Решение № 155 от 24.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Велико Търново, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20254100501064 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №681/09.06.2025г., постановено по Гр.д.№2477/2024г. по описа на РС – Г.О.:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Й. Й., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Г.О., ул. „Б." дължи на «ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ» ЕООД, с ЕИК: 175074752, с адрес: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, със законeн представител – С.Н.Н., Н.Л. и Я.Ч. – управители и пълномощник: юрисконсулт И.Т.Т., парично вземане в размер на 2736.18лева (две хиляди седемстотин тридесет и шест лева и осемнадесет стотинки) неплатена главница по Договор за потребителски кредит № ***/ 07.10.2022г.; законна лихва върху главницата от подаване на заявлението – 30.07.2024г. до окончателното изплащане на дължимата сума; сумата от 1065.23лева (хиляда шестдесет и пет лева и двадесет и три стотинки) неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 01.04.2023г. до 03.04.2024г.; сумата от 363.95лева (триста шестдесет и три лева и деветдесет и пет стотинки) непогасена лихва за забава от 02.11.2022г. (датата на изпадане на длъжника в забава) до 03.04.2024г.( датата на предсрочната изискуемост); сумата от 296.59лева (двеста деветдесет и шест лева и петдесет и девет стотинки) законна лихва от 03.04.2024г. до 29.07.2024г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №904/27.09.2024г. по ч.гр.дело № 2070/2024г., както и е разпределена отговорността на страните по делото за съдебни разноски за исковото и заповедното производства.

1

В срока по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение в цялост е постъпила въззивна жалба от М. Й. Й., чрез пълномощник адв.П. П. – ХАК, като са развити оплаквания за неправилност, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неизпълнение от РС задължението му по чл.7 ал.3 и чл.12 ГПК да се произнесе по всички защитни доводи на ответника и да мотивира решението, съобразно разпоредбите на чл.235 ал.2 и чл.236 ал.2 ГПК, с доводи, че РС не е изложил фактически и правни изводи по съществото на спора относно всеки твърдян от ответника относим юридически факт. Сочи се, че първостепенният съд не е обсъдил решаващото за изхода на спора ответно възражение, че клаузата за договорна /възнаградителна/ лихва е неравноправна и поради това целия процесен договор за потребителски кредит е изначално недействителен, по развити съображения по същество. Твърди се, че в случая клаузата за уговорен ГЛП е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД, като накърняваща добрите нрави. Сочи се, че процесния ДПК е недействителен на основание чл.22 ЗПК, поради неспазване на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Твърди се, че потребителят на основание чл.23 ЗПК дължи само чистата стойност на кредита, която би следвало да е само разликата между предоставената главница в размер на 3000лв. и платеното в размер на 1 203,27лв., а именно сумата в размер на 1 796,73лв.

Възразява срещу неприсъждане в полза на въззивника /длъжник/ на разноски в заповедното производство, въпреки депозирана изрична молба за присъждане на такива. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени изцяло обжалваното първоинстанционно такова, вместо което постанови друго, с което отхвърли изцяло предявените по реда на чл.422 ГПК искове. Претендира направените в исковото и заповедното производства съдебни разноски.

В условията на евентуалност, в случай, че въззивната жалба бъде отхвърлена, моли да бъде съобразен принципа на ефективност, който СЕС е приел да не възпира потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договори клаузи и в тежест на въззивника – потребител да не бъдат възлагани разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, чрез пълномощник ЮК П., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, по развити съображения по съществото на спора. Претендира разноски за въззивното производство за ЮК възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна, в случай, че надвишават размера, определен съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Моли делото да бъде разгледано в отсъствие на въззиваемата страна.

В СЗ въззивникът М. Й. Й., чрез пълномощник адв.П. П. – ХАК, с писмена молба – становище с вх.№1094/27.01.2026г., поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена, оспорва писмения отговор по жалбата.

Адв. П. П. – ХАК претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА за безплатно оказана на ответника адвокатска помощ в заповедното и въззивното производства. В случай на отхвърляне на въззивната жалба, моли съдът да съобрази 2 принципа на ефективността, който СЕС е приел да не възпира потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи и да не възлага в тежест на потребителя – въззивник да заплаща в полза на кредитора разноски. Алтернативно, моли на въззиваемата страна да не се присъждат разноски за ЮК възнаграждение, поради прекомерност.

В СЗ въззиваемата страна „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище гр.София, чрез пълномощник ЮК П., с писмена молба с вх.№808/20.01.2026г., моли делото да бъде разгледано в нейно отсъствие. Оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното решение потвърдено в обжалваната от ответника част, като правилно и законосъобразно.Претендира разноски за въззивното производство в размер на 230 евро ЮК възнаграждение. Релевира изрично възражение за прекомерност на претендираното от процесуалния представител на въззивника адвокатско възнаграждение, като моли да бъде намалено до минимума по Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Първоинстанционното решение като необжалвано от страните е влязло в законна сила на основание чл.296 т.2 пр.1 ГПК в частта на отхвърлените осъдителни искове по чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Ф. в размер на 1018,15 лева и за неплатено възнаграждение за закупена услуга Ф. в размер на 1808,35 лева.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

При извършена проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, съдът приема за установено следното:

РС – Г.О. е бил сезиран с предявени от ищеца „Профи Кредит България" ЕООД, с ЕИК 175074752, чрез пълномощник ЮК И.Т., против ответника М. Й. Й., по реда на чл.422 ал.1 ГПК и в преклузивният срок по чл.415 ал.4 ГПК искове с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и искове по чл.86 ал.1 ЗЗД за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца неизплатена главница в размер на 2736,18 лева по сключен между тях Договор за потребителски кредит №***; сумата от 1065,23 лева – неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 01.04.2023г. до 03.04.2024г.; сумата от 363,95 лева – лихва за забава от 02.11.2022г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 03.04.2024г. /датата на предсрочната изискуемост/; сумата от 296,59 лева – законна лихва от 03.04.2024г. до 29.07.2024г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №904/27.09.2024г. по Ч.гр.д.

№2070/2024г. по описа на РС – Г.О., и съединени с тях осъдителни искове по чл.79 ал.1 пр.1 3

ЗЗД за неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Ф. в размер на 1018,15 лева и за неплатено възнаграждение за закупена услуга Ф. в размер на 1808,35 лева. В ИМ ищецът е изложил твърдения, че ответникът не е изпълнил задължението, което е поел по процесния ДПК, преустановил е плащанията на погасителните вноски, изпаднал е в забава, като е направил плащания по кредита в общ размер на 1203,27 лева.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът М. Й. Й., чрез пълномощник адв.П. П. – ХАК, е оспорил изцяло предявените установителни искове по основание и по размер с искане да бъдат отхвърлени. Позовал се е, че ответникът има качеството потребител по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП, т.к. е усвоил процесния кредит за лични, нетърговски нужди, поради което и процесният ДПК попада под приложното поле на ЗЗП и ЗПК. Ответникът е признал, че изцяло е усвоил кредитния ресурс, но, на основание чл.23 от ЗПК не дължи на кредитора изпълнение на вземанията за договорна лихва, услуга „Ф.“ и услуга „Ф.“ и лихва за забава, т.к. те намират своето основание в нищожна кредитна сделка по смисъла на чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК. Релевира възражение за недействителност на процесния ДПК на основание чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК, възражение, че клаузата за фиксирана договорна лихва от 41% е нищожна, като накърняваща добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД, и на основание нейната неравноправност по чл.146 ал.1 вр. чл.143 ал.1 ЗЗП. Твърди се недействителност на процесния ДПК на основание чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.20 ЗПК, т.к. в ДПК не е включен размера на месечния лихвен процент и не са разписани правата на потребителя по чл.29 ал.4 и ал.6 ЗПК. Твърди се недействителност на целия ДПК на основание чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, т.к. разписания в ДПК ГПР е неточен и подвеждащ, т.к. в него не е включена скритата под формата на „услуга Ф.“ и „услуга Ф.“ договорна лихва, като кредиторът не е изпълнил и изискването да посочи действителната обща сума за плащане. Твърди се, че кредиторът е именувал „услуга Ф.“ и „услуга Ф.“, за да преодолее ограничението по чл.19 ал.4 ЗПК, че вземането по тези „услуги“ е допълнителна и гарантирана за кредитора икономическа облага, поради което то съставлява печалба за търговеца – скрита под формата на „услуга Ф.“ и „услуга Ф.“. Позовава се, че в случая е неприложима нормата на чл.26 ал.4 от ЗЗД, т.к.

ДПК не би могъл да бъде сключен без недействителната му част, защото е нормативно уреден като възмезден и кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия кредит, както и доколкото нищожната клауза за възнаградителната лихва не би могла да се замести по право от повелителни норми на закона, т.к. законодателят не е въвел императивни размери на цените на кредитите. Твърди се, че в процесния ДПК са посочени в абсолютни стойности ГЛП и ГПР, като липсва обаче ясно разписана Методика на формиране на ГПР /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в ДПК ГПР от 49,19%, което от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на ДПК по ясен и разбираем начин /чл.10 ал.1 ЗПК/. Ответникът - потребител твърди, че на основание чл.23 от ЗПК следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

Правно – релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото 4 доказателствен материал, са следните:

Между страните по делото не е спорен факта, който и се установява от събраните доказателства, на сключен между тях на 07.10.2022г. процесен необезпечен Договор за потребителски кредит Профи кредит С. №*** при ОУ, по силата на който ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД – кредитор е предоставил на ответника – кредитополучател – потребител, кредит за рефинансиране в размер на 3000 лева, който ответникът признава, че реално е усвоил, за срок на погасяване на кредита от 36 месеца, с размер на вноската по кредита: 144,48 лева, ГПР – 49,19 %, Годишен лихвен процент /ГЛП/ - 41%, лихвен процент на ден - 0,11%, дължима сума по кредита: 5 201,12 лева. Видно от процесния ДПК, при кандидатстването си за потребителски кредит, клиентът изрично е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга, която е посочена в т.V „поискани от клиента допълнителни възможности“ на този ДПК, като допълнителна незадължителна услуга „Ф.“ е предоставена на клиента, съответно използвана от клиента към сключване на процесния ДПК, респ. редът за използването на закупената незадължителна услуга „Ф.“ е подробно описан в ОУ на Профи Кредит България ЕООД към договорите за потребителски кредит на физически лица. Съгласно процесния ДПК, възнаграждението за закупена допълинтелна услуга „Ф.“ е 1200 лева, а възнаграждението за закупена допълнителна услуга „Ф.“ е в размер на 2100 лева, като размерът на вноската по закупена допълнителна/и услуга/и е 91,66 лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Видно от процесния ДПК, възнаграждението за поисканата и закупена допълнителна незадължителна услуга става изискуемо с подписването на ДПК, но се разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. Видно от процесния ДПК, общото задължение по ДПК е 8501,12 лева, общ размер на вноска: 236,14 лева, дата на погасяване: 1 ден от месеца.