Решение № 530 от 19.10.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 530 гр. Велико Търново, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

Явор Данаилов при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно гражданско дело № 20244100500461 по описа за 2024 година

Производството по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 245/26.03.2024г. по гр.дело № 956/2023г. по описа на РС –Горна Оряховица, съдът е осъдил Б. А. А. ЕГН **********, с.В., общ.Г. О., област ВТ, да заплати на Г. гр. С., ул. „Г.“ № ., ЕТ .., представляван заедно от Изпълнителните Директори М. К. и С.С., сумата от 5 000/ пет хиляди/ лева, частичен иск от общата сума 466 754.80 лева, на основание чл.45 ЗЗД и чл.558,ал.7 КЗ, представляваща изплатени суми от Г. във връзка с щета № 210126/06.04.2017г., както и сумата от общо 540 лева разноски по делото.

Против решението в уважен иска е подадена въззивна жалба от Б. А. А., чрез пълномощника му адвокат Д. М.. Счита решението за незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагайки подробни съображения за това, моли съда да отмети атакуваното решение като отхвърли изцяло предявените против него искове.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

След като обсъди събраните в хода на производството доказателства ведно с доводите на страните, съдът намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 558, ал. 7 от Кодекса на застраховането.

Ищецът - Г. гр. С. твърди в исковата си молба, че на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б.

1

"а", от Кодекса за застраховане, изплатил по щета № 210126/06.04.2017г. обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 466 754.80 лева на К. Н. С и А. Д. С, родители на сина им М. К. Н., починал при ПТП, настъпило а 26.11.2016г. и причинено от Б. А. А. , като водач на лек автомобил Ф. с временен рег. № ., рама № .... и по влезли в сила съдебни решения по гр.дело № 10588/2017г. на СГС , по в.гр.дело № 1297/19 на САС и определение по т.дело № 2137/2019г. на ВКС , по които дела ответникът е бил трето-лице помагач на страна на Г.. ГФ изплатил и 13600 лв. държавна такса на СГС, сумите 13590 лв. и 603.50 лв. за разноски на адвоката на пострадалите по воденото дело. Предявява частичен иск за сумата 5000.00 лева , като част от общо 466754.80 лева, включваща: 450.00 лева частичен иск от изплатената сума в общ размер на 13600.00 лева; 450.00 лева частичен иск от изплатената сума в общ размер на 13590.00 лева; 100.00 лева частичен иск от изплатената сума в общ размер на 603.50 лева; 2000 лева частичен иск от изплатената сума в общ размер на 219 497.20 лева и 2000 лева частичен иск от изплатената сума в общ размер на 219 464.10 лева.

Ответникът - Б. А., чрез пълномощника му адв. Д. М., оспорва се допустимостта и основателността на исковата претенция. Твърди се, че ищецът не притежава регресни права спрямо ответника, оспорва твърдението, ще ищецът е заплатил посочените суми, както и претендираните разноски по изпълнителното дело; оспорва претенцията за законна лихва и началният момент, от който същата ще следва да се дължи; оспорва се претенциите за заплатената държавна такса за образуване на дело и за изплатено адвокатско възнаграждение. Прави възражение за съпричиняване от пострадалия М. К. Н..

С влезли в сила съдебни решения по гр.дело № 10588/2017г. на СГС, по в.гр.дело № 1297/19 на САС и определение по т.дело № 2137/2019г. на ВКС, по които дела жалбоподателят Б. А. е бил трето-лице помагач на страна на Г. последния е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди на лицата К. Н. С и А. Д. С по 170 000 лева, както разноските по делото. От справката на ЧСИ Дияна Колева се установява, че са изплатени суми по щета № 21-0126/06.04.2017г. , общо 466754.80 лева, представени са и платежни нареждания за изплатени суми в размер на 13600 лева, 13590 лева и 603.50 лева.

По делото е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза, според заключението на която Г. е заплатил посочената в исковата молба сума - по ИД № 20197280400335 е изплатена сума в размер на 219497.20 лева, и по ИД № 20197280400336 е изплатена сума в размер на 219464.10 лева, на 14.6.2019г.

При така установените факти се налагат следните изводи:

Безспорно е установено по делото, че процесното пътно-транспортно произшествие е причинено от ответника който е управлявал автомобила си без наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. След влизане в сила на решението на СГС по гр.д. № 10588/2017г. ищецът е изплатил сумите по съдебното решение на пострадалите лица К. Н. С и А. Д. С – по 219464.10 лв. ГФ е изплатил и 13600 лв. държавна такса на СГС, сумите 13590 лв. и 603.50 лв. за разноски на адвоката на пострадалите по воденото дело. По силата на плащането ищецът е встъпил в правата на 2 пострадалото лице, по смисъла на чл.588, ал.7 КЗ, поради което има право да получи исковата сума от ответника.

Според разпоредбата на чл. 558 ал.7 КЗ, след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 Г. встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му. Съгласно чл. 557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ Г. изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

В случая фактическият състав на правната норма е налице. Настъпилите неимуществени вреди – ПТП, прицинено от Б. А., в резултат на което е починал М. К. Н., син на Красимир Начев и Анка Димитрова, причинени противоправно и виновно от жалбоподателя с управлявания от него автомобил, за който не е била налице действаща към ПТП застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, са факти, установени с влезли в сила решения, чиито мотиви съгласно чл. 223 ал.2 от ГПК са задължителни за жалбоподателя в отношенията му с Г., на когото е бил помагач. Поради това установително действие на мотивите доводите на жалбоподателя са неоснователни.

Неоснователен е доводът на ответника и възражението за това, че първоинстанционният съд неправилно бил игнорирал направено от него възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия М. Н.. Ответникът Б. А. е участвал в производството по гр.д. № 10588/2017г. на СГС /л.10 и сл. от преписката по първоинстанционното дело/ като трето лице помагач на страната на Г. и е обвързан от задължителната сила на мотивите по чл.223, ал. 2 ГПК. Според практиката на ВКС по тези дела, ако ответникът по иска в това производство не е направил в срока по чл.131 от ГПК възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, но такова е релевирано своевременно от привлеченото от него трето лице-помагач /делинквента/, ответинкът има право да се позове на това възражение, а въззивният съд дължи произнасяне по него - решение № 163/31.10.2013г. по т.д. № 82/2012г. на ВКС, ТК, II отд.

Видно от мотивите на решение № 1244/27.05.2019г. по в.гр.д. № 1297/2019г. на Софийски апелативен съд /на л.18 от делото/, третото лице – помагач на ответника – Б. А. А. не се е възползвал от възможността да депозира отговор на въззивната жалба, а въззивната жалба на Б. А. е върната на основание чл.262, ал.2, т.1 от ГПК. В този смисъл неоснователни са всички наведени във въззивната жалба възражения, с които се оспорва размера на присъденото обезщетение на увреденото лице за претърпените неимуществени вреди.

С оглед приетата ССчЕ безспорно е установено, че ГФ е изплатил обезщетенията на пострадалите лица, в т.ч. главница, присъдена законна лихва върху главницата, такси и 3 разноски, свързани с определяне на обезщетението, присъдени с решението на СГС, както и направените разноски и такси в изпълнителното производство.

Съгласно чл. 558, ал.7 от КЗ след изплащането на обезщетението ГФ встъпва в правата на увреденото лице и за лихвите върху платеното обезщетение и разходите за определянето и заплащането му. Поради това и неоснователни са възраженията на ответната страна, че не носи отговорност за платените от ищеца разноски, защото той е допринесъл със своето поведение за завишаване на претенцията в частта за лихвите и разноските по гражданското и изпълнителните дела, определяйки необосновано ниско по размер обезщетение на увреденото лице.

Според съдебната практика по тези дела, ответникът в настоящото производство е следвало да изчерпи по проведените граждански дела като трето лице-помагач всички възражения, които биха осигурили благоприятен изход за подпомаганата страна. Вместо това е проявил процесуално бездействие, от което не следва да черпи сега права. Причина за присъждане на част от разноските по делата е осъществяването на безплатна адвокатска защита по чл. 38 от ЗА, а не поведението на настоящия ищец. Съдилищата определят справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по вътрешно убеждение, т.е. не се касае за законоустановена величина и е допустимо разминаване в изчислявания от ищеца размер. Затова не може да се приеме, че поведението му освобождава деликвента от отговорност за разходите по определяне и изплащане на обезщетението, направени пред съда и съдебното изпълнение. Поради това и предявеният иск се явява основателен и досежно платените такси и разноски по водените дела, включително и за разноските по изпълнителните дела.

Възражението на жалбоподателя Б. А. А. относно изтекла в негова полза абсолютна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД е неоснователно. Давността в случая не тече от датата на пътно-транспортното произшествие. Изискуемостта на правото на регрес на ищеца не настъпва от момента на деликта, а от момента на заплащане на обезщетението, тоест в случая от 14.6.2019г. Давността за вземането в случая е пет години и тя не е изтекла към датата на предявяване на иска - 2.05.2023г.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Поради това и атакуваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните му части, като въззивната жалба на жалбоподаля е неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл.271 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 245/26.03.2024г. по гр.дело № 956/2023г. по описа на РС –Горна Оряховица.

Решението ни подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5