Решение № 7304 от 24.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7304 гр. София, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И.ОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110131384 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 8.10.2024г., на И. С. М. срещу „... ЕООД, за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит № 1277271/31.07.2023 г., поради противоречие със закона, при условията на евентуалност, поради заобикалянето на закона.

В исковата молба се твърди, че между него и „... ЕООД е сключен процесният договор за кредит, съгласно ЗПФУР за сумата от 2500 лв., с посочен в чл. 4 от договора общ разход по кредита в размер на 299,75 лв. и ГПР 49,05 %. Поддържа се, че в чл. 5 от договора било уговорено заемополучателят да предостави обезпечение под формата на поръчителство чрез сключването на договор за поръчителство с ..., по който се дължи сумата от 1575 лв., което било задължително условие за сключване на договора за кредит. Сочи, че в предоставения му СЕФ било упоменато, че разходите на кредитополучателя по договора за гаранция ще са в размер на 1575 лв., която сума не била включена в ГПР по кредита. Твърди, че договорът за поръчителство е част от кредитното правоотношение, същото е и задължително условие за сключване на договора за кредита, поради което и разходите по същото следва да бъдат включени в ГПР по кредита. При включването му в ГПР, последният ще надхвърли максимално допустимият съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочването на стойност по-малка от действителната представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора за кредит. Сочи последното да представлява и нелоялна търговска практика. По изложените съображения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

Исковата молба е връчена на ответника за отговор, който не депозира такъв в срока по чл. 131 ГПК.

В писмено становище ответното дружество излага съображения за неоснователност на предявения иск, сочейки, че процесният договор за кредит е 1 действителен, че не са налице основание за включване на възнаграждението по договора за поръчителство в ГПР по договора за кредит, тъй като същият представлявал допълнителна услуга, предоставяна от самостоятелно юридическо лице .... Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Ищецът, чрез упълномощения процесуален представител, в писмено становище поддържа исковата молба, като навежда аргументи за оборване защитната позиция на ответника.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че по силата на договор за потребителски кредит № 1277271/31.07.2023г. ответното дружество е предоставило на ищеца сумата от 2500 лв., при ГПР 49.05 %, като същият е следвало да възстанови на заемателя сумата от 2799,75 лв., включваща главница и 299,75 лв. възнаградителна лихва на шест вноски, с първа вноска – 30.08.2023 г. и крайна падежна дата 27.01.2024 г. Установява се, че вписаният в договора лихвен процент е 23,98 %, като общият разход по кредита е 299,75 лв. и включва сумата по чл. 3б (лихвата в размер на 299,75 лв.). Договорът е обезпечен с договор за гаранция, сключен с ..., което е изрично договорено в клаузата на чл. 5 от договора за кредит.

По делото е представен и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Съгласно преддоговорна информация („Стандартен европейски формуляр“) част 2, т. 8 по отношение на договора за кредит изрично е посочено, че се изисква обезпечение под формата на договор за предоставяне на поръчителство/гаранция. В част 3, т. 1 е посочено, че ГЛП по кредита е фиксиран и е в размер на 40,57 %, съответно ГПР е 49,05 %, а в част 3, т. 4.3 (всеки друг разход свързан договора за кредит) е посочено, че ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на 1575 лв., която сума не влиза в общия разход по кредита. Договорът за гарант (поръчителство) е допълнителна възмездна услуга, предоставяна от лице различно от кредитора. Посочено е, че тази услуга не е задължително условие за предоставяне на кредита.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За основателността на предявения главен иск с правно основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл.26 , ал. 1, пр.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1277271/31.07.2023 г. с посоченото в исковата съдържание, включително и клаузата на чл. 5, предвиждаща обезпечаване на задълженията по договора чрез поръчителство от ..., както и че същият е нищожен на сочените основания.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително, че договорът е действителен, както и че клаузите на същия са индивидуално уговорени.

От ангажираните по делото писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, 2 което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно. Процесният договор е сключен по реда на ЗЕДЕУУ.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние - по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) – арг. от чл. 5, ал.

9 и ал. 13 ЗПК, какъвто е и настоящият. Договорът за потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 на чл. 5 ЗПК. Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на авторството му.

В случая, по делото е представен в писмен вид договора, сключен между страните, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Представеният по делото препис, заверен от страната, е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и за съдържанието му (арг. от чл. 184, ал. 1 ГПК). Преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните, документи, които съгласно чл. 180 ГПК се ползват с формална доказателствена сила за авторството им.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от 3 потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България

Съгласно легалните дефиниции в § 1, т. 1 и т. 2 ДР ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия (т. 1); „Обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя (т. 2).

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.

2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед на установените факти съдът приема, че между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 1277271/31.07.2023 г. с посочени в исковата молба параметри, в това число и наличието на клаузата по чл. 5, ал. 1 от договора.

Не веднъж СЕС е имал повод да тълкува смисъла на конкретни норми от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), която е транспонирана в националното право на Р България именно със ЗПК. Така в свое Решение от 16.07.2022 г. по дело C 686/19 СЕС отново разяснява, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, а „обща сума, дължима от потребителя“ означава сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. С оглед разяснената по-горе дефиниция за общите разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл.3, б. „ж“ от Директивата и чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, ГПР представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф 2.