метален павилион и е осъден ИВ. Г. Ш., ЕГН ********** с адрес с.Ш.л., общ.С., ул.“Ч.“ №30 да заплати на В. Т. Б., ЕГН ********** с адрес гр.Д., ул.“С. К.“ №11 разноски по водене на делото в размер на 880,00 лв

Постъпила е въззивна жалба с вх.№462/01.02.2022г. от Иван Г. Ш. чрез пълномощникът му адв.К. И. Ш.а против решение №400/29.11.2021г. постановено по гр.д. №451/2021г.по описа на районен съд –С. като намира ,че то е неправилно поради нарушение на материалния закон,съществено 1 нарушение на съдопроизводствени правила и необосновано.Твърди ,че с отговора на исковата молба е оспорила законосъобразността на решението на поземлената комисия №05487 от 12.03.1998г., т. 11, с което на ищците е възстановен поземлен имот - Нива от 0.641 дка, в местността Б. - С., с №005040 по картата на землището, със сегашен идентификатор ***, тъй като е постановено в нарушение на действащите към момента на възстановяването разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Счита ,че решенията на поземлените комисии имат конститутивно действие по възстановяване на собствеността на земеделски земи, но те са непротивопоставими на трети лица, които не са участвали в административното производство, в каквото качество се явява нейният доверител-ответника по делото . По реда на косвения съдебен контрол, съдът е разгледал възраженията за неправилност на конститутивния административен акт, като счита ,че в противоречие със събрания по делото доказателствен материал е формирал неправилни и необосновани изводи, с които е отхвърлил възраженията и като неоснователни. Счита ,че напълно нелогичен, неправилен и необоснован се явява решаващият извод на съда, обосноваващ изхода на спора, по приложението и тълкуването на разпоредба на чл10б, ал.1 ЗСПЗЗ. В решението си съдът е възприел мотивите на решенията по установената съдебна практика, като е посочил, че пречка за реалната реституция на земята е налице при осъществено към датата на влизане в сила на ЗСППЗ мероприятие или застрояване на терена от ТКЗС, държавни предприятия или др.ЮЛ, като посочената разпоредба не въвежда изискване за законност на строителството, както и че е достатъчен обективният факт на извършено строителство или осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността да възстановяване на собствеността върху земята в реални граници по реда на ЗСПЗЗ, като също така не е установено изискване и за площта на сградите, за вида на конструкцията им, както и за начина им на прикрепване към земята.Счита ,че неправилно е интерпретирана съдебната практика от съда, по отношение на изводите му сочещи, че разпоредбата на чл10б, ал.1 от ЗСПЗЗ се отнася и урежда случаите на осъществяване на такова предприятие или застрояване на терен, което представлява комплекс от строителни дейности, а не строеж на единични сгради, които попадат в приложното поле на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗЦитира съдебна практика,в която се приема, че застрояването или осъществяването на комплексно мероприятие на държавата по смисъла на чл10б, ал.1 ЗСПЗЗ е пречка за възстановяване на собствеността на земеделските земи, като в тези случаи за разлика от хипотезата на чл10, ал.7 ЗСПЗЗ, законодателят не е предвидил изискване за законност на извършеното строителство. Т.е. счита ,че задължителната съдебна практика е в насока разграничаване на посочените по - горе разпоредби, не по отношение на обема на застрояването, а по отношение неговата законност. В този смисъл, изводите на първоинстанционния съд не кореспондират със задължителната съдебна практика по аналогични случаи, както неправилно е посоченото в мотивите на обжалваното решение, така 2 също и със самата законова разпоредба.Намира ,че ако въззивния съд приеме , че комплексността на застрояването е задължителен елемент от фактическия състав на нормата, въпреки че не е изрично посочен в нея, изводите на съда, с които е приел, че процесният павилион е единична сграда отново счита ,че са неправилни, тъй като противоречат на действителното фактическо положение.Твърди ,че павилиона е построен от ТКЗС и към влизане в сила на ЗСПЗЗ е бил част от селскостопански двор /овчарник - сеновал/, като по точно предназначението му е било млекосъбирателен пункт в стопанския двор, следователно той е бил част от такова комплексно застрояване.

Доказателства в тази насока, представлява представената по делото скица на имот, придаден към селскостопанска постройка, издадена и подпечатана от Председателя на Общинската поземлена комисия, с която на доверителят и е определен размера на придаваемата земя към закупените от него сгради. От скицата счита ,че е видно, че в два съседни имота са разположени две сгради, едната от които е процесната, а втората е разположена в другия имот под пътя. Твърди ,че тези сгради са построени от ТКЗС, ведно с изградената в стопанския двор инфраструктура - път, електроснабдяване и водоснабдяване и като такиватвърди

,че са част от комплексно застрояване на селскостопанския двор /овчарник - сеновал/, поради което намира ,че е изпълнено и това условие, в случай че приеме въззивния съд , че нормата на чл10б, ал.1 от ЗСПЗЗ се отнася не до единични сгради, а касае комплексни застроявания и осъществени мероприятия. В подкрепа на горните твърдения, с въззивната жалба представя и моли въззивния съд да приеме като доказателства: Справка №46 за оценка на недвижим имот "Овчарник сеновал" в с.С., Удостоверение от Ликвидационен съвет, с изх.

№370/23.12.1993г., Тръжен протокол от 20.10.1992г. и Протокол за експертна оценка на имоти, собственост на И.Ш.. Счита ,че всички тези доказателства установяват изграждането, статута, вида, квадратурата и пазарната оценка на посочената по скицата двуетажна сграда в съседния имот и определения й прилежащ терен, закупена също от ответника от Ликвидационния съвет, по същия ред и която сграда е била с предназначение „овчарник - сеновал" и заедно с процесната и изградената инфраструктура са били част от стопанския двор, т.е. към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ е било налице комплексно застрояване и сградите са представлявали обществено мероприятие, непозволяващо възстановяване на собствеността върху земята под процесната сграда и необходимият и прилежащ терен.Твърди ,че е налице противоречие и по отношение събраните по делото доказателства и правните изводи направени от съда по приложението на § 1в, ал.1 от ППЗСПЗЗ, съгласно която разпоредба, строителни дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността, са: наземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, съоръжения, пътища, жп линии и др.От приета по делото СТЕ, чието заключение е възприето изцяло от съда, безспорно се установява, че процесният павилион е с площ от 28.22 кв.м., изграден върху бетонова площадка от метална конструкция, лек тип от вбетонирани метални 3 колони, метални греди, метални покривни греди, под - бетонна площадка и т.н.Моли въззивния съд да обърне внимание ,че в заключениет на вещото лице е посочено, че металният павилион представлява „строеж" по смисъла на т.38 от &5 на ДР на ЗУТ и не е временен и преместваем обект. С чита ,че същия е недвижима вещ, тъй като съдържа основния белег на недвижимите вещи, а именно трайната прикрепеност към земята и по смисъла на посочената разпоредба представлява наземна сграда. Поради това намира ,че процесната постройка попада в посочените в § 1в, ал.1 от ППЗСПЗЗ строителни дейности, които възпрепятстват възстановяването на собствеността на бившите собственици, противно на възприетото от съда становище и изложените от него мотиви.

Във връзка с оспорването на законосъобразността на реституирането на имота в пълния му размер, като много съществено счита ,че следва да се отбележи нарушението на чл.10. ал.12 ЗСПЗЗ, /в редакцията му от 1997г. и 1998г./, съгласно който се възстановяват правата на собствениците по реда на чл. 14, ал. 1, т.1 върху земите във и извън строителните граници на населените места, включени в стопански дворове на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, които не са застроени или не представляват прилежащи площи към сгради. Намира ,че тази норма е въведена и се явява специална по отношение разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, тъй като касае само реституирането на имоти ,включени в стопански дворове на ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и се явява приложимо право към настоящия случай, тъй като е била действаща към момента на постановяване на решението на поземлената комисия, а от приложените по делото доказателства - Договор за продажба от 01.03.1993г., сключен между ответника и Ликвидационния съвет на с. Ш.л., Протокол от 26.01.1993г. за спечеления от него търг за процесната сграда и фактура №210 от 09.04.1993г. за заплатена цена, се установява, че въпросната сграда е продадена от Ликвидационния съвет на СС Ш.л., която се явява прекратена организация по §12 ПЗР ЗСПЗЗ и постройката е била част от активите на ТКЗС, построена като част от стопански двор.Счита ,че задължителната съдебна практика не поставя изисквания и не прави разграничения по отношение вида, предназначението, законността, начина и обема на застрояването, а именно дали застрояването е единично, комплексно или касае мероприятие на държавата. Счита ,че фактическият състав на разпоредбата се свежда единствено до възможността имотът да бъде възстановен в стари реални граници, да е бил включен в стопански дворове на посочените организации и да не е бил застроен - условие, което в настоящия случай не е било налице, за да са настъпят валидни правни последици на реституцията.Счита ,че неправилни и необосновани са изводите на съда, с които същият не е признал на ответника придобИ.ето на правото на строеж върху процесната постройка, както и определения към нея прилежащ терен в размер на 0,235 дка, съгласно 4

Наредбата за необходимата земя при изграждане на строителни обекти (ДВ бр.101/1982г.).Счита ,че районният съд неправилно се е позовал на разпоредбата на чл.45, ал.З ППЗСПЗЗ /в редакцията му от 1993г./. В настоящия случай намира ,че същата се явява неприложимо право, тъй като е въведена като нова разпоредба в нормативния акт, с бр.72 на ДВ от 24,08.1993г. Моли въззивния съд да обърне внимание ,че от доказателствата по делото става ясно че ответника е придобил собствеността върху постройката преди това. Търгът е проведен на 26.01.1993г., Договорът за продажба е сключен на 01.03.1993г., а цената е заплатена на 09.04.1993г. Към този момент, действаща е била горепосочената Наредба за необходимата земя при изграждане на строителни обекти, като именно тя е била релевантна за определяне на прилежащите към сградите терени и като такъв приложим нормативен акт е посочена в издадената на ответника скица Счита ,че скицата е издадена по надлежния ред, подписана от техническото лице - В. К. и от Председателя на Об.ПК - инж.К.Узунов и подпечатана с печата на Поземлената комисия. Поради това намира ,че е налице валиден документ, с който е определен размерът на придаваемата земя, посочени са реалните граници на прилежащия към сградата терен и същият е определен вече като самостоятелен парцел, който ответникът ведно със сградата ползва и владее непрекъснато и необезпокоявано като собственик, в продължение на повече о т 28 години, считано от придобИ.ето му на 01.03. 1993г., до настоящия момент. Също така, от т.З на представения с жалбата Протокол за експертна оценка на имоти от 05.07.1993г. е видно, че е извършена пазарна оценка и на придаваемата към процесната постройка земя, в размер на 235 кв.м.Счита ,че в нарушение на процесуалните правила, съдът не е обсъдил и представените като доказателства Указания с №06-00-131/25.09.1992г. на Министерството на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост, с които са направени предписания и са дадени инструкции по прилагането на действащите към момента нормативни актове, касаещи разпореждането с постройките и със земите, върху които е извършено строителството, представляващи дълготрайни активи на тогавашните ТКЗС /ДЗС/. Счита ,че с постановеното решение, без всякакви мотиви и в противоречие на процесуалните правила е отхвърлено и възражението на доверителя и за изтекла в полза на ответника придобивна давност на правото на собственост, върху прилежащият към сградата терен в размер на 0,235 дка, част от които попадат във възстановения имот на ищците, както и евентуалното възражението за придобивна давност, на правото на строеж на постройката върху прилежащият й терен, като само бланкетно е посочено от съда, че не се установява, ответника да е владял и ползвал въпросния прилежащ терен от придобИ.ето му през 1993г. до сега.Счита ,че от разпита на свидетелите на ищците може да се направи извод, че същите са неверни, дори нещо повече, свидетелите открито лъжесвидетелствали, показанията им сами по себе си били противоречиви и не кореспондират със заключението на експертизата, скицата на имота, както 5 и с останалия събран по делото доказателствен материал.Поддържа становището си за неоснователност на исковата претенция и поради това, че търсената от ищците защита не следва да се реализира по реда на чл.109 от ЗС, тъй като съгласно правната теория и практика, с негаторен иск се търси защита на нарушени права, тогава когато собственикът владее вещта, но действия на друго лице накърняват или застрашават владението и изобщо правото на собственост, като предпоставка за предявяване на такъв иск например са периодични посегателства върху вещта, без обаче да се осъществява постоянно нарушаване на владението. В настоящия случай, счита ,че ответника противопоставя свои права на собственост върху постройката, ведно с правото на строеж, основани първо на покупко продажба и като евентуално на безспорно осъществявано владение, в продължение на 28 години и върху прилежащия терен, което продължава и понастоящем, поради което възниква спор за материално право, който се явява преюдициален спрямо настоящото производство и следва да бъде разрешен по друг процесуален ред. Намира ,че от заключението на експертизата, както и от дадените от вещото лице обяснения в съдебно заседание се установява, че павилиона не затруднява достъпа до имота на ищците, защото до имота им има достъп от още две страни.Поради това моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго , с което да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана. Претендира разноските ,направени по делотоот доверителя и.