Решение № 227 от 15.06.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Русе, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Мария Велкова

Антоанета А. при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Антоанета А. Въззивно гражданско дело № 20234500500272 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Е. Х. О. и О. Х. О., и двамата чрез адв. Б. М. АК Русе против решение № 276/07.03.2023 г., постановено по гр. д. № 5544/2022 г. на Русенския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от тях искове да се признае за установено по отношение на ответниците С. О. Б. и З. Х. Б., че ищците са собственици на процесния недв. имот за размера над присъдената общо за тях 1/2 ид. част, съответно по ¼ ид. ч. за всеки, да бъдат осъдени ответниците да им върнат тази част от имота и да се отмени КНА в частта му над присъдената общо за ищците ½ ид. част. Намират решението в обжалваните части за неправилно, постановено при извършени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и водещата съдебна и тъкувателна практика. Въвеждат оплакване за непълен и неточен доклад по делото и порочно разпределена доказателствена тежест. Считат, че неправилно съдът посочил твърдяната от ищците фактическа обстановка. Заявяват, че твърдели, че баща им е собственик на целия недв. имот- половината по наследство, а другата половина по давност. Независимо, че изрично посочили, че продължават владението на баща си и се позовават на него, съдът не им указал да докажат и собственото си владение. Въвеждат оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка са анализа на събраните свидетелски показания. Заемат позоция и че неправилно съдът постановил частична отмяна на КНА, като развиват подробни 1 съображения затова. Намира, че с решението си в тази част съдът създавал права на С., каквито тя нямала, както и на втория ответник по делото. Оспорва като неправилни изводите на съда, че Х. не бил собственик и наследниците му не можели да се позвават на това обстоятелство. Позовава се на съдебна практика. Претендират отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което предявените от тях искове да бъдат изцяло уважени, в условията на евентуалност, в случай, че съдът потвърди първоинстанционното решение по отношение на ревандикационните искове, да бъде отменен изцяло КНА, с който ответницата и косвено вторият ответник се легитимира като собственик на процесния имот на второ основание – по давностно владение. Претендират разноски.

Въззиваемите страни С. О. Б. и З. Х. Б., и двамат чрез адв. С. С. АК Русе АК Русе оспорват основателността на жалбата по съображенията, изложени в отговора по чл. 263 ГПК. Искат решението в обжалваните части да бъде потвърдено като правилно.

Претендират разноски пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирани лица, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 108 ЗС да бъде признато за установено по отношение на ответниците С. О. Б. и З. Х. Б. правото на собственост на Е. Х. О. и О. Х. О. върху недв. имот, находящ се в с. С., общ. В., обл.

Р. и представляващ дворно място с площ от 540 кв. м. – имот № 217, за който е образуван УПИ ХІ с площ от 933 кв. м. в кв. 29 по КРП на с. С., ведно с построените в това дворно място жил. сграда с площ от 50 кв. м. и жил. сграда с площ от 9 кв.м. при права по ½ ид. ч. за всеки от ищците, да бъдат осъдени ответниците да им предадат владението на имота и иск по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост на недв. имот, придобит по давностно владение № 166, том 35, дело № 7344, вх. рег. № 12438/16.10.2021 г. на СВ.

С исковата молба ищците са заявили, че процесният имот бил закупен от д. им О. Е.ов К., който починал през 2000 г., а през 2001 г. починала баба им Ф. К. От раждането до смъртта си през 2015 г. в този дом живял баща им Х. О. К. Двамата ищци също били родени там. Намиращите се в имота сгради доколкото знаели били строени от дядо им. Процесният имот бил записан на името на баща им като едноличен собственик в данъчната служба на Община В. Винаги той плащал дължимите данъци за имота, а след смъртта му това правел първият ищец. Когато баща им починал се споразумели О. да плаща данъците за имота, а Е. да го стопанисва и полага грижи за него, тъй като живее в Русе. През лятото косял трева, а зимата ринел сняг. Беряли плодовете от градината. Когато били възпрепятствани, тяхна далечна роднина Г.Б.се грижела за имота, тъй като ищецът О. О. от няколко години живеел в чужбина. Ходела 2 да проветрява, да чисти, ключа от него бил в нея. През 2016 г. била продадена друга къща на баба им и всички вещи от нея пренесли в процесния имот. Заявяват, че след смъртта на баща им всички близки и познати знаели, че къщата на ул. „П. В.“ № * била на б. им, а след неговата смърт – на тях, неговите наследници. През пролетта на 2022 г. узнали, че леля им З., която била сестра на баща им и нейният съпруг режат дърветата в двора на имота и го чистят. Казали, че имотът е вече техен и поискали ключа от Г.

Така установили, че леля им се снабдила с констативен нот. акт за собственост по давностно владение. Заявяват, че изявленията на тримата, разпитани в нот. производство свидетели, не отговаряли на истината. До преместването на б. им и д. им в къщата на ул. „К.“ № * б. им и те живеели с тях. След преместването им през 1988 г. баща им владеел имота до смъртта си, със съзнанието, че е собственик на имота и плащал данъците. Никой не му оспорвал по никакъв начин владението. След смъртта му, ищците владеели имота с намерението, че са собственици като наследници. За периода от 1988 г. до пролетта на 2022 г. нито ответницата, нито който и да било друг не е оспорвал нито на баща им, нито на тях собствеността върху този имот. С. не била владяла имота. Заемат позиция, че баща им Х. К. е придобил имота по наследство и давност, тй като от 1988 до 2015 г. го владял явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено с намерението на собственик, без някой да е оспорвал имота досега в настоящите му граници. След смъртта му те продълижил да владеят целия имот, явно, спокойно и непрекъснато, с намерение за своене. Поради това претендират да бъде признато по отношение на двамата ответници, че ищците са собственици на по ½ ид. част от имота по наследство от баща им, да им предадат владението на имота и да бъде отменен КНА за собственост по давност, с който леля им се снабдила през 2021 г.

В своя отговор по реда и в срока по чл. 131 ГПК ответниците С. О. Б. и З. Х. Б. оспорили предявените искове по чл. 108 ЗС, а иска по чл. 537 ГПК счели за частично основателен. Признали, че имотът е бил придобит от О. К., както и че Х. К. до смъртта си е живял в него, но възразили срещу твърдението, че го е придобил по давност. Заели позиция, че за периода 1988 – 2000 г. О. К. е държал процесната вещ на основание заем за послужване, тъй като отношенията между роднини не предполагат своене на вещта.

След настъпване на смъртта на собствениците на имота Х. К.и и С. Б. наследили имота при равни права. От този момент до смъртта на Х., независимо, че ползвал имота и живял в него, не било налице своене в пълне обем. К. владеел своята ид. част и държал ид. част на с. си С. Б.. Липсвали доказателства в промяна в намерението му, както и за превръщане на държането във владение. Оспорват твърденията, че ищците били владели имота. Никой не ги бил виждал в него, нито когато баща им бил жив, нито след това. Грижи за него полагали двамата ответници. Поради това претендират отхъврляне на ревандикационния иск. По отношение на искането по чл. 537, алл. 2 ГПК считат, че С. Б. не била собственик на целия имот, а само на ½ ид. част, а ищците на по ¼ от него. З. О. не претендирал за права върху имота.

3

Страните не спорят, че собствеността върху процесния имот е придобита от дядото на ищците и бащата на първата ответница О. Е. К., като не е имал документи, удостоверяващи собствеността му. Установява се от приложените по делото удостоверения, че О. Е. К е починал през 2000 г. и е оставил за свои законни наследници д. си С. О. Б. и Х О. К – с., който е починал на 14.02.2015 г. и е оставил за свои законни наследници ищците Е. Х. и О. Х. О..

По делото е приложен нот. акт за собственост на недвижим имот № 111, том VІ, рег. № 9147, дело № 909 от 2021 г. на нотариус А. Ф., с който отв. С. Б. е призната за собственик на процесния недв. имот по давностно владение. Приобщено към доказателствения материал е и нот. дело, по което е било издаден КНА.

От показанията на св. Г.Х. Б. се установява, че със страните са далечни роднини, живеела в близост до процесния имот и всеки ден минавала покрай него. Поради това знаела, че в имота до смъртта си сам живеел бащата на ищците и те като малки. Сестра му С. живяла в имота докато се омъжи, след което се изместила в друга къща на същото село. От този момент не била вижда да идва в имота, да се грижи за него, да има претенции към него. Х. казвал, че имотът е негово, тя така и знаела. След като Х. починал, с. му й оставили пари и тя плащала данъците за имота, дали й ключ да го наглежда. Когато имало нещо за ремонт, се обаждала на Е. и той се идвал. Е. коясл имота, обирал кайсиите. От Е. и О. също била чувала, че леля им няма претенции към имота. Те възнамерявали дори да си го поделят. Миналата пролет видяла, че в имота има отрязани дървета и от съседи разбрала, че С. и съпругът й започнали да извършват някакви дейности в двора. Не знаела как са влезли, защото ключ имала само тя. След известно време З. поискал ключа и казал, че имота е вече техен. Тя не дала ключа и се обадила на ищеца Е. и му казала. Към момента знаела, че Е. и О. нямат достъп до имота, защото отвън имало поставен друг катинар от леля им, за който те нямали ключ.

В имота не живеел никой.

Св. Д. С. Д. дава показания, че живее в съседния на процесния имот и поради това знаел, че в него до смъртта си живеел бащата на ищците Х., докато починал през 2015 г. След това виждал в имота ищците, О. си идвал веднъж годишно, през лятото, когато се приберял от Унгария и ходел да нагледа имота без да отсъда там, защото нямало условия, а Е. идвал да коси трева. През зимата не ги бил виждал. Виждал С. да идва да види брат си, но не и да работи в него. Не е чувал да изявява претенции към имота.

Доколкото знаел имотът е на Х. Видял леля си през есента да чисти имота. Тогава З. му казал, че прехвърлили имота на тяхно име. Към настоящия момент никой не живеел в имота. Къщата била празна.

Св. А.Ф. Р. - пл. на ответника З. установява, че му било известно, че през годините в процесния имот живеел брата на С. със съпругата си, а след като се развели само той, докато почине през 2015 г. Докато бил жив Х., С. и З. се грижели за него. Понякога му 4 носели храна. Не бил виждал след 201 5г. някой да стопанисва този имот. За погребението му пристигнал големия с., а Е. изобщо не дошъл. Често минавал покрай въпросното място и виждал, че двора му не е поддържан. Откакто вуйчо му взел имота, в него нямало как да ходят ищците, защото било заключено. З. оправил оградата и сменил ключа. До тогава оградата на имота била съборена от долната страна, имотът бил в окаяно състояние. Не се поддържал, имало сухи клони и дървета. По негови спомени това било 2018 -2019 година. Докато бил жив Х., отношенията му със С. били добри, нямало конфликти помежду им.

Св. А. С. Г. – далечен братовчед на З. дава показания, че е от с. С. и познава и С., познавал и Х.. Първоначално в имота живеели техните родители, после Х. със семейството си и неговите деца, също и С. докато се омъжи. Изнася данни, че след смъртта на Х. никой не е живял в процесния имот. Ищците не познавал, не ги бил виждал да си идват в селото. Не знаел за някакъв спор между С. и Х.. Свидетелства, че С. заедно със съпруга си се е грижила за този имот. Виждал да ги да ходят да почистват. И преди да почине Х. пак те се грижели за имота. Докато бил жив брай не бил чувал С. да има претенции за този имот. Двамата с Х. били в добри отношения, не е чувал да се карат за нещо.