Разпореждане № 101993 от 25.10.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 101993 гр. София, 25.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Частно гражданско дело № 20221110154277 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 417 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпило заявление от ЮЛ, ЕИК ***, с което на основание чл.

418, ал. 1 във вр. с чл. 417, т. 10 ГПК се претендира издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Я. Г. Г., ЕГН **********, за сумата 183.20 лева главница, представляваща задължение по запис на заповед, сумата от 33.69 лева лихва за забава за периода от 08.12.2020 г. до 30.09.2022 г., в едно със законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2022 г. до изплащане на вземането.

Искането се основава на представения по делото оргинал на документ – запис на заповед, издаден на 08.12.2020 г.

Съдът, като взе предвид направеното искане, представените доказателства и като съобрази предпоставките на процесуалния закон, намира следното от фактическа и правна страна:

Така подаденото заявление следва да бъде отхвърлено.

Приложеният към заявлението запис на заповед е с уговорен падеж на предявяване. В записа има напечатен текст „Настоящият запис на заповед ми бе предявен за плащане на ….. г.“ Липсва посочена дата на предявяване и не може да е направи извод, че записа е предявен. Съответно липсва редовен от външна страна документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника

Искането следва да бъде отхвърлено и в частта, в която се претендира присъждане на обезщетение за забава, тъй като е недопустимо издаване на заповед за изпълнение за лихвите върху сумата по записа на заповед, изтекли от падежа до датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, каквото искане е отправено в заявлението. В т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС е отбелязано, че не е допустимо присъждане на закъснителни (мораторни) лихви в случая, защото не се касае за вземане, което е обективирано в документа. Ето защо присъждане на мораторна лихва за периода 1

08.12.2020 г. до 30.09.2022 г. е недопустимо.

Мотивиран от горното, Софийският районен съд

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението на ЮЛ, ЕИК *** за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист Я. Г. Г., ЕГН **********, за сумата 183.20 лева главница, представляваща задължение по запис на заповед, сумата от 33.69 лева лихва за забава за периода от 08.12.2020 г. до 30.09.2022 г., в едно със законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2022 г. до изплащане на вземането.

Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му.

УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви осъдителен иск за вземането, за което е отказано издаване на заповед за изпълнение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2